На 21 ноември в стотици страни се отбелязва Световния ден за борба с муковисцидозата, организиран от Световната здравна организация.
Това е болест, при която болния организъм образува гъст и жилав секрет, който се натрупва и задръства някои органи в тялото, основно дробовете и панкреаса.
Когато слузта задръсти дробовете и дишането се затруднява. Жилавият секрет става хранителна среда за бактериите и вирусите в дихателните пътища, предизвиквайки възпаление и инфекции, които увреждат дробовете.
Тези чести инфекции се превръщат в хронична пневмония.
Пациентите с муковисцидоза приемат специални ензими, за да усвояват храната и да набавят необходимите вещества за растеж и нормално функциониране.
Проблемите на болните, които водят до ниско качество на живот и ранна смърт в България са предимно липсата на достъп до специалисти, качествено съвременно лечение и на единен център по муковисцидоза.
Специализираната грижа в центрове за муковисцидоза е от съществено значение за подобряване преживяемостта, качеството на живот и намалява разходите за здравеопазване за пациентите.
По последни данни засегнатите от тази болест са 204 души, повечето от които са деца.
България има по-лоши здравни показатели и преживяемост на хората с муковисцидоза – 12.5 години, в сравнение с останалите страни по света, където преживяемостта е около 50 години.
Преди дни стана ясно, че между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса е договорена една клинична пътека и една процедура за диспансерно наблюдение на пациентите с рядкото генетично заболяване.
Редът и финансирането по нея тепърва ще се уточняват като част от преговорите около Националния рамков договор за следващата година.
Източник: Puls.bg
