Терапевтична общност “Феникс” – Алкохолизъм и наркомании

November 16, 2017
ЗА НАС

feniksТерапевтична общност “Феникс” е професионална рехабилитационна програма за лечение на зависимости. Ние разглеждаме зависимостта като разстройство на цялата личност.

Ето защо дефинираме рехабилитацията като цялостна промяна в стила на живот и личностно израстване.
Структурираният социален контекст на терапевтичната общност е необходимата среда, в която възстановяването е възможно, но постигането му се осъществява при пълно потапяне на резидента в дейностите в терапевтичната общност, което води до заучаване на нови умения и интегриране на промените в преживяванията и представата за себе си и света в нов стил на живот и личностово израстване.

ЕКИП

Директор Програми е д-р Петър Василев.

- Психиатър с 10-годишен опит като Завеждащ отделение по наркомании на ВМА, член на експертен съвет по наркомании към Министерство на здравеопазването. Професионален психо- терапевт и супервизор по психотерапия, национален представител в Европейската Асоциация по Когнитив- но-поведенческа психотерапия.

Автор на монографията „Терапевтични общности” и на раздел от книгата „Терапевтични общности за психози” публикувана във Великобритания. Редактор е на списание „Когнитивно-поведенческа психотерапия”.
Редактор на списание “Когнитивно-поведенческа психотерапия”.
- Член е на борда на английското списание “Behavioural and Cognitive Psychotherapy”.
Административен Директор
- Веселка Въткова, специалист по Здравен мениджмънт.
Директор Къща Феникс
- Галя Касабова, клиничен психолог и професионелен психотерапевт.
Европейски проекти
- Теодора Грошкова, PhD в областта на зависимостите, завършила King’s College, UK.
Екипът на ТО “Феникс”
- включва още 5 психолози, 1 лекар, 1 социален работник, счетоводител, технически сътрудник и доброволци.
Психиатричен консултант
- Д-р Антония Анастасова, психиатър, психотерапевт, участвала в обучителен проект на UNDCP за лечение на зависимости
Психолози:
Иванка Атанасова, Бойка Боянова, Светла Николова, Миглена Ставрева, Бистра Петрова, Мина Варсано,  Кирил Георгиев
Всички членове на персонала са участвали в обучения върху модела Терапевтична общност, проведени от различни обучители ((David Deitch; Anthony Slater; Jane Brogan – “Ley”, Oxford; Phaedon Kaloterakis, Ruud Brugeman, Igor Koutsenok – University of California, San Diego, Мартин Койман ) в периода 2001-2010г.
Една част от тях са преминали практическа специализация в Ley Community, Oxford, и във Phoenix, Norway.
Терапевтична общност Лий, Оксфорд, Великобритания.
Калифорнийски университет, Сан Диего, САЩ.

НАРКОМАНИ

Дългосрочната рехабилитационна програма е тип терапевтична общност за лечение на младежи и девойки със зависимост към психоактивни вещества ( хероин, амфетамини, кокаин, марихуана) и алкохол.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход е базиран на съвременните европейски стандарти за лечение на зависимости и включва интегрирането на професионалната психотерапия в метода на терапевтичната общност:

  • Възпитателен процес. Това е изградена система за подкрепа на позитивното и даване на негативна реакция спрямо нежеланото поведение на резидентие
  • Групата с нейните установени правила, култура и очаквания
  • Приложение на когнитивно-поведенческата терапия. Резидентите представят когнитивна формулировка за връзката между употребата на наркотика и личността
  • Приложение на психоаналитична терапия (две групи седмично)

Ключов елемент от програмата е изготвянето на индивидуален терапевтичен проект за всеки резидент. Той се изготвя от резидента съвместно с член на персонала чрез индивидуално консултиране, групата за цели, попълване на бланки за цели.

Програмни стадии

Прием

  • Оценка на нуждите чрез Addiction Severity Index
  • Информация
  • Подписване на терапевтичен договор

Ориентация

  • адаптиране към терапевтичната програма
  • изграждане на мотивация за личностова промяна

Основна фаза на промяна

  • изграждане на отговорност чрез участие във всички дейности и роли в програмата
  • когнитивно-поведенческа формулировка
  • личностово израстване
  • личностово израстване
  • изграждане на умения за превенция на рецедив

Обратен преход

  • проверка на уменията, научени в програмата, в обществото извън терапевтичната общност

Ресоциализация (6 месеца)

  • оценка на личностните и семейните ресурси
  • оценка на професионалните умения
  • изготвяне на индивидуален план, който включва професионално развитие

 

Терапевтични елементи

Дневен режим

В програмата е постигнат баланс между терапия, труд, отмора и забавление. Всекидневно резидентите участват в терапевтични групи. Резидентите са окуражавани да организират и да участват в семинари и обучителни групи по чужди езици и професионални умения. Вечерните активности включват разнообразие от игри, чрез които резидентите се научават да се забавляват без психоактивни вещества.

В основата на промяната са високите изисквания към резидентите. Спазването на дневния режим и правилата в общността са важни елементи от лечебния процес. Очакванията на структурата към резидентите са за активност, отговорност и участие във всички дейности и роли на програмата.

Дневен режим

1. Индивидуални терапевтични проекти

Непосредствено след постъпването в терапевтичната общност, всеки резидент се запознава със своя референт. Референтът е член от персонала, който е изцяло ангажиран с индивидуалния терапевтичен проект на резидента. Този проект включва основните проблемни области в живота на резидента и очертава начините за преодоляването им в програмата.

2. Групи

  • Конфронтационна група
  • Статична група
  • Група за личностово израстване (психодинамична)
  • Група за превенция на рецедив (когнитивно-поведенчески и схема-фокусиран подход)
  • Група за цели
  • Група по сходство
  • Семинар
  • Обучение в професионални умения

3. Дейности, засилващи структурата и принадлежността към терапевтичната общност

  • Сутрешно събиране
  • Вечерно събиране
  • Общо събрание

4. Трудотерапия

  • Иновативна краткосрочна програма за лечение на зависимост към алкохол
  • Програма за лечение на булимия
  • Програма за лечение на хазарт
  • Програма за личностово израстване
АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ

Диагнозата Алкохолизъм (алкохолна болест), която вероятно Ви е поставена в някое лечебно заведение в страната съвсем не е достатъчна.

Важен е спектъра и вътрешната динамика на симптомите. Това определя специфична типология, коятоизисква специфични интервенции, включени в индивидуалният проект за лечение на всеки с алкохолен проблем.

Ние изготвяме за всеки индивидуален проект за лечение на алкохолна болест, който включва:

        1. Анализ на несъзнаваните механизми на личността, които водят до емоционална болка, заради която човек пие алкохол.
        2. Оценка на типологията на алкохолния проблем
        3. Прецизиране на специфичната връзка между личността на човека и неговия проблем с алкохола.
        4. Интензивна професионална психотерапия – когнитивно-поведенческа и психодинамична/индивидуална и групова/.
        5. Интензивна групова сихотерапия, включваща 4 групи ежедневно, като в курса на лечение се включват 8 вида групи.
        6. Ново поколение медикаменти.
        7. Специфични инструменти за работа

 

        • Тест ASI (Addiction Severity Index), който идентифицират проблемните области.
        • Тест на Бест, който е съществен елемент за оценка на ресурса на личността. Използва се за по-па детайлно калибриране на интервенциите. Този текст се прилага в България единствено от екипа на Терапевтична общност Феникс.

 

        8. Седмичен индивидуален план за действие, базиран на специфични процедури.
        9. Иновативен момент е използването на Майндфулнес техники за справяне с влечението към алкохола, повлияване на емоционалния дисбаланс, постига се развитие на потенциала на личността и освобождаване от страданието и болката.
        10. Използване на йерархична терапевтична структура (

Терапевтична общност Феникс

        ), която учи на отговорност към себе си и допринася за висока лечебна ефективност.
        11. Ново завръщане в обществото след лечението в защитени условия е заключителният етап от терапевтичната програма – network therapy по Алекс Копело, което представлява иновативна терапия и последващи интервенции в семейната среда и изграждане на опорни точки за всеки завършил програмата.
        Не на последно място решаваща е непрекъснатата обратна връзка за ефективност на програмата и напасване на показаната ефективност за по-нататъшни интервенции и избор на най-подходящото от целия комплекс от инструменти.

Някои от специфичните цели при лечението на алкохолизма включват:

• справяне с влечението за употреба на алкохол

• пълна промяна на личността

Нашият екип се грижи за това да Ви подпомага в процеса на възстановяване и преодоляване на влечението към рецидив.

Признаците и симптомите на алкохолизма могат да се появят независимо един от друг, а могат и да останат скрити. За алкохолизъм говорим в следните ситуации:

• Не можем да ограничим количеството на изпития алкохол.

• Чувстваме силна нужда или принуда за пиене.

• Развива се толеранс към алкохола, така количеството изпит алкохол трябва да е голямо, за да може да усетим неговия ефект.

• Пием самостоятелно или в подобна компания.

• Алкохолизмът се усеща най-ясно при физическите абстинентни симптоми, като гадене, изпотяване и треперене. На лице е нужда от незабавно набавяне на алкохол.

• Нямаме спомен от разговори или ангажименти

• Имаме определен ритуал за пиене в определени моменти и човекът, който страда от алкохолизъм става раздразнителен и нервен, когато този ритуал е нарушен.

• Усещаме и раздразнителност, когато обичайното време за пиене наближава, особено ако алкохолът не е наличен.

• При алкохолизма се пие алкохол, за да се почувства „нормално“.

• Съществуват правни проблеми или проблеми при отношенията с другите, заетостта или финансови проблеми поради пиене.

• Губи се интерес към дейности и хобита, които преди са използвани, за да носят удоволствие.

Имайте предвид, че алкохолизъм е състояние, което не може да се скрие и се изгражда с години. Колкото по-скоро се вземат мерки за неговото ограничаване и лечение, толкова по-добри ще са крайните резултати.

 
ХАЗАРТ

Хазартна зависимост

Хазартна зависимост е утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество. Според международната квалификация за болести и свързани здравословни проблеми ICD-10(International Classification of Diseases and Related Health Problems) заедно с трихотоломанияклептомания ипиромания) се разглеждат като ненормални привички с кодово название F63.0 (патологично комарджийство).

Симпотими и оплаквания

Характеризира се, че поетият риск постоянно се увеличава и контролът върху поведението се губи. Зависимите претърпяват огромни финансови загуби (придружени с изненада). Частично дори липсва всякaкво осъзнаване за състоянието си.

При наличието на определени характеристики при участие в хазарт, медицината приема съществуването напсихично разстройство. При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични заболявания. Както и при химичните зависимости, съществуват форми на лечение, при които се комбинират различни подходи на медицината и психологията. Подобно на лечението на алкохолната зависимост, и тук за поддържане на постигнатия успех имат клубовете на анонимните зависими към хазарт.

Хазартната зависимост е свързана с дезадаптивно поведение, толеранс, абстинентни симптоми.

Критерии:

За да бъде определен един човек като хазартно зависим, според последната класификация на Американската психиатрична асоциация той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:

      1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри; за бъдещи игри; в изучаване на системи, обещаващи печалба; в набавяне на пари за игра.
      2. Играе се с все повече пари в стремежа да се постигне желаното удоволствие.
      3. Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност.
      4. Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния.
      5. След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното.
      6. Играчът лъже семейството, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
      7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
      8. Играчът губи значими връзки – брак, образование, работа, кариера, заради хазарта.
      9. Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участие в хазарт.

Последствия и усложнения

Пристрастените прекарват все повече и повече време за хазарт, като всякъкви други интереси биват занемарени.Пристрастяването може да доведе до социална изолация и до отчуждаване.

Все по-големите залози водят до все по-големи загуби и накрая дори до презадлъжняване. Хазартната зависимост кара много хора да извършват престъпления, да крадат или да вземат назаем пари от роднини и пр.

Причини

Зависимостта започва с малка парична печалба, която прелъстява към по голем печалби. Първата и единствена заповед, водеща към финансовия и човешки крах на комарджията гласи:”’Спечелиш ли – върви си!’”. В сучай, че процесът бъде прекъснат, се появяват ясни симптоми, които приличат на наркотично отнемане.

Според някои учени главният мозък на човек, пристрастен към хазартни игри, има същите неврофизиологични особености като този на наркомана. Според други това е на първо място социален, а не физиологичен проблем.

Не е доказано “мекият хазарт” – тотото, лотарията и телевизионните игри да води до пристрастяване.

Чрез компютърни игри може обаче да се развиве хазартна зависимост, тъй като, подобно на хазарта, те изкривявт реалността към положителното илюзорно усещане.

По-често разпространени причини:

  • ред мъжете;
  • сред хора с други зависимости – алкохол, цигари, тютюн;
  • в определени възрастови групи

Предотвратяване

Всяка откритост и междучовешки контакт действат предотвратяващо. Както при алкохола и цигарите е важно да се научи умереното консумиране на средства за наслада и на удоволствие.

Разпостранение

• Над 11 200 души в България страдат от хазартна зависимост, сочат данни на БАН. 30-35 на сто от играещите хазарт у нас са пристрастени и са носители на висок социален риск. Между 4 и 7 процента от населението над 18-годишна възраст страда от зависимост към хазарта.

  • През 1992 – 1996 в България има 48 казина с 82 000 ротативки
  • През 1998 – 84 000 ротативки

През този предиод във Венеция има 2 казина (51 % общинското участие), а в Австрия – 32 000, във Франция – 80 000, в Белгия – 18 000 ротативки. Оборотът на една машина в България по това време е 8 пъти по-голям, отколкото на ротативка в Германия.

С навлизането на Интернет големи суми на залагане се пренасочват по електронен път.

  • В Германия живеят около 200 000 пристрастени. Така наречените “анонимни комарджии” са организарни в лекуващи се помогни си сам групи.
  • В Русия близо 5% от населението на Русия е пристрастено към хазарта (според данни на институт “Бахтерев”). Само в Санкт Петербург комарджиите са близо 240 000.
  • В Испания 80 % от хората редовно участват в хазартни игри – от различни лотарии до бинго. 12 % залагат пари прекалено често, а 3 % се водят пристрастени.
  • В Япония хазартът е забранен.

Фактори, улесняващи развитието на патологичен хазарт

  • ниска хазартна култура
  • В Русия близо 5% от населението на Русия е пристрастено към хазарта (според данни на институт “Бахтерев”). Само в Санкт Петербург комарджиите са близо 240 000.
  • В Испания 80 % от хората редовно участват в хазартни игри – от различни лотарии до бинго. 12 % залагат пари прекалено често, а 3 % се водят пристрастени.
  • В Япония хазартът е забранен.
    • употреба на алкохол или друго психоактивно вещество, създаващо зависимост;
    • внезапно придобиване на пари;
    • бедност;
    • финансова подкрепа при случаи на много големи загуби;
    • лични трагедии и разочарования

Лечение

Лечението е психо-когнитивно или психоло- или поведенчески-терепевтично. Цели се овладяване на контрола върху играта, а не пълна абстиненция, чрез прилагане на когнитивна поведенческа терапия. Зависимостта има дълга предистория. Често родителите имат зависимост от наркотици, алкохол или хазарт.

В България помощ оказва Национален център по наркомании. Друга възможност за лечение на хазартна зависимост е в психиатричните клиники. В началото на 2006 г. специалисти в България по този тип са все още недостатъчни. , все още няма групи като ” Анонимни зависими към хазарт”.

БУЛИМИЯ

Булимия

Булимия нервоза е хранително разстройство, характеризиращо се с чести епизоди на импулсивно преяждане, следвано от отчаяни усилия да се предотврати наддаването на тегло.

Важно е да се отбележи, че булимията не винаги включва повръщане, употреба на лаксативи или диуретици. Прекомерните физически упражнения или изтощителните диети след епизодите на преяждане също са симптоми на булимия.

Възстановяването е възможно!

Обща черта на страдащите от хранително разстройство е въпросът дали наистина е възможно възстановяване. Повечето хора са опитвали да се възстановят – може би използвайки силата на волята, за да контролират храненето си, или опитвайки да добавят храни в диетата си. Въпреки това, те често подхождат погрешно или се фокусират твърде много върху храната и не адресират подлежащите причини. Хранителното разстройство представлява стратегия за справяне на индивида – стратегия, която предизвиква повече проблеми, отколкото решения.

Терапевтична философия на хранителните разстройства

Хранителните разстройства повлияват индивида във физически, емоционален и социален план. Те могат значително да нарушат живота на страдащите и те да загубят онези неща, които правят живота смислен.

Ние в Къща Феникс разглеждаме булимията като дезадаптивен модел за справяне и най-добрият възможен опит на индивида да преодолее житейските стресори. Нашата цел при лечението на булимия е да помогнем на индивидите да идентифицират чувствата си и да развият алтернативни модели за справяне, които не нарушават здравето им.

Лечение на булимия в Къща “Феникс”

Нашият терапевтичен подход съчетава ефективността на когнитивно-поведенческата психотерапия и структурираната резидентна програма за преодоляване на погрешните модели за справяне и цялостна промяна на поведението и личността. Всъщност, храненето и теглото са само малка част от възстановяването и са по-скоро израз на това, доколко добре върви възстановителния процес, отколкото негова главна цел.

Когнитивно-поведенческата психотерапия се счита за “златен стандарт” при лечението на булимия. Цели се промяна на нездравословните и често изкривени вярвания за себе си, тялото, храната и взаимоотношенията. Когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при лечение на множество емоционални и поведенчески проблеми.

  • Прекъсване на порочния кръг преяждане – очистване – първата фаза от лечението на булимия се фокусира върху прекъсване на порочния кръг от преяждане и последващо прочистване, и възстановяване на нормалните хранителни навици. Резидентите се учат да мониторират поведението си по отношение на храненето, да избягват ситуации, които отключват преяждане, да се справят със стреса по начин, който не включва храна.
  • Промяна на нездравословните мисли и поведения – втората фаза от лечението на булимия се фокусира върху идентифициране и промяна на дисфункционалните вярвания за теглото, диетата и фигурата. Изследват се нагласите относно храненето и се преоценя идеята, че самооценката се базира на теглото и външния вид.
  • Преодоляване на емоционалните проблеми – третата фаза от лечението на булимия включва емоционалните аспекти, причина за хранителното разстройство. Терапията може да се фокусира върху взаимоотношенията, подлежащите тревожност или депресия, ниска самооценка и чувства на изолация и самота.

Резидентната програма в условията на структурирана и защитена терапевтична среда включва Групова терапия – важна част от терапевтичната програма в Къща Феникс. Всеки ден се състои от няколко терапевтични групи, които осигуряват:

  • реструктуриране на дезадаптивните мисли и вярвания;
  • изследване на връзката между хранителното разстройство и емоциите;
  • повишаване на самооценката, една от причините за нарушена перцепция за външния вид;
  • идентифициране на проблемни поведенчески модели и изграждане на умения за решаване на проблеми;
  • тренинг в умения за справяне;
  • работа със съпротиви и изграждане на мотивация за промяна;
  • усвояване на конструктивни начини за изразяване на емоции;
  • разбиране на хранителното разстройство като зависимост;
  • превенция на рецидив;
  • концепцията за “тук и сега”.
 
ГАЛЕРИЯ

0103040506070812
КОНТАКТИ

Терапевтична общност “Феникс” – phoenixhousebg.com

Адрес: гр. София, Лозенец, ул. Рилски езера №16
Тел.: 02 962 35 84
Моб. тел.: 0887 563 028 ; 089 820 9175
Факс: 02 962 35 84
E-mail: phoenix_house_at_abv.bg


Вижте по-голяма карта

Текст и изображения: phoenixhousebg.com
Кл. дума: алкохолизъм

Comments are closed.