Международна клиника за лечение на пристрастяване “д-р Воробьов”

ЗА НАС

В нашата клиника ние успешно провеждаме:

Диагностициране на степента на зависимост, последствия, промени на личността, мотивиране на пациентите за да се спре употребата на наркотични вещества, психотропни вещества, съветване на пациентите, техните роднини, заедно с тях правим план за преодоляване на зависимост.
Детоксикация. Лечението на абстинентния синдром е много важно. Лечението е бързо, безболезнено, като се вземат предвид индивидуалните особености на пациентите. Има пет основни видове детоксикация. В тази фаза на лечението, пациентът е 24 часа под медицински надзор на експертите за интензивна терапия. Клиниката е оборудвана в съответствие на стандардите на ОИТР (мониторна система за наблюдение на жизнените функции, кислородна терапия и респиратори, апарати за автоматично издаване на лекарства, лаборатория). Ние разбираме значението на детоксикация и постоянно усъвършенстваме процеса.
Лечение на психична зависимост (желание за наркотици).Наркотиците внасят силен дисбаланс в неврохимични механизми за регулиране на емоциите. Когато наркоманът откаже използване на опиатите често почувства следните симптоми : безсъние, промени в настроението, депресия, устойчиви мисли и неконтролируемо желание да консумира вещества. Ние сме сигурни, че в тази ситуация думите на терапевт или психолог не са ефективни. За да се стабилизира структурата на невротрансмитера използваме фармакотерапия, N.E.T терапия, аудио-визуална стимулация. Терапията с Ибогаин е много мощен инструмент, който помага на пациента да осъзнае собствените си грешки и да се върне към нормалния начин на живот. Ибогаин Ви помага, когато не са помогнали живот в общността, метадон или психолог.
Лечението с блокери. Идеята е, че трябва да се блокират ефектите на опиоидите върху рецепторите, също така повторно одаване на наркотици става невъзможно, т.е. всичко се прави за да се избегне и случайно и умишлено вземане на наркотични вещества. В нашата клиника, ние предлагаме импланти налтрексон и дисулфирам. След имплантиране, пациентът се отказва от опиатите завинаги.
Подкрепа в периода на адаптация. За постигане на отличните резултати, на пациента се дават препоръки по отношение на медицинско лечение, прави се план за лечение за да се предотврати рецидив и се създава продължителен контакт с пациента след изписването му с клиниката,.
С цел да се помогне на пациента да започне живот без наркотици, съществува екип от 30 служители в клиника и възстановителен център, които са оборудвани със съвременна медицинска апаратура и необходими лекарства. Пациентите се настаняват в двоните стаи с телевизор, собствен санитарен възел и душ. На разположение са билярд, тенис на маса, фитнес, масаж и физиотерапия. Храната се приготвя в собствената си кухня и пациентите могат да поръчват храна по собствено желание. Охранителни работници са отговорни за безопасността на пациентите и персонала. В случай на нужда, осигурен е транспорт на пациента до летище.

Дейността на клиниката е лицензирана и контролирана от Министерството на здравеопазването на Република Сърбия. В клиниката работят специалисти от различни страни. Клиника ‘’д-р Воробьов’’ е член на няколко асоциации на медицинския туризъм.

Защо да потърсите помощ именно от нас.
Ние използваме най -новите техники и иновации за лечение на всички видове зависимост. Нашите методи на лечение са резултат от научно сътрудничество и обмяна на опит с водещите болници в света. Комбинацията от различни схеми на детоксикация от наркотици, непрекъснато обновяващите се техники за рехабилитация, наличието на модерно медицинско оборудване и високоефективната фармакологична терапия гарантират безопасно и комфортно лечение на всички видове зависимости, включително зависимост от тежки наркотични вещества като Heroin, Methadone, Substitol, Kapanol, Kompensan (Хероин, Метадон, Субститол, Капанол, Компенсан) и т.н.

УСЛУГИ

Зависимост от опиати
Хероинова зависимост
Зависимост от Метадон
Зависимост от Субститол
Зависимост от Субутекс
Зависимост от Трамадол
Зависимост от Oксиконтин

Алкохолизъм
Алкохолна Зависимост
Лечение от алкохолна зависимост
Лечение и програма на лечение

ЗАВИСИМОСТ КЪМ БЕНЗОДИАЗЕПИНИ

Пристрастеност към бензодиазепини
Хората отдавна са в постоянно търсене на по-добро средство за лечение на депресията, душевната болка, безсънието, паническите атаки и обсесивно-компулсивните разстройства. За целта те са използвали алкохол, по-късно бром и след това производни на барбитурова киселина. В средата на 60-те бяха синтезирани нова група лекарства, бензодиазепините. Оттогава те са широко използвани в съвременната медицина.

Бензодиазепините надеждно защитават сърцето от повишеното ниво на адреналин и поради тази причина те са широко използвани в кардиологията. Бензодиазепините са също така много ефективни за лечение и профилактика на епилептични припадъци. С появата на бензодиазепините бе направен пробив в лечението на невротичните реакции, паническите пристъпи, безсънието, тиковете и натрапчивите разстройства.

Бензодиазепините са много ефективни. Достатъчно е да се вземат едно или две хапчета за облекчаване на тревожността, притесненията, страха, сърцебиенето, чувството за недостиг на въздух и т.н. Проблемът е, че веднага след като ефектът на бензодиазепините отмине, всички неприятни симптоми на нерешения проблем се връщат. Всички знаем, че аналгетиците ни помагат в случай на зъбобол, но те не могат да заместят зъболекаря. Всички транквилизатори действат почти по един и същ начин. Те намаляват симптомите, облекчават болката, но не решават проблема, не премахват причината на заболяването.

Зависимост към бензодиазепини
Наркозависимият се чувства сигурен, когато се намира под влиянието на лекарства. Той си създава запаси от лекарства в къщи, на работното си място. Всеки път, преди да излезе, той проверява дали има достатъчно лекарства със себе си, защото дори мисълта да остане без тяхната защита го кара да изпада в паника. Това състояние се нарича зависимост.

Нуждата от непрекъснато нарастващи дози от лекарството за постигане на желания ефект, за създаване на състояние на психологически комфорт, е ключов симптом за всяка пристрастеност към лекарства. Зависимост към бензодиазепините не е изключение. Редовният прием на бензодиазепини стимулира защитните механизми в тялото ни. Ускореният метаболизъм има за цел да ускори процеса на елиминиране на лекарството. Обикновено след две, три седмици непрекъснато вземане на бензодиазепини човек започва да забелязва, че лекарството, което му е действало толкова добре преди това, вече няма такова добро въздействие. Естествено, за да постигне желания ефект, той увеличава дозата. И така надбягването започва. И резултатът от него е, че дори при вземането на дози бензодиазепини, които са 5-10 пъти по-високи от препоръчаните, човек продължава да не се чувства добре. Растящият толеранс води до ситуации, когато употребата на бързо действащи и мощни бензодиазепини, от рода на Alprazolam (Алпразолам) Xanax (Ксанакс)), Midazolam (Мидазолам) (Dormikum (Дормикум), Flormidal (Флормидал)), Flunitrozepam (Флунитразепам), Somnobene (Сомнобене), Rohypnol (Рохипнол)), става опасна. Винаги има възможност от изменена реактивност, когато ефектите от лекарството могат да бъдат неочаквани и извън контрол. Например, след приемането на голяма доза успокоителни, зависимият не може да спи, а напротив, става неспокоен, възбуден, изпада в паника.

Последствия Зависимост към бензодиазепини

За съжаление, дори след кратък период от време (3-4 месеца непрекъснато използване), неблагоприятните ефекти на Зависимост към бензодиазепините стават очевидни. Нови, неизвестни досега, отрицателни черти стават част от личността и постепенно се превръщат в стабилни поведенчески модели. Не са редки случаите, когато пристрастените към бензодиазепини хора стават жестоки, агресивни и не могат да контролират поведението си.

Широко известен в медицинската и юридическата практика например е случаят, когато жена под влиянието на Halcion (Халцион) (от групата на бензодиазепините, фирма Upjohn) брутално убива майка си по време на домашен скандал, макар че никога преди това не е била склонна към агресия. Подробните медицински, психиатрични и фармакологични изследвания доказват, че нейното поведение е сериозно повлияно от приетия Halcion (Халцион). По време на извършване на престъплението тя не е била в състояние да се контролира. Когато допълнителни интензивни изследвания доказват същите пагубни ефекти от Halcion (Халциона) върху човешката психика в много други подобни случаи, лекарството е спряно от продажба.

Нарушена способност за запомняне, намалено внимание и емоционална нечувствителност, придружени с шумни изблици; нарушения на съня, включително мъчително безсъние, нарушена координация, тремор на ръцете, незадържане на урина, редуване на топли и студени вълни, чести пристъпи на задух, пристъпи на аритмия и тахикардия, висок риск от пристъпи на епилепсия, са признаците и последствията от пристрастяването към бензодиазепините .
Абстиненция от бензодиазепините
Синдромът на абстиненция се появява като резултат от внезапното спиране на използването на бензодиазепини. Ситуацията може да бъде много стресираща, ако човек, пристрастен към безнодиазепини, остане без лекарството поради някакви обстоятелства. (Например, когато човек заминава на почивка или в командировка и случайно оставя лекарствата в къщи). Останал без бензодиазепини, пристрастеният скоро започва да изпитва чувство на тревожност, страх, получава сърцебиене, обливат го горещи вълни. Той не може да спи нормално. Сънят е повърхностен и не носи почивка. Събуждайки се сутрин, човек се чувства изморен. Желанието да вземе бензодиазепини става непоносимо. Към втория – третия ден от абстиненцията ръцете започват да треперят, появяват се неволеви мускулни контракции, изпотяване, сърцебиене, панически пристъпи с чувство за задушаване. Увеличава се рискът от поява на епилептични припадъци. Непрекъснатото безсъние изразходва енергията. Човек се чувства психически и емоционално изтощен. Когато острият период на абстиненция от бензодиазепина (10-14 дни) премине, през следващите няколко месеца човек все още е преследван от промени в настроението, страхове, панически пристъпи, несигурност, тревожност, влошена концентрация, депресия, нарушения на съня и сексуални дисфункции. Не е рядка ситуацията, когато когнитивните дисфункции започват да се проявяват, след като най-неприятните неврологични и психиатрични симптоми вече са преминали. Човек става разсеян, почва да забравя. Поради продължителната психо-емоционална нестабилност, много пациенти не могат да издържат абстиненцията без медицинска помощ и се връщат към използването на бензодиазепини, и така порочният кръг се затваря.

Лечение на Зависимост към бензодиазепин
Лечението на Зависимост към бензодиазепини започва със събирането на информация за пациента. Най-важният момент в диагностиката е да се намери причината за посягане към лекарството, т.е. защо пациентът е започнал да взема бензодиазепини. Има две категории пациенти, страдащи от Зависимост към бензодиазепини:

- Пациенти, които имат съпътстващи психични разстройства, със склонност към панически пристъпи, страхове, неврози, депресия, емоционална нестабилност, но които никога не са имали проблем с пристрастяване към лекарства.

- Пациенти, които имат или са имали опит с други пристрастяващи вещества, и използват бензодиазепина или за да усилят въздействието на другите наркотични вещества и алкохола, или за да намалят симптомите на абстиненция от тези вещества. Пациентите от тази група често се характеризират със склонност към многократна употреба на наркотични вещества, с дълбоко увреждане на личността и сериозни повреди на вътрешните органи.

Кръвната картина, биохимичните изследвания, ядрено-магнитният резонанс и ЕКГ ни дават възможност да преценим състоянието на пациента. С помощта на ЕЕГ откриваме нарушенията в биоелектричната активност на мозъка. Чрез тестване на пациентите с използването на специални психометрични скали се оценява нивото на тревожност, депресия, наркотичен глад, капацитета на паметта, способността за концентрация, когнитивните функции на пациента.

От първите часове на хоспитализация пациентът получава терапия, насочена към намаляване на синдрома на абстиненция. При лечение на зависимостта от бензодиазепини обикновено отначало са необходими 3-4 дни , за да се даде възможност на мозъка да “почине”, да се създаде достатъчно дълбоко инхибиране на засегнатите зони от мозъка. Ефективното фармакологично лечение, съчетано с модерна технология под формата на невроелектрическа терапия, дава желания терапевтичен ефект. Електрическата невротерапия стимулира производството на естествени ендорфини и инхибиторни невротрансмитери. Използването на антиепилептични лекарства предпазва пациента от евентуални мускулни контракции, миоклонус, пристъпи на епилепсия. Невролептиците със седативен компонент, GABA агонистите и витамините ускоряват възстановяването на централната нервна система. Осигурява се добро качество на съня чрез използването на лекарства с хипнотичен ефект от различни фармакологични групи.

Детоксикацията от бензодиазепините
Детоксикацията от бензодиазепините обикновено продължава около 7-10 дни и позволява на пациента да преодолее физическата зависимост безопасно и комфортно.

След приключване на детоксикацията от решаващо значение са мерките, насочени към постигането на психическа стабилност, за да се намали глада за бензодиазепини, както и антирецидивната терапия. Новите техники, имащи за цел нормализиране на медиаторната “буря” в мозъка на пациента, като NET терапията или дълбоко магнитната стимулация, също допринасят за възстановяването. Когато състоянието на пациента се стабилизира, той се научава как да живее без фармакологични “патерици”. Трансперсоналната терапия и медицинската хипноза усилват отхвърлянето на употребата на бензодиазепини, както на ниво съзнание, така и на ниво подсъзнание.

Фазата на извънболничното лечение включва изпълнението на нашите препоръки: промени в начина на живот, избягване на провокативни ситуации, получаване на поддържаща терапия, редовни прегледи.

Интересни факти:

- много известни и публични личности, включително Мерилин Монро и Хийт Леджър, са починали от свръхдоза бензодиазепини;

- Продажбата на бензодиазепини носи 15-20% от общата печалба на световния фармакологичен пазар;

- В Косово, Македония, Сърбия можете да купите Xanax (Ксанакс) или Lorazepam (Лоразепам), Bromazepam (Бромазепам) без рецепта.

- Цената на една опаковка DIazepam (Диазепам) (80-100 табл.) се равнява на цената на една бутилка бира;

- Комбинацията алкохол+транквилизанти (бензодиазепини), водеща до кома, е най-разпространената причина за хоспитализиране в токсикологичните центрове в Русия.

ТЕРАПИЯ

Опиати терапията със заместители
В днешния свят няма страна, която да няма проблеми с наркотиците. В Китай и в арабските страни употребата и пласирането на наркотици се наказва със смърт, но и там има проблеми. В Швейцария и Холандия, където държавата не се намесва в правата на човека, и там се дава възможност на хората да се лекуват. Ако наркоманът още не е решил да се лекува, дава му се възможност да взема наркотици, но не на улицата, а в определени места и под медицинско наблюдение.

Това намаля теглото и рисковете на зависимостта, но не намаля броя на употребяващите наркотици и не подобрява качеството им на живот.
Съществуват много теории за това как да се спаси човек, който е попаднал в капана на наркотиците. Един от начините е oпиати терапията със заместители. Целта на тази терапия е да се даде възможност на човек да бъде в нормално физическо и психическо състояние, да може да има контрол над поведението си, да работи. За да се постигне всичко това, в случая, човек би трябвало да продължи да взема опиати , но с наблюдение и без да злоупотребява хапчета със силен еуфоричен ефект. Докато приема тези лекарства мозъка се „успокоява” изчезва промяната на състоянието на ефекта „флаш” (когато дозата на опиатите е повишена няколко пъти) до състоянието на абстинентната криза (когато мозъка „гладува” без опиати). Всъщност тази идея не е лоша и има резон ако се минава на контролирано вземане на опиати, с цел дозата им да се намаля и с намерение да се спре изцяло с опиатите.

За съжаление този метод има няколко слаби места които водят до лоши резултати:

Възможност на злоупотребата на лекарствата по време на терапията
Възможност на злоупотребата на странични лекарства (опиати) по време на терапията
По време на терапията по някога се налага дозата да се увеличава , а не да се намаля
Неопределена продължителност на терапията
Образуване на тежка физическа зависимост към опиати дължаща се на дългогодишно вземане на същите, заедно с появата на един много дълъг и тежък абстинентен синдром.

Метадон
За преодоляване на някой от тези проблеми, последните 30 години са работели върху това много учени, институти и фармацевтични компании. Сред първите медикаменти за заместителната терапия е бил метадона. Направен още по времето на Хитлер в Германия. Този медикамент е с удължено действие, приема се през устата, не предизвиква интоксикация и е достатъчно силен за да блокира абстинентния синдром. Програми на лечение с метадон са започнали да се прилагат в целия свят. Почват да се явяват и първите недостатъци: сънливост, апатия, ефекти върху черния дроб, апетита, опасност от предозиране, възможни са вътрешните инфекции, възможно е едновременното взимане на хероин и метадон. И най-важното, възможността наркоманите , които са били лекувани с метадон година -две да се изчистят и спрат с метадона е почти никаква. Абстинентния синдром на метадона е много по-тежък и по-дълъг от този на хероина. Класическия начин на детоксификация с инфузии, аналгетици и успокояващи не се показа като ефикасен в кризите от метадона. Нужна е или бърза детоксификация с упойка или дозата на метадон постепенно да се намаля в продължение на месеци. Лесно е да се започне с метадон, но много трудно да се прекъсне. Този проблем отвори път на появата на нов медикамент – бупренорфин.

Бупренорфин
Бупренорфина е агонист-антагонист на опият рецепторите. Това означава,че той едновременно е в състояние да произвежда ефекта подобен на този който правят наркотиците: аналгезия, стесняване на зениците, спиране на дишането, запек и същевременно контра реакции : болка, разстройство, повдигане, повръщане, настръхване на кожата, сълзене, прозяване, кихане. Всичко това зависи от обстоятелствата при вземане на бупренорфин. Ако се приема в състояние когато опиат рецепторите не са заети с хероин или метадон, бупренорфин действа върху тях положително, като опиат. Ако тези рецептори са вече заети с друг опиат, тогава се явява антагонизма на бупренорфина и започва кризата. Днес това е най-добрия медикамент при заместителната терапия. Не е така тежък като метадона, с него човек не може да се предозира, не се натрупва и не е хепатотоксичен. Но наркоманите са се научили да го приемат интавенозно за да почувстват еуфория. Ако се въведе в медикамента 2 мг налоксон, проблемът с интравенозното вземане би се решил. Модифицираният бупренорфин с налоксон се нарича СУБОКСОН. Ако се приема интравенозно може само да се получи неприятна реакция. Но както и в случая с хероина,този препарат наркоманите са свикнали да приемат през носа.

Субститол
Субститола е най-голямото разочарование в опитите да се намери най-добрият медикамент като заместител на хероина. В неговата основа се намира морфин-сулфат, силен опиат, който с помощта на микрогранули контролирано освобождава определено количество концентрат в организма. Самият морфин е близък до естествените невротрансмитери и пациентите добре го приемат. Проблемът се състои в това, че пациентите винаги искат по големи дози от колкото е нужно. Поради тенденцията да се взима във все по-големи количества, отново основният проблем се състои в неговия контрол, ако се приема интравенозно заради по-големият ефект на еуфория. Мнозина от пациентите, не считат субститола за медикамент, а за наркотик. След като веднъж приеме субститол интравенозно, наркоманът счита че той е по-добър, по чист и по силен от хероина, в който иначе всеки дилър слага нещо свое – парацетамол, гликоза или калций, а тук става въпрос за чист морфин, който плюс това подържа ефект 12 часа. С това започва новата епидемия на субститола, защото капсулите субститол се дават на пациентите през няколко дни и те сами са отговорни за приемането на лекарството. Зелените капсули от 120 мг в Австрия струват 20 евро, а червените от 200 мг 25 евро. Субститола може да се купи на улицата, при дилърите е по-популярен от хероина. Мнозина се явяват на лечение със субститол, не за да спрат хероина, а за да не харчат пари на наркотици и се дрогират с хапчета които получават от лекаря. След известно толерантността се повишава, чак и след интравенозно приемане на субститола ефекта намаля и е необходимо да се повиши дозата. Пациентът започва да иска от лекаря все по големи дози, изнудва го, че ако не получи повече супститол отново ще започне да приема хероин. Лекарят е принуден да му даде максималната доза. След известно време и това не е достатъчно на пациента и той започва да купува хапчета субститол на улицата. При нас са идвали пациенти, които са за момента на дезинтоксикациа и приемат ежедневно 1600-1800 мг субститол интравенозно. Ползвайки такова количество човек действително губи контрол над себе си, страхува се и от самата помисъл какво ще се случи с него, ако ефекта на морфина приключи, той не се е снабдил със следващата доза. Всички знаят колко е неприятна кризата на хероина, ноsubstitol абстинентния синдром на субститола много по-тежък – болките, кихането, повръщането, разстройството стават непоносими само след няколко часа, а кризата продължава от три до четири седмици. Един месец мъчение наистина никой не може да издържи. И пак остават двата варианта: или свръх бързата дезинтоксикациа с упойка, или от четири до пет месеца постепенно да се намаля дозата на субститол. При което, в другия вариант винаги се случва пациентите да на правят една крачка напред и да намалят дозата с 200 мг и след това две крачки назад и да вдигнат дозата с 400 мг. Свръх бързата дезинтоксикациа със сигурност сто процента запазва от появата на криза, но проблемът е в това,че най-често не е достатъчно да се направи една процедура, а поне две, три, необходимо е още и да се нормализира сънят и психиката. В тази трудна ситуация, най-добрата комбинация е: дезинтоксикациа, терапия с ибогаин ( за да се анулира желанието към наркотиците) и терапия с налтрексон ( за да се избегне връщането към наркотиците). Субститола е капан в който са попадали мнозина интелигентни хора, които са били на мнение че са открили начина по който по-лесно могат да се отърват от хероина. Сиренето е без пари само в капана за мишки. Зависимостта от супститола е много по-тежка и по-опасна , много по-тежко е да се избавиш от субститола отколкото от хероина. Субститола и сомнубене в Австрия днес са по страшни от хероина, кокаина, марихуаната, хашиша. Субститола изтласква в незаконната употреба другите вещества. Нивото на престъпността свързано с употребата и пласирането на субститола е невероятно високо.

ГАЛЕРИЯ