Държавна Психиатрична Болница – Кърджали

Държавна Психиатрична Болница – гр. Кърджали, според Закона за лечебните заведения чл.5, ал.1 е “Заведение за психиатрична помощ”, юридическо лице на бюджетна издръжка със специфични функции.

Болницата е психиатричен стационар от болничен тип. Собствеността й е 100% държавна, като принципал е Министерство на здравеопазването. Създадена е и работи без прекъсване от 1954 г.

Държавна Психиатрична Болница – гр. Кърджали осъществява своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции.

Дейността се извършва в съответствие със Закона за лечебните заведения и болницата притежава необходимата акредитация. Спазват се правилата за добра медицинска практика, всички стандарти за лечение, правилата на професионалната тайна и правата на човека.

Болницата е най-голямата в Южна България – по площ и брой на обслужвани пациенти с тежки психични разстройства.

Съставена е от 7 болнични отделения с 320 легла и консултативно-диагностичен блок, профилирани според естество на психичното разстройство и тежест на съпътстващите социални дисфункции.

В болницата се извършват диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности – насочени към овладяване на клинични симптоми на болестния епизод и превенция на рецидив при:

• Тежки ендогенни психози;
• Зависимост от алкохол;
• Зависимост от наркотици;
• Превенция на криза;

Основен приоритет на болницата са рехабилитационните и ресоциализиращи програми, които допълват конвенционалната фармакотерапия и психиатричните грижи за пациенти с психотични епизоди и пациенти с тежка зависимост към алкохол или наркотици, с липсваща или деструктивна извънболнична среда, но със запазени умения за трудова дейност.

Държавна психиатрична болница – Кърджали е разкрита на 15.12.1954 г. със заповед на МНЗ № 1706/23.12.1954 г., първоначално като психоневрологична колония. Такава просъществува само 15 дни. Нейната задача била да приема душевно болните на бившия Хасковски окръг. Разполагала със 100 легла.

Болницата е разкрита в сградата на бившия Кърджалийски затвор. За да се превърне сградата, строена за затвор в болница, е необходимо да се положат много усилия и преодолеят много трудности: недостатъчна материална база, недовършен ремонт, липса на централно отопление, нередовно водоснабдяване. Районът е разграден, пътят към болницата е разбит и в дъждовните дни става непроходим от дълбоката, лепкава кал. Няма лаборатория, няма аптека, няма медицинска апаратура, няма превозни средства за консултиране на болните. Няма достатъчно разкрити длъжности, персоналът е млад и неопитен. Но има желание за работа, амбиция, воля и упоритост. Започва се усилена организационна, квалификационна и лечебно – диагностична дейност. Организират се курсове за бързо квалифициране на медицински персонал по психиатрия и обгрижване на душевно болните.

От 01.01.1955 г. болницата е регистрирана като Психоневрологична болница – Кърджали за лечение на остро и хронично душевно болни от Хасковски окръг. През 1956 г. със заповед №106/11.01.1956 г. на Окръжния здравен отдел гр.Хасково към нея се разкрива диспансерно отделение за обслужване на душевно болните от гр.Кърджали и Кърджалийска околия. Това е първото диспансерно отделение в страната, разкрито към психиатрично болница. При разкриването му са прехвърлени картите /ЛАК/ на 149 болни, а в края на годината на още 261 болни. От 01.10.1956 г. към отделението започва да функционира логопедичен сектор. От 02.12.1957 г. са прехвърлени картите на 447 болни от Момчилградска, Ардинска и Крумовградска околии. Така от 01.01.1060 г. Диспансерното отделение на болницата поема диспансерното обслужване на болните от целия Кърджалийски окръг, сформиран по това време.

Към болницата са разкрити две отделения – мъжко и женско със сектори за остро и хронично болни.

За главен лекар на болницата при откриването й е назначен д–р Чудомир Мерджанов /24.11.1954 г./.

Поканени са асистенти от Катедрата по психиатрия от гр.Пловдив д–р Т. Ташев и д–р Джалдети, а от НИПИ София д–р Роглев.

Още през 1955 г. се въвежда сулфозиновото лечение, електроконвулсивната и инсулин – коматозна терапия, изработен е правилник за вътрешния ред и Наредба за организация на лечебните и административно – стопанска дейност.

През 1955 г. на 23.03. от психиатричен диспансер гр.Хасково е изпратен да оглави болницата д–р Кирил Стефанов Колчев.

През 1956 г. в една от сградите на болницата се разкрива болнична аптека и лаборатория. Извършват се подобрения на материалната база: съборени са високите мрачни стени на затвора и разширения двор и ограден с тухлена ограда. Пуснато е парно отопление. С доброволен труд на персонала и болните се създава обширен парк със зелени площи, алеи, беседки и кътчета за отдих.

Началото на трудотерапевтичната дейност в болницата е сложено на 10.05.1955 г., т.е. шест месеца след нейното откриване. Най–напред се разкрива работилница с шест работни места, с майстор трудотерапевт Елена Т. Мъндева. През 1957 г. се разкрива и метларска работилница със също толкова места. За трудотерапевт е назначен Христо Добрев. Двете работилници осигуряват работни места на 10 – 15% от стационарно болните. Постъпва на работа д–р Салчо Фингаров /30.11.57 г./. На 01.12.59 г. постъпва на работа д–р Гашарова.

През 1962 г. се разкрива стационар към диспансера с 15 легла, с което общия леглови фонд на болницата става 115 легла. Щата на болницата е увеличен с 90 длъжности, от които 7 лекари, 19 мед. сестри, 1 лаборант, 2 педагози, 26 младши мед. персонал и др. Открит е и започва да функционира физиотерапевтичен кабинет.

През 1963 г. е увеличен щата с една лекарска бройка, с което те стават общо 8. Правят се първите стъпки за разширяване и разнообразяване на трудо – терапевтичната дейност. Разкриват се две нови работилници – дърводелска и за машинно плетиво и се организира селскостопански сектор с овощна и зеленчукова градина.

Във връзка с 9 – годишнината от откриването на болницата, в нея се провежда научна сесия, на която гости на доц. Д–р А. Джелдети, доц. Д–р Т. Ташев, доц. Д–р В. Йончев. На тази сесия лекарите на болницата изнасят следните научни съобщения:

• “За някои идеалистични направления в съвременната западна психиатрия” – д–р Ч.Мерджанов, д–р Св. Сотиров.
• “Върху антабусните психози” – д–р К. Колчев.
• “За реакцията на Форест в клиничната и диспансерна практика” – д–р К. Колчев, д–р Ч. Мерджанов, д–р Гашарова, д–р Св. Сотиров, д–р Стайкова.
• “Биохимични промениш на слюноотделянето при електрошокова терапия у душевно болни” – д–р Ч. Мерджанов.

 

През 1964 г. щатът е увеличен с 3,5 длъжности, от които 0,50 стоматолог, 1 фелдшер др. персонал.

През 1965 г. все още болницата разполага със 115 легла, общо щата на болницата е 99.50 служители и работници. Увеличил се е броя на мед. сестри с 2. Основни показатели за работата на стационарните отделения: – преминали болни – 521, Използваемост на легла – 102,61%, Оборот на леглата – 4,6 пъти, Средна продължителност на 1 болен – 81,5 дни.

Болницата празнува своя 10 – годишен юбилей с провеждане на научна конференция. д–р К.Колчев и д–р Ч. Мерджанов излизат с общо научно съобщение „Методика за отчитане ефективността на диспансеризацията при душевно болните”. д–р Мерджанов изнася научни съобщения: „Ирадиация на дихателните импулси в постконвулсивния период” и „Изменения на кожно – галваничната проводимост по време на електрошоковия припадък и постконвулсивния период.” Гости на тази конференция са: проф. д–р Ив. Темков, доц.д–р Т. Ташев, доц. д–р Джалдети, д–р Вл. Милев, д–р Ст. Стоянов, д–р Сн. Шивачева, д–р А. Кокошкарова и др.

През 1966 г. стационарът значително е подобрил показателите си в сравнение с миналите години – оборотът е 5,68 пъти, използваемостта на леглата – 105,87%, средния престой на един болен е 68, 54 дни. Разработен е първия генерален план на болницата. Главния лекар разработва методика за отчитане диспансеризацията на душевно болните. На проведена научна сесия по повод 15 год. от основаването на НИИНП – София д–р Мерджанов изнася научно съобщение “Относно някои различия на епилептичния припадък у човека и експериментални животни”.

От 1967 г. е влязло в сила ново райониране в стационарната психиатрична служба. Съгласно това болницата ни вече обслужва остро и хронично болни мъже и жени от Кърджалийски окръг и остро болни мъже и жени от Смолянски и Хасковски окръзи. Закрива се стационара към диспансерно отделение и 10 от неговите легла се прехвърлят към мъжко отделение и 5 към женско.

През 1968 г. се разкрива рехабилитационно отделение с 30 легла, от които 20 стационар, 5 дневен и 5 нощен стационар.

Увеличаването на броя на леглата води да увеличаване броя на преминалите през трудотерапия болни – 90.

Със заповед №110/12.02.1969 г. на отдел ”Народно здраве” към ОНС гр.Кърджали общо болничните легла стават 220. От тях 140 за остро болни и 80 за хронично. Щатните длъжности се увеличават значително – 109,25 – от тях 11 са лекари, 0,25 стоматолог, 33 – среден мед. персонал, 25 – младши и 40 друг персонал. През стационара преминават 741 болни. Извършва се реорганизация на мед. персонал във връзка с изисквания на режима на отворени врати, който се въвежда в болницата. По повод 65 г. от рождението на проф. Шаранков д–р К. Колчев и д–р В. Михов вземат участие в научна сесия.

През 1970 г. на 01.02. е разкрита новата сграда на рехабилитационно отделение, в която на първия етаж са разкрити работилници за шивашки и плетачни услуги и мебелна работилница. На втория етаж се разкри мъжко рехабилитационно отделение. В сградата, в която до момента се помещава рехабилитационното отделение, се разкрива Второ мъжко отделение. Със заповед № 957/18.12.1969 г. на ОНС – Кърджали е одобрен общ брой болнични легла – 250, от които 200 за остро болни и 50 за хронично. Щата на болницата се увеличава на 116,25 длъжности. В ТЛС се застъпват следните дейности 7 метларска работилница, шивашка работилница, шивашки услуги, тапицерски услуги, работилница за телена мрежа, зеленчукова градина, овощарство, полевъдство, свинеферма, фотография.

По повод 17 години от създаването на болницата през 1971 г. се организира научна конференция с присъствието на проф. Т. Ташев, ст.н.с. В. Милев, доц. В. Йончев, мл.н.с.Ч. Мерджанов, мл.н.с.Пантелеев и представители на сродни заведения от цялата страна.

През 1972 г. организацията на диспансера се подобрява след закупуване на нов картотечен шкаф, с подреждане на картоните по нов начин. Извършва се пререгистрация на всички картони, съгласно Международната класификация на болестите. Новорегистрираните болни са 458 за годината. ТЛС минава на самостоятелна сметка, с отделен щат и отделен баланс. Регистрирана е печалба за 45 000 лв. Доставена е телефонна централа с апарати за вътрешни постове.

През 1973 г. преминалите болни са – 1 326, използваемост на леглата – 111,23, оборот на леглата – 5,3 пъти, средна продължителност на престой – 75,51 дни. В резултат на активно издирване на болни, се достига болестност 13,57%. Ежемесечно се провежда районна амбулатория в районните градове и някои по – малки селища. Категорията на ТЛС става I, като броя на производствата става 17. Въвежда се производство на дървени части за щипки и пазарски чанти от пластмасова нишка. Разкрива се работилница за производство на оградна тел, както и производство на пазарски чанти от пластмасова нишка. Осигурява се една товарна кола ГАЗ51 за нуждите на ТЛС, закупени две машини за производство на щипки.

Осигуряват се 8000 лв. за проектиране и 280 000 лв. за строителство на обект”Надстройка, пристройка и преустройство” на острия сектор на болницата, който влиза в плана на МНЗ за строителство през 1974 г.

На 23 и 24.11.1973 г. болницата е домакин на Научно – техническа тематична конференция на тема” По проблемите на неврологичното и психиатричното обслужване на болните с неврози, по приложението на невролептично лечение в психиатричната практика и по проблемите на психиатричната помощ”. Присъствуват проф. Д–р Г. Ганев, проф. д–р Иван Темков, проф. д–р Ташо Ташев, проф. Вл. Иванов, проф. Хр. Христозов, проф. д–р В. Милев, проф. д–р В. Митков, представители на II и III неврологична клиника София, на МА София, психиатрична клиника Пловдив, ОПНД Пловдив, ОПНД Ст. Загора, ОПНД Бургас, ОПНД Хасково, ПБ Раднево и др. Изнесен е доклад за състоянието на медицинското обслужване на болните с неврози в Кърджалийски окръг от д–р Кирил Колчев, и д–р П. Фотев и две съобщения: „Проучвания върху самоубийствата на невротично болните в Кърджалийски окръг от д–р К. Колчев и д–р М. Здравкова.

Легловия фонд през 1974 г. остава без промяна общо 250 легла, но средния медицински персонал намалява на 43 длъжности.

През 1975 г. влиза в експлоатация надстроената и пристроена сграда на острите отделения. Това позволява броя на леглата в болницата към 01.09.75 г. да се увеличи на 355, от които 300 за остро болни и 55 за хроници. Със заповед №523/05.12.74 г. на ОНС, дирекция „Народно здраве” – Кърджали е направено следното разпределение на леглата:

• Първо мъжко отделение с 65 легла, 50, от които за остро болни и 15 за хронично болни;
• Второ мъжко отделение със 75 легла, от които 50 за остро и 25 за хронично болни;
• Първо женско отделение с 65 легла, от които 50 за остро и 15 за хронично болни;
• Второ женско отделение с 50 легла за остро болни;
• Мъжко рехабилитационно отделение с 50 легла за остро болни;

 

Със заповед № 4004/02.07.75 г. на МВЗ се въвежда ново райониране на стационарната психиатрична помощ, съгласно което ОПНБ гр.Кърджали започва да обслужва остро и хронично болни мъже и жени от Смолянски и Хасковски окръзи и хронично болни жени от Смолянски окръг.

Увеличаването на легловия фонд води до увеличаване и на щата. Той нараства до 156,50длъжности.

Завършва се ремонта на диспансера и на 25.12.75 г. преустроената сграда се открива. Осигуряват се помещения за три нови лекарски кабинета, нова лаборатория, стая за сестрите и манипулационна.

На 10.12.76 г. тържествено е прерязана лентата на преустроената и надстроена сграда на острите отделения. Със заповед 2/12.01.76 г. на ОНС отдел ”Народно здраве” гр.Кърджали е направено следното преразпределение на леглата:

• Първо женско отделение със 70 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни жени;
• Второ женско рехабилитационно отделение с 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни жени.
• Първо мъжко отделение с 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни мъже;
• Второ мъжко отделение с 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни мъже;
• Трето мъжко отделение рехабилитационно с 50 легла, от които 50 за ост – ро болни и 5 за хронично болни мъже;
• Гериатрично отделение с 50 легла, от които 25 за мъже и 24 за жени;

 

Щата е увеличен на 167,50 длъжности.

Въвежда се лечение с литий и лепонекс, както и приложение на унилатерален електрошок в I МО и I ЖО за първи път от д–р Гетев и д–р Русков. На 07 и 08.10.76 г. група от лекари участвуват в първия симпозиум по съдебна психиатрия в гр.Варна. Изнесени са следните съобщения: „ Организация и методи на съдебно – психиатричната превенция в ОПНБ с диспансер – Кърджали” – автор д–р Колчев и д–р Здравкова и „Проучване ефективността на медицинските мерки при обществено опасни деяния на психично болни в Пловдивски и Кърджалийски окръзи” – автори В.Йончев, К.Колчев, Л.Величков, К.Славов.

През 1978г. се извършва се огромна работа по строителство, благоустрояване и дообзавеждане на болницата. Оформят се алеи, волейболно игрище, плочници, тротоари, Открива се павилион за закуски.

Въвежда се провеждане на електроконвулсивно лечение в наркоза в I Женско и гериатрично отделение.

В гр.Ст. Загора на юбилейна сесия по случай 30 години нервно отделение, д–р К. Колчев участва със съобщение „Класификация на двигателните невролептични усложнения”, „Купиране на хиперкинетичните и дистонични невролептични усложнения със сандостен – калциум”, „Диференцирано лечение на двигателните невролептични усложнения”. Публикува се научно съобщение „Флексионна дистония като усложнение на продължителната невролептична терапия” – д–р Йончев, д–р Колчев, д–р Байкушев.

Със заповед №172/18.04.1979 г. на МНЗ се извършва ново райониране на психиатричната помощ в страната, при което болницата ни се задължава да приема и лекува всички болни от Кърджалийски окръг, болни за краткотрайно лечение от гр.Пловдив, Асеновград и Първомай; жени за продължително лечение от Смолянски окръг. ОПНБ се задължава да приема и лекува всички нуждаещи се от наркологична помощ болни мъже от Кърджалийски, Смолянски окръг, районите на Асеновград и Първомай, както и нуждаещите се от геронтопсихиатрична помощ болни мъже и жени от Кърджалийски, Смолянски, Хасковски окръзи и от районите на Асеновград и Първомай.

Във връзка с 25 годишнината на болницата се организира научна конференция, на която присъствуват проф.Милев, проф.Ташев, проф.Станкушуев, представители на МА София, Психиатрична клиника и ОПД – гр. Пловдив, Психиатрична клиника – гр.Варна Клиника за наркомани – Суходол, Специализирана психиатрична клиника Мурено, ПБ – гр.Раднево, ОПД гр.Шумен, ОПНД – гр.Благоевград, Психиатрични болниции в гр.Лом, гр.Толбухин, с.Церова кория, с.Паталеница, с.Царев брод, Нареченски бани, психиатричен кабинет гр.Видин.

През 1980 г. диспансерно отделение при болницата постига следните резултати в работата си:

• Чиста психична болестност – 14,89%о при план 12%о
• Обща психична болестност – 21,79%о при план18%о
• С тези резултати болницата ни се доближи по качество на издирвателската си работа до най–добрите диспансери в страната.
• Заболеваемост – 1.80 %о.
• Извършени прегледи от лекар 18599 /при план 13000/.

 

През годината се организира пробно помощно стопанство към болницата. При което се закупуват 150 агнета и 10 телета, от които се осъществява печалба за 4000 лв. Това позволява през м.09.80 г. да бъде поевтинена храната с 20%. Със собствени сили, средства и работна ръка се построяват 7 нови складови помещения и две хладилни камери.

През 1981 г. са отпуснати 1 щатна бройка за лекарска и 1 за сестрински длъжности. В стационарните отделения се въвежда купирането на възбуден състояния с Алилнорморфин и Халоперидол.

На 01.08.1981 г. се открива консултативен психиатричен кабинет към I – ва поликлиника. Същият в кратко време става извънредно търсен от останалите специалисти в поликлиниката, както и на гражданите на гр.Кърджали.

На 01.01.81 г. официално се обособява помощно стопанство при болницата, което се явява приемник на животновъдната ферма на ТЛС. В края на годината от помощното стопанство се предават на държавата 41 647 кг. свинско месо, 5720 кг. агнешко и 2 200 телешко месо.

Със заповед №847/21.12.1981 г. на ОНС – отдел „Народно здраве” гр.Кърджали е направено следното преразпределение на отделенията.

• I – во мъжко отделение с 60 легла, от които 50 за остро и 10 за хронично болни мъже.
• Второ мъжко отделение с 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни мъже.
• Противоалкохолно отделение с 50 легла за лечение на болни с алкохолна болест мъже.
• Геронтопсихиатрично отделение с 55 легла за лечение на мъже и жени над 55 години с психоза – от тях 50 за остро болни и5за хронично болни.
• Първо женско отделение със 70 легла, от които 50 за остро болни и 20 за хронично болни.
• Отделение за гранични състояния с 60 легла, от които 50 за остро бол – ни и 10 за хронично болни.

 

През болницата преминават 2 059 болни, използваемостта на леглата е 106.12%

На 18 и 19.03.82 г. болницата става домакин на Националното съвещание по трудотерапиите. На това съвещание присъствуват проф.д–р Петко Дончев, ст. Н. С. д–р Пантелеев, Аркади Касабов – гл. специалист в МНЗ, Ив. Калчев – директор на ОТЛС – София, гл. лекар на ПБ – Раднево, директорите на ТЛС към психиатричните болници в Плевен, Севлиева, Карлуково, Ст. Загора, Бяла, Мурино, София, Пловдив, Лом, Нови Искър, Самоков, Царев брод, Русе, Варна, Карвуна; главните лекари на психиатричните заведения в Ст. Загора, Варна, Враца, Царева поляна, Карвуна.

От 1 – ви септември се въвежда двустепенно обслужване на Първо мъжко отделение, Първо женско и Гериатрично отделение, а от 1 – ви октомври и в останалите отделения в болницата.

През 1983 г. през отделенията преминават 1 978 болни, като използваемостта на леглата достига 105.88%.

С оглед подобряване качеството на амбулаторно – поликлиничната помощ се правят постъпки за регламентиране на домашен стационар към ДО с 25 легла. Започва се със съществуващия щат и бюджет обслужването на 5 до 8 болни при домашни условия. През такова лечение преминават 64 болни през годината. Пациентите остават доволни от тази форма на лечение и я търсят активно.

Два пъти седмично се провежда мултиаспектна реконструираща групова психотерапия, провежда се психофизиологична декапсулация по метода на проф.Чолаков. Въвежда се аблационна хипноза, прилага се електросън по очно – тилна методика. В противоалкохолно отделение се въвежда точкова система, в която участвуват съвета на лекуващите си.

Във връзка с 30 годишнината на ОПНБ – Кърджали на 14 и 15.12.1984 г. в болницата се провежда X научна конференция с тематика „Клинични аспекти на невролептичната и антидепресивна терапия”. Присъствуват зам. министър проф.Чудомир Мерджанов, проф. Хр. Христозов, проф. Т. Ташев, проф. Вл. Йончев, представители на почти всички психиатрични болници и диспансери в страната. Изнесени са доклади и съобщения.

Със заповед №1576/26.12.84 г. на отдел „Народно здраве и социални грижи” към ОНС – Кърджали са одобрени 385 легла, от които 300 за остро болни и 55 за хронично болни. От обшият брой легла 20 за инсулиново болни и 30 за домашен стационар.

През 1985 г. във връзка с преименуването на българите от турски произход се извършват промени в картотеката на диспансерно отделение, което нарушава нормалния ритъм на работа за около 6 месеца.

През 1986 година легловия фон на болницата от 355 легла стационарни и 30 легла домашен стационар към ДО са разпределение както следва:

• Първо женско отделение – 70 легла, от които 50 за остро и 20 за хронично болни.
• Първо мъжко отделение – 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни.
• Второ мъжко отделение – 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни.
• Противоалкохолно отделение – 50 легла , от които 45 за остро болни и 5 за хронично болни.
• Отделение за гранични състояния – 60 легла, от които 50 за остро болни и 10 за хронично болни пациенти.
• Гериатрично отделение – 50 легла.
• Домашен стационар – 30 легла.

 

Довършва се строителството на административно – параклиничния блок и в просторните помещения се настанява лаборатория, физиотерапия и стоматологичен кабинет на втори етаж, а на първия са уредени кабинети на счетоводствата на болницата и стопанството, гл. счетоводител, АСЧ, директор на ТЛС, социални работници.

Въвежда се капелно вливане на антидепресанти за лечение на затегнати депресивни състояния.

В психологичния кабинет се въвежда работа с въпросници на БЪС – ДЮРКИ за диагностика на някои асоциални форми на психопатия. Пак там са въведени следните тестове и самооценки:

• Тест на Тейлър за откриване и определяне степента на тревожност.
• Скала на Хамилтон за депресивни състояния.
• Скала на ММРI за депресия.
• Скала на ЦУНГ за тревожност.
• Скала на ЦУНГ за депресия.

 

От 11 до 13.06.86 г. Д–р Гетев и д–р Колчев присъствуват на ХII Дунавски симпозиум по психиатрия в Сомбор – Югославия.

През 1987 г. общият брой на персонала е 170 служители и работници. В ТЛС се довършват две нови трудотерапевтични работилници – работилница за мартеници и работилница за метли.

През м.05/87 г. болницата е домакин на Националната информативна среща по психиатрия, в която вземат участие около 120 лекари психиатри от цяла България. Лекарски колектив на болницата изнася доклад „Опитът на ОПБ Кърджали по интензивното лечение на психично болните”, който е посрещнат с много голям интерес от всички участници.

На 04.12.87 г. в болницата се провежда Междуведомствена регионална работна среща, в която вземат участие психиатри, представители на прокуратурата и МВР от Пловдивска и Хасковска област, представители на Главната прокуратура, Министерството на Правосъдието, Института по криминология, Зав. отрезвителите към окръжните МВР и отговарящите за борба с алкохолизма. Темата на срещата е „Алкохолно опиване – проблеми на междуведомственото обслужване”.

Д–р Колчев, д–р Здравкова, д–р Гетев и д–р Бакалова вземат участие в VIII европейски конгрес по детска и юношеска психиатрия на тема „Ранимото дете”, който се състои в гр.Варна от 22 до 27.09.87 г.

През 1988 г. във връзка с разформироването на старите окръзи и обособяването на гр.Кърджали от окръжен град в община Кърджали, болницата е преименувана от „Окръжна психоневрологична болница” в „Психиатрична болница с диспансер”. Общият брой на персонала нараства на 171.

Показателите за стационарна дейност са изпълнени както следва: използваемост на леглата 102% при план 100%, оборот на леглата 4,59 при план 4 пъти. Процентът на повторно постъпилите е 1,68 %, при план да не надвишава 5%.

В ТЛС стопанство е регистрирана печалба от 127 849 лв., а в помощното стопанство печалба от 51833 лв.

През 1989 г. Главният лекар – д–р Кирил Колчев се пенсионира и за главен лекар е назначена д–р Елена Георгиева Пърличева – Трифонова.

Постъпва на работа д–р Евгения Янчулова /01.11.89 г./

Лятото на 1989 г. остава в историята на болницата като един от най–тежките периоди от нейното съществуване. Масовото напускане на работа на служители, тръгнали към Турция, буквално за няколко дни обезлюдява основни сектори на болницата – отделения, кухня, пералня и пр.Общо напускат 59 работници и служители. На помощ се притичват бивши пенсионери; административни служители и мед. сестри от диспансера и организационно – параклиничния сектор се квалифицират за готвачи, помощник готвачи и перачи, а сестрите от много отделения стават и санитари, за да може работата да продължи и кадровите проблеми да не се отразяват неблагоприятно на лечебния процес.

Това става един труден изпит за колектива на болницата, които бива преодолян успешно, за което говори и факта, че въпреки всички трудности показателите за стационарната дейност са изпълнени почти изцяло.

От 1995 до 1999 година Главен лекар на болницата е д–р Руско Русков.

До м.06.1999 г. легловия фон да болницата е 300 легла, разпределени както следва:

• Първо мъжко отделение – 51легла;
• Второ мъжко отделение – 45 легла;
• Трето мъжко отделение – 51 легла;
• Първо женско отделение – 51 легла;
• Отделение за гранични случаи – 51 легла;
• Гериатрично отделение – 51 легла;

От м. 07.1999 г. легловия фонд става 350 легла разпределение както следва:

• Първо мъжко отделение – 55легла;
• Второ мъжко отделение – 55 легла;
• Трето мъжко отделение – 55 легла;
• Първо женско отделение – 55 легла;
• Отделение за гранични случаи – 55 легла;
• Гериатрично отделение – 55 легла;

 

От 1999 г. Главен лекар на ДПБ – Кърджали е д–р Дамян Йорданов Гетев. През този период болницата е оформена като стационарно звено обслужващо югоизточна България /Кърджалийска, Хасковска и Смолянска област/, а в последствие след отпадане на районирането и на пациенти от цялата страна. Стационарните легла са 270, а леглата за дневни грижи 50.

Болницата разполага с аптека, лаборатория, физиотерапевтичен кабинет, кабинет за анестезия и Електроконвулсивно лечение. Има изграден дневен център към болницата с трима психолози, психиатрични сестри и рехабилитатор, два самостоятелни кухненски блока, работилници – шивашки и тапицерски и помощно стопанство.

Натовареността на болницата е една от най–добрите в страната, като ежегодно през нея преминават над 2100 пациента.

Водещи специалисти в болницата – д–р Д. Гетев, д–р Д. Пеева, д–р Г. Велковски и др. участвуват във всички научни срещи както в страната така и в чужбина. Стандартите за стационарна психиатрична помощ в България са изработени върху структурата и показателите на ДПБ – Кърджали.

В болницата ни през 2001 година бе организирана научна конференция на Сдружение Частна психиатрия, а през 2005 година се организира конференция на Българската психиатрична асоциация.

• Оказва специализирана консултативно – диагностична и лечебна помощ на деца, юноши и възрастни с проблеми на психичното здраве.
• Извършва методична помощ по профилактика и лечението на психичните заболявания на останалите здравни служби /детски, социални, болнични заведения, семейни лекари и др./.
• Води регистър на психично болните от област Кърджали, застъпвайки принципите на доброволна регистрация и опазване на медицинската тайна, като по този начин се старае да ограничава максимално стигматизацията на хората с психично-здравни проблеми.
• Провежда мерки за ефективна психохигиена и психопрофилактика на населението и особено на лицата, застрашени от психични от психични заболявания.
• Извършва съдебна експертна дейност във връзка с действуващите нормативни документи – НК, ЗЗ.
• Осъществява приема на болни в стационарните отделения.
• Диагностицира лицата с показания за диспансеризация, като провежда клинично интервю и други видове оценка на случая и индивидуален план за лечение и грижи. Диспансеризацията се извършва съгласно Наредба №9 от 01.04.1999 год. за деца до 18 год. и Наредба №12 от 11.06.1996 год. за лица над 18 год. при застъпване принципа на доброволност и опазване на медицинската тайна
• Осъществява в извънболнична обстановка и в условията на дневен стационар диагностика, лечение и рехабилитация на болни с остри и хронични психични заболявания.
• Съдействува при решаване на социалните проблеми на болните и осъществява връзката между социалните институции и болницата.
• Извършва трудово – лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.
• Извършват се психологични изследвания на стационарни и извънстационарни пациенти за нуждите на ТЕЛК и СПЕ.
• На граждани след психиатричен преглед се издават медицински документ, удостоверяващи психичното им здраве.

КОНСУЛТАТИВАЕН БЛОК

В съответствие с дейността, КДБ има следната структура:

• Консултативно-диагностични кабинети;
• Съдебно – психиатричен кабинет;
• Психологична лаборатория;
• Кабинет социални работници
• Дневен блок с помещение за психосоциална рехабилитация;
• Отделение без легла – дневен стационар /40 легла/.
• Клинична лаборатория;
• Физиотерапия;
• Трудово-рехабилитационен сектор със спомагателно стопанство и трудово лечебни работилници;
• Регистър /картотека/ за лица, подлежащи на Диспансеризация.

 

 

Държавна Психиатрична Болница – Кърджали – dpb-kardjali.bg

Адрес: гр. Кърджали, ул. Добрич № 44
Тел./факс: 0361 6 26 94