Проф. д-р Петър Панчев е ръководител на Катедрата по урология към Медицинския университет в София и началник на отделение по онкоурология в Александровска болница. Големият специалист коментира за в. “Доктор” лошата практика непременно да се оперират аденомът и карциномът на простатната жлеза.
- Проф. Панчев, задължително ли трябва да се оперира карциномът на простатната жлеза?
- Може да се живее дори с карцином на простатната жлеза. Имам пациенти, които по всички стандарти са с карцином на простатната жлеза повече от десет години и отказват каквото и да е лечение. При тях заболяването не прогресира, а при един от тях простатоспецифичният антиген, който ни е туморният маркер, започва да спада постепенно и да стига нормалните си стойности.
Наблюдението на пациента и изчакването също е медицина. Ако има някакви минимални оплаквания, се прави медикаментозна терапия – дават се алфаблокери, хормонални и билкови препарати. Решението се взема от лекуващия лекар и от самия пациент. Благодаря на всички мои пациенти за мъжеството, което проявиха, като приеха да бъдат единствено наблюдавани.
Нашият доайен в урологията проф. Атанасов е на 97 години, две от които е прекарал в концлагера Заксенхаузен. Това не му е попречило да е в добра кондиция и до момента. В последните години той има оплаквания от простатната жлеза, но категорично отказва да се оперира. Може би е прав.
Самата урологична общественост се убеди, че има и такъв период от заболяването на простатната жлеза, при който е достатъчно наблюдението. Това е период, при който липсва изразена симптоматика. Няма ги честото уриниране, парене, прекъсване на струята, нощно ставане.
- Какви са симптомите при заболяване на простатната жлеза?
- Имаме симптоми на задържане, симптоми на изпускане и симптоми след уриниране. Най-общо те са дизурични оплаквания – често, болезнено уриниране. Когато тези симптоми ги няма, а са налице по-незначителни оплаквания, които не нарушават значително комфорта на пациента, той може спокойно да мине само с лекарско наблюдение без активно лечение.
- Това няма ли да увреди сексуалната функция?
- Да успокоя всички мъже – простатната жлеза няма отношение към секса. Тя има отношение към оплождането. Така че, когато човек е решил да няма поколение, му е все едно. Ето защо мъжете не трябва да се плашат, че като заболее простатната жлеза, животът свършва.
- Кога трябва да се оперира простатата?
- Колкото и парадоксално да изглежда, за аденома на простатната жлеза в съвремието няма единодушие сред уролозите кога трябва да се оперира. Световната здравна организация даде преди 20 години шест правила за това кога се налага операция. Те обаче не се спазват в нашата страна. Наш уважаван професор в телевизионно интервю каза, че “аденомът на простатната жлеза се оперира според случая”. Но какъв трябва да е случаят? Има шест показания за операция на простатната жлеза. Няма ли ги, не се оперира, и това вече всеки студент го знае.
- Кои са тези шест показания за операция на аденома?
- Първо, трябва да има двукратна ретенция на урината. Това означава невъзможност да се уринира, след което се поставя катетър и отново имаме ретенция. Второто показание за операция е наличие на камъни в пикочния мехур. Трето – да има дивертикули в пикочния мехур. Четвърто – хематурия. Пето – инфекция. Шесто – хронична бъбречна недостатъчност.
- Защо невинаги се спазват тези показания?
- Колегите бързат да оперират само като видят малко увеличение на простатата. Нормалната й големина е 4,5 на 3,5 см. Истината, за съжаление е, че сега не се лекуват болни, а се изпълняват клинични пътеки.
- Какви са отрицателните последици от тази практика?
- Най-често оплакванията не стихват, а дори се увеличават.
- Не дава ли новата медицинска техника възможности да се оперира без вреда за пациента?
- Лошото е, че медицината тръгна след техниката, след това, което фирмите предлагат. Ние, лекарите, вървим след тях. За сметка на това досегът ни с пациента стана малък, отделяме малко време да поговорим с болния. Специално за лечението на аденома и на карцинома на простатната жлеза навлязоха ендоскопски методи. Говорим за лазер в различни разновидности. Един вид лазер прави енуклеация на простатната жлеза, което го доближава до ефекта на класическия метод на отворена операция за енуклеиране (премахване) на простатата до анатомичната капсула. Това е добър метод, ако някой може наистина да постигне енуклеирането. Но със сигурност от 100% оперирани ендоскопски при едва 2–3% от тях се постига радикално отстраняване.
Лазерното премахване на простатата рядко може да стигне до анатомичната капсула. Ето защо е възможно след това да има рецидиви. С друг вид лазер може да се направи вапоризация (изпаряване) и резекция. Резултатите са същите – радикален успех само 2–3%.
За оперативното лечение на аденома и на карцинома на простатната жлеза си има класически операции. Те не са отменени. Целта на всички останали технически средства, като лапароскопия, роботика, е да се доближат до резултатите на отворените класически операции.
Новите методи, както признаха и самите им конструктори, са въведени, за да може и новото поколение уролози да се включи по-активно в оперативната дейност. Следователно класическите и новите методи не се изключват, а трябва да се допълват.
Единствената слабост на новите ендоскопски методи е, че нямат показания. Обикновено оправдават лапароскопията и роботиката с това, че са по-бързи, че не оставят белези. Най-често причината за ендоскопските процедури е комерсиална – за тях от Касата плащат повече.
- Защо да предпочетем едното или другото?
- Това е въпрос на избор. Аз клоня към класическите методи, макар че съм фен и на новото. Когато човек гледа видеофилм за тези нови методи, си казва: “Това е прекрасно”. Но когато види на живо операция, нещата изглеждат зле. На последния конгрес по урология в Ню Джърси ни посъветваха да не представяме на живо операция пред младите колеги. Защото те ще се стресират тотално, когато видят усложненията. Обикновено се правят видеофилми, които са режисирани и усложненията не са показани.
- Каква е честотата на заболеваемост на простатата?
- Казано е, че аденомът на простатната жлеза при 50-годишните е 50%, а при 100-годишните – 100%. Тази статистика се отнася и за карцинома. Но искам да успокоя мъжете със следното мое наблюдение. Туширал съм пациент на 100 години и 4 месеца и ви уверявам, че при него нямаше нито аденом, нито карцином на простатната жлеза. Това показва, че медицинската статистика е условна, макар че сегашната медицина има амбицията да бъде медицина на доказателствата.
Източник: blitz.bg
