ЗА НАС
ПСИХОТЕРАПИЯТА – ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
“Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.”
Психотерапията е грижа и лечение за психичното здраве на човека, промяна на начина на мислене и на поведението, тя е едно своеобразно пътуване към себе си, процес на себепознание, едно разкриване на душата – израстване и катарзис. Психотерапията е голямо предизвикателство и за двете страни – пациент и психотерапевт. Тук влизат в действие много и разнообразни механизми – съучастие, съзнавано, несъзнавано, влияния на предисторията, цялото богатство на ситуацията и вътрешния мир на човека, традицията – вярвания и представи, предпочитания, нагласи, навици.
Да се намери правилната посока, понякога е истинско изкуство. Често се налага и тълкуване, когато нещата не са ясно видими, а забулени, символизирани, спуснати в дълбините на подсъзнанието. Психотерапията е процес, който върви ръка за ръка с две сакрални думи: любов и съпричастност, към страдащия човек, допълнени от едно проникновено разбиране. Тя помага за преодоляването на разнообразната гама от психични проблеми и заблуди. Пътувайки и разгадавайки себе си с помощта на професионалист, човек се чувства пълноценен, удовлетворен, мотивиран, спокоен, изграждайки един нов поглед и мироглед към света, изпълнен с вяра и оптимизъм.
ДЕЙНОСТ
Лечение на:
- депресии
- тревожност, стрес
- страхови и панически състояния
- натрапливости
- зависимости
- хипохондрия
- сексуални проблеми
- хранителни разстройства: анорексия невроза, булимия, пристъпно преяждане, орторексия
-Семейни и брачни консултации
-Трудности в общуването
-Житейски кризи
-Овладяване на агресия
-Изграждане на самоконтрол
-Психодиагностика
- депресии
- тревожност, стрес
- страхови и панически състояния
- натрапливости
- зависимости
- хипохондрия
- сексуални проблеми
- хранителни разстройства: анорексия невроза, булимия, пристъпно преяждане, орторексия
-Семейни и брачни консултации
-Трудности в общуването
-Житейски кризи
-Овладяване на агресия
-Изграждане на самоконтрол
-Психодиагностика
СТРЕС
Стресът е: реакция на организма при всяка негова нужда; състояние на физиологично или психическо напрежение; подготовка за нападение или атака; начало на редица болести.
Стресът не е: непременно вреден, тъй като често помага на човека да постигне желани цели; тревожност; страх; директна причина за болестите, макар често да съдейства за тяхното развитие.
Обикновено терминът “стрес” се споменава, за да посочи много напрегнато състояние, което пречи на правилното ни справяне с житейските цели и задачи. Поради нарушенията, които стресът предизвиква у човека, можем да разбираме това понятие като сбор от физически и психически реакции на организма, настъпващи, когато сме подложени на големи изпитания.
Фази на стреса
Стресът не идва внезапно и не завладява хората като от засада. За щастие човек е надарен с възможността да забелязва сигналите, които сочат опасност. От появяването му до достигането на неговия максимален ефект стресът преминава през три етапа.
1.Фаза на тревога
Тази фаза съставлява ясното предупреждение за присъствие на стресов фактор. Физиологичните реакции са първите, които се появяват, за да предупредят засегнатия, че трябва да се пази.
Нещата, които предизвикват тревога, могат да бъдат:
- от единичен характер: тоест има само един източник на стрес;
- от множествен характер: няколко преплетени ситуации, които предизвикват стрес.
2. Фаза на съпротива
Когато стресът се разпростре отвъд фазата на тревога, човек навлиза в т.нар. фаза на съпротивата.
3. Фаза на изтощението
Това е крайният етап на стреса. Тази фаза се характеризира с умора, тревожност и депресия, които могат да се появят поотделно или едновременно. Излизането от това положение изисква голямо усилие и в повечето случаи – със страничната подкрепа на семейството, лекаря, психолога или психиатъра. Когато обаче става дума за предишните две фази на стреса, човек може да прави свой собствен избор и да предприема действия по свое усмотрение, за да предотврати появата на последния стадий.
Как да посрещаме стреса
„Да се безпокоим за случилото се или за това, което може да се случи, е човешко, нормално и… полезно. За това важното е безпокойствата ни да бъдат конструктивни, а не парализиращи.”
Когнитивни техники
Ако дадена ситуация се оказва изключително стресираща за една личност, друга личност може изобщо да не се повлияе от нея. Дори когато, тези различия се дължат на различните нива на личностно възприятие, това явление може да се обясни с факта, че има хора, свикнали да подхождат към информацията тревожно, а други – позитивно. Песимистично-оптимистичното измерение има връзка с това явление. Клиничните психолози използват подходящи техники, за да помагат на своите пациенти да контролират умствените си процеси и по този начин да избягват мислите, които предшестват и придружават депресията, тревожността и стреса.
По-долу са описани 3 техники от такъв характер за предпазване и справяне със стреса.
1.Конструктивно безпокойство
То е рационално и включва планове и методи за борба с причиняващите го фактори. Съсредоточава се не единствено върху проблема, а преди всичко върху възможните решения. Един от най-преките начини да се безпокоим конструктивно е да използваме лист и молив. Записват се причините за стреса или за безпокойството и се изработва план на действие. Планът на действие се състои в отбелязване на няколко възможности за успешно разрешаване на проблема. Колкото повече възможности, толкова по-добре.
2. Борба с погрешните убеждения
Американският психолог Албърт Елис пръв уточнява, че хората страдат от стрес и от други конфликти най-често поради това, че вярват в неща, които не са верни. По този начин възниква рационално – емотивната терапия. Работата на психотерапевта е да убеди съответната личност, че някои от нейните притеснения са лишени от смисъл и че трябва да се научи да мисли, използвайки разума си.
Как да се освободим от безпокойството
Анализирайте значимостта на своето безпокойство. Повечето от притесненията ви са безпочвени. Ако безпокойството ви е конструктивно, анализирайте различните решения и приемете най-подходящото. Ако е деструктивно, опитайте се да го забравите, като се ангажирате с нещо или потърсите компанията на други хора. Във всеки случай приемете неизбежното. Ако има нещо, което не може да се промени, приемете го и спрете да се самосъжалявате. Не се измъчвайте заради миналото. Използвайте го като урок, но не допускайте да се превърне за вас в натрапчива мисъл.
Стресът не е: непременно вреден, тъй като често помага на човека да постигне желани цели; тревожност; страх; директна причина за болестите, макар често да съдейства за тяхното развитие.
Обикновено терминът “стрес” се споменава, за да посочи много напрегнато състояние, което пречи на правилното ни справяне с житейските цели и задачи. Поради нарушенията, които стресът предизвиква у човека, можем да разбираме това понятие като сбор от физически и психически реакции на организма, настъпващи, когато сме подложени на големи изпитания.
Фази на стреса
Стресът не идва внезапно и не завладява хората като от засада. За щастие човек е надарен с възможността да забелязва сигналите, които сочат опасност. От появяването му до достигането на неговия максимален ефект стресът преминава през три етапа.
1.Фаза на тревога
Тази фаза съставлява ясното предупреждение за присъствие на стресов фактор. Физиологичните реакции са първите, които се появяват, за да предупредят засегнатия, че трябва да се пази.
Нещата, които предизвикват тревога, могат да бъдат:
- от единичен характер: тоест има само един източник на стрес;
- от множествен характер: няколко преплетени ситуации, които предизвикват стрес.
2. Фаза на съпротива
Когато стресът се разпростре отвъд фазата на тревога, човек навлиза в т.нар. фаза на съпротивата.
3. Фаза на изтощението
Това е крайният етап на стреса. Тази фаза се характеризира с умора, тревожност и депресия, които могат да се появят поотделно или едновременно. Излизането от това положение изисква голямо усилие и в повечето случаи – със страничната подкрепа на семейството, лекаря, психолога или психиатъра. Когато обаче става дума за предишните две фази на стреса, човек може да прави свой собствен избор и да предприема действия по свое усмотрение, за да предотврати появата на последния стадий.
Как да посрещаме стреса
„Да се безпокоим за случилото се или за това, което може да се случи, е човешко, нормално и… полезно. За това важното е безпокойствата ни да бъдат конструктивни, а не парализиращи.”
Когнитивни техники
Ако дадена ситуация се оказва изключително стресираща за една личност, друга личност може изобщо да не се повлияе от нея. Дори когато, тези различия се дължат на различните нива на личностно възприятие, това явление може да се обясни с факта, че има хора, свикнали да подхождат към информацията тревожно, а други – позитивно. Песимистично-оптимистичното измерение има връзка с това явление. Клиничните психолози използват подходящи техники, за да помагат на своите пациенти да контролират умствените си процеси и по този начин да избягват мислите, които предшестват и придружават депресията, тревожността и стреса.
По-долу са описани 3 техники от такъв характер за предпазване и справяне със стреса.
1.Конструктивно безпокойство
То е рационално и включва планове и методи за борба с причиняващите го фактори. Съсредоточава се не единствено върху проблема, а преди всичко върху възможните решения. Един от най-преките начини да се безпокоим конструктивно е да използваме лист и молив. Записват се причините за стреса или за безпокойството и се изработва план на действие. Планът на действие се състои в отбелязване на няколко възможности за успешно разрешаване на проблема. Колкото повече възможности, толкова по-добре.
2. Борба с погрешните убеждения
Американският психолог Албърт Елис пръв уточнява, че хората страдат от стрес и от други конфликти най-често поради това, че вярват в неща, които не са верни. По този начин възниква рационално – емотивната терапия. Работата на психотерапевта е да убеди съответната личност, че някои от нейните притеснения са лишени от смисъл и че трябва да се научи да мисли, използвайки разума си.
Как да се освободим от безпокойството
Анализирайте значимостта на своето безпокойство. Повечето от притесненията ви са безпочвени. Ако безпокойството ви е конструктивно, анализирайте различните решения и приемете най-подходящото. Ако е деструктивно, опитайте се да го забравите, като се ангажирате с нещо или потърсите компанията на други хора. Във всеки случай приемете неизбежното. Ако има нещо, което не може да се промени, приемете го и спрете да се самосъжалявате. Не се измъчвайте заради миналото. Използвайте го като урок, но не допускайте да се превърне за вас в натрапчива мисъл.
РЕЛАКСАЦИЯ
Релаксацията е лесно за научаване упражнение, което дава високи резултати при лечението както на стреса, така и като помощна методика при преодоляване на различен психичен дискомфорт и дефицит. Една от физическите прояви на стреса е мускулното напрежение. Когато това напрежение продължи часове наред, мускулите “привикват” на напрегнатото състояние и се стремят постоянно да заемат това положение. В резултат се появяват добре познатите болки в гърба, в главата и в мускулите като цяло, свързани със стреса. За съжаление много хора не свързват болката със стреса. Една от целите на релаксацията е човек да усеща напрежението, което причинява болката, така че да може да постига съзнателно отпускане на мускулатурата си. Освен непосредственото облекчение, до което води, релаксацията доставя и усещане за постижение и за контрол над проблема. Това означава, че този, който се учи да релаксира, не гледа на напрегнатото си състояние като на нещо, което убягва от волята му и с което не може да се справи, но като на нещо, над което има власт. Може да се постигне известна релаксация и по други различни начини, например при разходка, спортни занимания или извършване на други разнообразни дейности. Въпреки това, когато става дума за много силно напрежение, е необходимо релаксацията да бъде по-дълбока, за да се окаже по-действена за цялостното разтоварване. По този начин може да се преодолее ефикасно общото състояние на напрежение. Съществуват различни начини за отпускане, използвани от психолозите. Еднократното практикуване на релаксация е достатъчно, за да достави приятно усещане и изключително спокойствие. Въпреки това истинското умение и максималната полза от релаксацията се постигат чрез Въпреки всичко ползата е съвсем осезаема и непосредствена и практикуващите се чувстват удовлетворени още след първите занимания. Постепенната релаксация, практикувана редовно, носи добри резултати в повечето случаи на главоболие, стомашни смущения, мигрена и високо кръвно налягане. Препоръчителна е и в случаи на безсъние, тревога, страх и свръхнапрежение.
Бърза релаксация:
1. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха няколко секунди/ три или четири/ и го издишайте бавно. Повторете два или три пъти.
2. Кажете си на ум, ако имате възможност и на глас (ако обстоятелствата го позволяват) „Аз съм спокоен. Чувствам се спокоен.” Повторете това два или три пъти.
3. Отново дишайте по посочения начин.
Когато редува стъпки 1 и 2 в продължение на 2-3 минути, човек се чувства доста по-отпуснат, отколкото в началото. Дишайте дълбоко и правилно, като упражнение за релаксация. Когато човек е атакуван от силен стрес, дишането се учестява. Това е резултат от лошите мисли и се провокира от стресовия фактор. Не е необходимо да има физическа активност, за да се постигне този ефект. Когато отмине моментът на напрежението и страха, дишането възвръща нормалния си ритъм. Така в случаите на продължителен стрес и страх се придобиват неправилни навици на дишане. Затова е много важно да се усвоят правилни такива и да се коригират погрешните. Всеки ден трябва да правим серия от най-малко 20 дълбоки вдишвания на открито или на добре проветрено място. По този начин, освен, че свикваме да дишаме правилно и дълбоко, всички наши клетки, включително и мозъчните, се насищат с кислород.
Независимо от начина на живот, усилието и постоянството се оказват крайно необходими за постигане на оптимална трудоспособност. Но не по-малко необходимо е всяка дейност да бъде прекъсвана редовно от периоди на истинска почивка и отпускане.
Релаксиращото размишление – е състояние на ума, което позволява да се изолираме от ежедневните задължения и да се концентрираме върху определени мисли, за да се елиминира стресът и отпусне тялото. Това е може би най-древният метод и несъмнено – един от най-ефикасните за постигане на душевен мир и за премахване на напрежението и отрицателните мисли. Този метод подобрява контрола над мисленето. Хората, които го практикуват систематично, придобиват власт над това, което преминава през съзнанието им, и в крайна сметка сами избират съдържанието на своите мисли. Това упражнение води със себе си и до отпускане. Щом то се практикува, автоматически се появява и мускулно, и емоционално отпускане. Често релаксиращото размишление ни прави по-малко агресивни, по-малко тревожни и в крайна сметка по-неподатливи на стрес, ставаме по-уравновесени. Голям брой съвременни медицински изследвания, доказват, че този метод води до преразпределение на мозъчните функции, докато се постигне равновесие между тях в лявото и дясното полукълбо. И накрая, релаксиращото размишление ни помага да се откъснем от материалната страна на всекидневния живот и да се докоснем до духовното измерение. Този аспект на нашето съществуване се отхвърля от много хора, без да си дават сметка, че елиминирането му причинява пълен дисбаланс на цялостното ни човешко естество.редовното и продължителното й повторение. Обикновено релаксацията се овладява за около два месеца. Именно тогава човек започва да опознава по-добре собствената си мускулатура и да забелязва кога тя е напрегната и кога – отпусната.
Бърза релаксация:
1. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха няколко секунди/ три или четири/ и го издишайте бавно. Повторете два или три пъти.
2. Кажете си на ум, ако имате възможност и на глас (ако обстоятелствата го позволяват) „Аз съм спокоен. Чувствам се спокоен.” Повторете това два или три пъти.
3. Отново дишайте по посочения начин.
Когато редува стъпки 1 и 2 в продължение на 2-3 минути, човек се чувства доста по-отпуснат, отколкото в началото. Дишайте дълбоко и правилно, като упражнение за релаксация. Когато човек е атакуван от силен стрес, дишането се учестява. Това е резултат от лошите мисли и се провокира от стресовия фактор. Не е необходимо да има физическа активност, за да се постигне този ефект. Когато отмине моментът на напрежението и страха, дишането възвръща нормалния си ритъм. Така в случаите на продължителен стрес и страх се придобиват неправилни навици на дишане. Затова е много важно да се усвоят правилни такива и да се коригират погрешните. Всеки ден трябва да правим серия от най-малко 20 дълбоки вдишвания на открито или на добре проветрено място. По този начин, освен, че свикваме да дишаме правилно и дълбоко, всички наши клетки, включително и мозъчните, се насищат с кислород.
Независимо от начина на живот, усилието и постоянството се оказват крайно необходими за постигане на оптимална трудоспособност. Но не по-малко необходимо е всяка дейност да бъде прекъсвана редовно от периоди на истинска почивка и отпускане.
Релаксиращото размишление – е състояние на ума, което позволява да се изолираме от ежедневните задължения и да се концентрираме върху определени мисли, за да се елиминира стресът и отпусне тялото. Това е може би най-древният метод и несъмнено – един от най-ефикасните за постигане на душевен мир и за премахване на напрежението и отрицателните мисли. Този метод подобрява контрола над мисленето. Хората, които го практикуват систематично, придобиват власт над това, което преминава през съзнанието им, и в крайна сметка сами избират съдържанието на своите мисли. Това упражнение води със себе си и до отпускане. Щом то се практикува, автоматически се появява и мускулно, и емоционално отпускане. Често релаксиращото размишление ни прави по-малко агресивни, по-малко тревожни и в крайна сметка по-неподатливи на стрес, ставаме по-уравновесени. Голям брой съвременни медицински изследвания, доказват, че този метод води до преразпределение на мозъчните функции, докато се постигне равновесие между тях в лявото и дясното полукълбо. И накрая, релаксиращото размишление ни помага да се откъснем от материалната страна на всекидневния живот и да се докоснем до духовното измерение. Този аспект на нашето съществуване се отхвърля от много хора, без да си дават сметка, че елиминирането му причинява пълен дисбаланс на цялостното ни човешко естество.редовното и продължителното й повторение. Обикновено релаксацията се овладява за около два месеца. Именно тогава човек започва да опознава по-добре собствената си мускулатура и да забелязва кога тя е напрегната и кога – отпусната.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
“Истинската любов е грижовност и отдаване,хармония и мъдрост.”
Кога ще научим достатъчно за личните взаимоотношения, за да можем да изгладим хода им? Има ли начин да бъдем щастливи в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?
Има начин да бъдем щастливи в една връзка и той е да я използваме за истинското й предназначение, а не за измислена от нас цел. Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато ни призовават да създаваме, изразяваме и изпитваме все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можем да постигнем това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотношенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина. Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо” до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упражнява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е. В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд. Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила” (или „той наистина се е променил”). Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си. Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някого друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо. Това е мистерията и чудото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко разбиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в който да има смисъл. Наблюденията са, че много малко хора го правят. Повечето от нас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа. Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сме се отказали от най-великата си мечта, оставили сме настрана най-голямата си надежда и сме се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо). Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ни мечта, най-висшата ни идея и най-съкровената ни надежда, са се отнасяли до любимия ни друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ни е бил колко добре другият е посрещнал нашите очаквания и колко добре ние сме посрещнали нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ние сме посрещнали своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаме като най-голямата житейска възможност да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за някой друг. Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците! Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си. Това изглежда като странно учение, защото си научен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Истината обаче е: съсредоточаването ни върху другия, фикс идеята ни за него е това, което причинява провала в отношенията. Ако не можем да обичаме Себе Си, не можем да обичаме другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят – то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричаме подсъзнание. Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за виждане. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Много повече. Страхът е единственото нещо, което спира другия, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.
Кога ще научим достатъчно за личните взаимоотношения, за да можем да изгладим хода им? Има ли начин да бъдем щастливи в една връзка? Или връзките винаги трябва да бъдат цяло изпитание?
Има начин да бъдем щастливи в една връзка и той е да я използваме за истинското й предназначение, а не за измислена от нас цел. Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато ни призовават да създаваме, изразяваме и изпитваме все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можем да постигнем това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.
Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува само една цел във взаимоотношенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина. Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо” до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо – то упражнява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е. В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд. Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила” (или „той наистина се е променил”). Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си. Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някого друг, за да изпиташ напълно Кой Си и … без някой друг си едно нищо. Това е мистерията и чудото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко разбиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в който да има смисъл. Наблюденията са, че много малко хора го правят. Повечето от нас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа. Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сме се отказали от най-великата си мечта, оставили сме настрана най-голямата си надежда и сме се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо). Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ни мечта, най-висшата ни идея и най-съкровената ни надежда, са се отнасяли до любимия ни друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ни е бил колко добре другият е посрещнал нашите очаквания и колко добре ние сме посрещнали нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ние сме посрещнали своите.
Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаме като най-голямата житейска възможност да сътворим и създадем изживяването на най-висшата си концепция за някой друг. Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците! Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си. Това изглежда като странно учение, защото си научен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Истината обаче е: съсредоточаването ни върху другия, фикс идеята ни за него е това, което причинява провала в отношенията. Ако не можем да обичаме Себе Си, не можем да обичаме другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят – то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричаме подсъзнание. Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си”.
Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за виждане. Виж повече и в партньора си. Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Много повече. Страхът е единственото нещо, което спира другия, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.
ГАЛЕРИЯ
КОНТАКТИ
Кабинет за психологична и психотерапевтична помощ – sihologcontact.hit.bg
Адрес: гр. София
Моб.тел.: 0884 638 696
E-mail: ck70@ abv.bg
Текст и изображения:sihologcontact.hit.bg
