Често възприемаме хремата като досаден спътник на вирусните инфекции и всячески се опитваме да спрем обилните секрети, за да облекчим дишането си, с идеята, че така ще ускорим оздравяването.
Хремата обаче е не само нормална реакция на организма, но също така е и особено важен етап от оздравителния процес, защото именно с отделянето на секрета се постига постепенното преминаване на отока на лигавицата и изчистване на носа.
Ето какво трябва да знаете за физиологията на носа, за да намерите най-прекия път за лечение на простудните заболявания.
Ринитът – симптом за патологичен процес в организма
Медицинският термин за хрема е ринит и с него се означава възпалението на лигавицата на носа и носната кухина. При ринит се описва различна по консистенция и цвят секреция от носа (водниста или гъста, белезникава или с нюанс и пр.), наличие на сърбеж или дразнене, придружени с кихане или „запушен нос“, който се свързва със задържане на секрет във вътрешността му, затруднено дишане, липса на обоняние, дори промени на слуха и гласа.
Ринитът сам по себе си не е заболяване, а е симптом на такова и според механизма му на възникване може да показва наличие на определен патологичен процес в организма - инфекция, алергия или др.
Често хремата не се възприема за сериозен здравословен проблем и необходимите терапевтични мерки за организма се неглижират и отлагат. При хрема обаче възпалението обхваща лигавицата на скритата зад носа кухина, която е много по-голяма от него и заема значителен дял от лицевия череп. Носната кухина се разполага между горната част на устната кухина (твърдото небце) и предната черепна ямка и очните кухини, като в дълбочина достига до горната част на гърлото (назофаринкса ), и е в непосредствена близост до други важни органи и части в главата и шията. Например назад граничи с евстахиевата тръба (слухова тръба на средното ухо), с гълтача (фаринкса) и гълтачната сливица (трета сливица). В предната ѝ част се отваря долния канал на слъзния канал. Носната кухина пряко или непряко е свързана с околосните синуси, като вътрешността на тези своеобразни черепни пазухи (кухини) е покрита с тънък слой от продължението на нейната лигавица.
Носът – устройство и функции
Устройството на носната кухина е неочаквано сложно за наименованието ѝ. Схематично тя се състои от предверие, което започва от ноздрите, същинска носна кухина и хоана (изход).
Носната кухина е разделена на две половини вертикално от носната преграда. Релефът ѝ е сложен. Във всяка половина по латералната стена се разполагат надлъжно т. нар. носни миди (конхи), които образуват трите носни хода, по които се движи въздухът.
Носната лигавица в тези отделни части не е еднотипна и се мени спрямо частта, която заема и нейните функции.
Входът на носа изгражда своеобразен филтър, който има естествена защитна функция. Ноздрите са покрити с кожа, от която израстват къси косъмчета. Тя освен това е богата на мастни и потни жлези, които, заедно с косъмчетата, възпрепятстват навлизането на по-едри частици прах. Лигавицата при предверието се явява своеобразно продължение на кожата при ноздрите.
Като цяло слизестата обвивка на носната кухина е изградена от богато кръвоснабден ресничест епител и жлезни клетки, отделящи слуз. Ресничките на тези кожни клетки задържат механично фини прахови частици и микроорганизми. Подобно на камшичета, ги изтласкват по посока към устната кухина, откъдето биват отделяни с гълтането, кашлянето или издухването на носа.
Така косъмчетата и ресничките предпазват долните дихателни пътища и белите дробове от навлизането на вредни за тях микроскопични „чужди тела”, поети с въздуха. Носът задържа около 50% от постъпващите с въздуха частици, като по този начин го почиства от тях при вдишването. Само по себе си дишането през носа, дори само с тази функция, вече представлява ценен физиологичен акт за организма.
Останалите микроорганизми, които не са отстранени по механичен път от вдишания въздух, се обезвреждат от лизозима – ензим, наличен в секрета на носната лигавица, който има бактерицидно действие.
Същевременно, слузта от жлезните клетки овлажнява лигавицата и поетия въздух – те отделят количество от 500 мл на денонощие. Заради това че тя е богато кръвоснабдена, се получава и неговото затопляне, което го прави „приятелски” за долния респираторен тракт.
С тези си функции да пречиства, защитава, овлажнява и затопля вдишания въздух към белите дробове носната кухина заслужено заема мястото си на първия орган на дихателната система.
Носната лигавица според строежа си е респираторна и обонятелна. В горния ход на носната кухина се намира обонятелната област. Тя е най-малката по площ, поставена е най-високо в непосредствена близост до мозъка. Там лигавицата е обхваната с обонятелен епител. Нервните клетки, които съдържа, представляват периферни рецептори на обонянието. Благодарение на тях разпознаваме различните миризми. Това и обяснява защо при хрема губим способността си да различаваме аромати.
Най-големият – средният ход е предназначен за вдишания въздух. Той е покрит с респираторна лигавица и е осеян под епитела с мрежа от кръвоносни съдове, благодарение на което се осъществява затоплящата функция на носа. Това ѝ предава и склонност за лесно прокървяване при неблагоприятни фактори.
През долния носен ход преминава издишаният въздух, идващ от белите дробове. Особеното за него е, че веничките под епитела му образуват венозни пещеристи тела, при чието изпълване с кръв носната лигавица увеличава неколкократно обема си за сметка просвета на носната кухина. Това е още един фактор за затруднено дишане през носа при хрема, освен задръстването със слуз на този най-горен дихателен път и наличието на оточна възпалена локална лигавица.
Носната кухина неутрализира и редица химични вещества и дим. Има и резонаторна функция. Колебанията на преминаващия въздух през нея придават индивидуалните особености на гласа, което дава отговор на въпроса защо при хрема и „запушен нос“ гласът ни става „носов“ и несвойствен.
Източник: Puls.bg
