Инфекциите по горните дихателни пътища при деца са особено често срещан проблем. В 90% от случаите те са с вирусна причина. Обикновено се развиват най-често през месеците на смекчаващото лято и усилващите се дъждове и ниски температури през есента. Висока честота на заболяванията обикновено се среща при децата, посещаващи детска градина. Острите респираторни инфекции на горните дихателни пътища при кърмачета и малки деца протичат особено тежко. Усложненията при тях се срещат няколко пъти в повече, отколкото при порастналите деца.
При заболяванията много често могат да се срещнат някои усложнения. Сред най-честите са развитие по десцентен път на пневмония, възпаление на средното ухо, синузит, аденоидни вегетации, задногълтачен и околосливичен абсцес. Предразполагащи фактори за развитие на заболяванията на горните дихателни пътища обикновено са незрялост на дихателната система при малки деца, голямо замърсяване на въздуха от околната среда – прекалено много цигарен дим или мъгла. Също така предразполагащо за развитието на инфекции на тези зони е рязката промяна на температурата на околната среда, недохранване, лоши социално-битови условия на живот и наследствена предразположеност.
Заболяванията като хрема, възпаление на гълтача или комбинацията между тях – ринофарингит, са най-честите форми на инфекции на горните дихателни пътища при деца. Боледуват по-често децата, посещаващи ясли и детски градини, които на практика са децата от 2 до 6-годишна възраст.
Клиничната картина на заболяванията има много специфична находка. Тя започва с така наречения продромален период, който продължава около два-три дни. През този етап на заболяването децата усещат парене и сухота в носа, възможна е поява и на главоболие. Заболяванията също така протичат най-общо с повишена телесна температура, затруднено дишане и хъркане по време на сън, сумтене, суха кашлица, гадене и позиви за повръщане, както и отделяне на обилен секрет от носа. В първоначалните периоди на болестите, секретът от носа има воднист характер, а в последствие става слузно-гноен.
Лечението на тези заболявания е по-скоро симптоматично. Прилагат се някои общи мерки, като поддържане на чистота около детето, както и винаги добре проветрено помещение. Препоръчва се засилване в приема на течности и питейна вода. За овладяване на симптомите на повишена телесна температура могат да се приложат антипиретици, както и капки за нос – за овладяване на острата хрема.
Друго често заболяване през детската възраст е възпалението в сливиците. То може да е първично заболяване или да е проява на друго заболяване на детската възраст – скарлатина, инфекциозен хепатит или инфекциозна мононуклеоза. Съществуват няколко основни вида тонзилити – катарална, фоликуларна, улцеромембранозна и херп-ангина. Обикновено причинителите на острите катарални ангини са вируси, а на гнойните – бактерии. Началото на заболяването е остро, със силно повишение на телесната температура, главоболие, болка при преглъщане, повишено отделяне на слюнка, лош дъх и увеличение на лимфните възли.
Възможно е при това заболяване да се развият някои сериозни усложнения, като перитонзиларен абсцес, при който започва образуване на гной в кухина около възпалената сливица. Клиничната картина протича с данни за много силна болка и наклон на главата към болната страна за ограничаване на разпъването на тъканите и провокирането на болка. Възможно е също така да се развие абсцес в заднофарингеалното пространство. Той се среща предимно при кърмачета и протича с нарушения в гълтането, звуците и дишането. Кърмачетата започват да плачат много, отказват да се хранят и могат да развият асфиксия, поради тежкия задух.
Лечението на този тип заболявания се извършва в постелен режим, понякога се налага в болница, поради тежкото състояние и високия риск за малките деца. Към терапията се включва прием на топли напитки, антипиретици за овладяване на повишената телесна температура и антибиотици при гнойните ангини.
Следващото заболяване, което заслужава най-голямо внимание при децата, защото е свързано със сериозен риск, е псевдокруп или субхордален ларингит. Това е остро възпаление на ларинкса с вирусна основа. Протича с пристъпи на инспираторен задух, поради оток и спазъм на гладката мускулатура на ларинкса в областта на субхордалното пространство. Среща се при малки деца, най-често във възрастта между 2-6 годинки и най-често при деца с фамилна предразположеност към алергии.
Клиничната картина на заболяването е много драматична. Обикновено се предшества от назофарингеална инфекция. Началото на заболяването винаги е внезапно. През нощта детето се събужда с много висока температура, тежко дишане, дрезгава кашлица и задух при вдишване. След няколко часа задухът изчезва, но кашлицата остава. Важно е в такива условия детето да се транспортира веднага до клиника по ушни, носни и гърлени болести, за да се започне лечение. То се провежда със седативни лекарствени средства, за успокоение на пациента, поради повишената му възбуда и страх. Към терапията се добавят кортикостероиди и антихистаминови средства, а при доказване на бактериален причинител за развитие на инфекцията – антибиотици.
Източник: Puls. bg
