Консумирането на мазна храна повишава теглото. Но проучвания показват, че е важно не само какво, но и кога ядем. Храненето пред компютъра или докато гледаме телевизия е вероятно по-вредно, отколкото некачествената храна. Заради съвременния динамичен намин на живот все повече хора остават будни до късно през нощта.
Диетолозите съветват още от детството да се изграждат навици за правилно хранене, което включва не само вида на храната, но и ритмичност на храненето. Необходимо е да се редуват периоди на прием на храна с такива на покой. Три основни хранения с една или две междинни закуски (предимно плодове или зеленчуци) се смята за „златен” стандарт в храненето. Повече хранения не означава по-високо тегло. Теглото се определя от калорийния внос. Ето защо всеки човек съобразно личния си начин на живот трябва да нагоди този златен принцип в диететиката.
Ако денят е от „стандартен” тип, разпределението на храненията е „стандартно”, т.е. ставане в 7 ч. Закуската ще е например в 8 ч, обядът в 13 ч, следобедната закуска към 16 ч, а вечерята между 19 и 20 ч. При късния режим на живот храненето се измества с 2-3 часа, т.е ставане в 10 ч, съответно условно закуската ще е в 11 ч, обядът в 16, следобедната закуска в 19 ч, а вечерята в 23 ч. Този режим на хранене е труден за поддържане, защото се отличава от общоприетия, но по същество не е неправилен. При всички случаи е необходимо да има един по-дълъг период на въздържание от храна (10-12 часа), което обикновено е по времето на съня. Така се дава възможност на организма да си почине от храносмилане. Ето защо нощните хапвания не са препоръчителни. Те водят до нарушаване на тази почивка на тялото.
Британски учени са провели експеримент с мишки. Едната група животни е имала денонощно неограничено количество храна. Другата група е получавала неограничено количество храна на всеки осем часа. Изследователите установяват, че двете групи животни в крайна сметка са консумирали едно и също количество храна, но тези, които са били хранени по час, не са получили затлъстяване, докато другите са имали такова. Това подсказва, че тези, които се хранят всеки път, когато пожелаят, повишават теглото си, защото така нарушават биологичния си часовник. Изследователите заключават, че всеки орган и система (черен дроб, черва, мускули) в човешкото тяло имат свой индивидуален връх на активност и ефективност, а в останалото време „спят”, т.е. са с ниска активност.
Когато животните се хранят през цялото денонощие, тази максимална ефективност в метаболизма се нарушава. В периоди, когато следва да се осъществява усвояване и изгаряне на калориите в мускулите, организмът може да бъде „принуждаван” да усвоява през червата храна или да я преработва в черния дроб. Това води до неправилно отделяне в грешни моменти на различни хормони, свързани с хранителния метаболизъм, и оттам до омазняване на организма. В края на експеримента мишките на свободен режим са имали до 70% повече мастни депа, отколкото останалите. Ето защо правилното по време хранене е по-здравословният начин на хранене.
Д-р Веселин Колчаков, специалист по гастроентерология в Университетската болница „Св. Иван Рилски”
Източник: Bolenzdrav.com
