Отдавна отпадна схващането, че сънят е пасивен процес, в който организмът единствено възстановява енергията си, за да посрещне нуждите на утрешния ден. Ролята му за нормалното психическо и физическо благополучие на индивида е доказана посредством значението, което има пълноценният сън като един активен процес, по време на който в организма на човека настъпват различни промени.
Защо пълноценният сън е толкова важен?
1. Доказано е значението на съня по отношение на т.нар. екзекутивни функции. Това са всички онези способи, които помагат на индивида да се справи с ежедневните си дейности:
- планиране на задачите;
- организиране на времето;
- вземане на решения;
- запазване на концентрация;
- активно внимание върху дадена проблематика;
- заучаване на нова информация и възпроизвеждане на стара такава и др.
Пълноценният сън увеличава креативността, прави го по-гъвкав и адаптивен към променящите се условия.
2. От друга страна сънят има отношение и към социалната адаптивност, т.е начина на изразяване на емоциите и общуване с другите. Непълноценният сън е свързан с нарушение в емоционалното поведение и труден контрол на чувствата, които често имат отрицателен ефект върху социалната адаптация.
Хроничният недостиг на сън, дори при лишаване само от 1 час на нощ, води до нарушение на тези функции, дори самият човек да не се чувства недоспал.
Значението на съня при децата, особено по отношение на тези функции, е особено важно. В тази възраст сънят има основно значение за сформиране на модели на поведение и справяне в ситуации, с които детският организъм дори все още не се е сблъсквал.
Нарушенията в съня в детска възраст могат да се изявят с прояви на хиперактивно поведение и дефицит на внимание. Ето защо е важно навреме да се диагностицира и преодолее наличието на проблем със съня при детето.
3. Недостигът на сън е свързан и с по-висока честота на психични нарушения – депресия, тревожност, рисково поведение и др.
4. Установена е връзка между непълноценния сън и по-високия риск от възникване на хронично сърдечно и/или бъбречно заболяване, високо кръвно налягане, захарен диабет, мозъчен инсулт и др. Това се дължи на участието на съня във възстановяването на стената на кръвоносните съдове.
5. Недостигът на сън или неговото нарушение са свързани с по-висок риск от затлъстяване. Това е установено след проучване на пациенти в тийнейджърска възраст, но се наблюдава и във всяка друга възрастова група.
6. Сънят има значение за поддържане на нормален баланс между хормоните, отговорни за възникването или загубата на чувството за апетит. При недоспиване се покачва хормонът грелин, за сметка на понижението на хормона лептин, което е причина за нарастващия апетит при хронично недоспали пациенти, за разлика от този при добре отпочиналите индивиди.
7. Сънят оказва влияние и върху действието на инсулина в периферните тъкани. Установена е ясна взаимовръзка между недоспиването и покачването на кръвнозахарното ниво, което значително увеличава риска от развитието на захарен диабет.
8. Пълноценният сън е свързан и с по-здрава имунна система. При хронично недоспали пациенти се наблюдава по-дълго и трудно лечение на нозокомиалните инфекции, отколкото при добре отпочиналите.
9. Сънят има влияние и върху настъпването на пубертета, както и по отношение на фертилните функции.
10. Не на последно място, сънят има роля в растежа и развитието на организма, както и в регенерацията на тъканите, т.е възстановяването им след увреда. Това се дължи на отделянето по време на съня на т.нар. соматотропен-растежен хормон.
Изтоник: puls.bg
