Грипът е силно заразно вирусно заболяване, което засяга респираторния тракт. Всяка година от грип боледува около 10 – 15 % от населението.
Грипът покосява независимо от възрастта, като особено податливи към него са възрастните над 65 години, децата до 4-годишна възраст, хронично болните, хората с потиснат имунитет и бременните. 90% от леталитета заради грип или неговите усложнения са при над 65-годишните.
Симптомите са масово добре известни, въпреки че при всеки оплакванията се различават по брой и интензитет. Това са: висока температура, която се повишава бързо и рязко и спада след 3 до 5 дни, болка в мускулите, при някои и в ставите, възпалено гърло и дразнеща кашлица, хрема и запушен нос, главоболие. Предвестниците му са тежест в главата, дискомфорт, зачеряване на очите и кихане. Чувството на умора и физическата слабост също са характерни признаци, които остават около 2 седмици след оздравяването. Също толкова време е необходимо, за да премине и кашлицата.
Въпреки че са нетипични за грипа, рядко болните страдат и от гадене, повръщане и диария.
Грипът покосява изведнъж, за разлика от настинката, чиито симптоми изпитваме няколко дни преди да настъпи пиковият момент на влошаване на здравословното състояние. Затова пък грипът поваля почти непосредствено след заразяването.
Три са подтиповете на грипния вирус: А, В и С. Първите два са виновни за епидемиите, за заболяванията от грип всяка година, за хоспитализирането и смъртните случаи. Подтип С причинява оплаквания със средна тежест, малко по-изразени от тези на настинката.
Грипните вируси са едни от най-адаптивните и променящи се. При инфектиране с грипен вирус имунната система на организма ни се впряга и образува антитела срещу него. Той обаче също има своите способности да оцелява и да се усъвършенства, за да преодолява защитните сили на същия този организъм, с други думи – мутира. Така изграденият от организма арсенал от антитела не му върши работа при нова среща с него, тъй като те не го „разпознават“. Вследствие на това се развива инфекция, която причинява заболяване, докато тялото създаде нови антитела, които да са му от полза.
Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път, тоест разпръскват се със слюнката при кашляне, кихане и говорене. Заразяването с тях обикновено става чрез ползване на общи предмети, върху които са попаднали – като копчетата в асансьора, дръжките в градския транспорт, дръжките на вратите, приборите и пр.
Тъй като грипът крие риск от усложения, както и това, че симптомите му дублират тези на други заболявания, се налага консултация с лекар и внимателно проследяване на състоянието.
Порочна практика е болните да търсят помощта на лекар едва, когато се чувстват много зле и са се развили усложнения, като пневмония. Съветът на медиците е 1. да се вземат мерки срещу заболяването още при първата изява на симптоми и 2. се предприеме веднага необходимата почивка, за да се даде възможност на организма да се справи по-бързо с инфекцията. Пренебрегването на тези два съвета винаги е коствало загуба на много ресурс. Изключително важно е при заболяването 3. да се приемат максимално много течности – вода, билкови чайове, компоти, сокове.
4. Лекар трябва да се потърси непременно, щом:
- дишането се учести;
- започнат да се отделят оцветени храчки – в жълто, зеленикаво или кафеникаво;
- при изпитване на болка в гръдния кош при дълбоко поемане на въздух;
- болки в ушите;
- температура над 39,4 оС;
- при усещане за замаяност и
- непременно още при първата изява на симптомите при наличие на бъбречно, сърдечносъдово заболяване, диабет и други, включително прием на лекарства, потискащи имунитета.
Лечението на грипа е симптоматично. При издаването на рецепта лекарят се съобразява с общото здравословно състояние на организма и историята на заболяванията при конкретния пациент. От значение е и как организмът се справя с инфекцията и колко изразени са симптомите. Взима се под внимание толерантността на пациента към определени медикаменти. Допуска се и известно съобразяване с желанията на болния – да оздравее бързо или да приема по-щадящи лекарства.
Медикаментите, които се вкючват, са: температуропонижаващи, най-често форма на парацетамол; стимулиращи отхрачването и капки за нос.
Антивирусните лекарства се изписват само, ако случаят го налага по преценка на лекаря, например при наличие на друго заболяване, неспособност на организма да се справи с инфекцията и слаб имунитет, пандемични вируси.
Източник: Puls.bg
