1. Как се диагностицира желязо-недоимъчната анемия?
Анемията е състояние, което в някои случаи може да се диагностицира още при прегледа и разговора с пациента. Характерните оплаквания, бледо-жълтеникавият цвят на кожата и лигавиците, рагадите по устните ъгли подсказват за евентуално намаление на червените кръвни клетки. С тази цел се прави лабораторно изследване на кръвта, което да потвърди или отхвърли съмненията на лекаря. Най-често при анемия се установява следната констелация:
намален брой на еритроцити
намален хемоглобин
намален хематокрит
левкоцитите и тромбоцитите най-често са в границата на нормата (с изключение на случаите, когато не се касае за неопластично заболяване на кръвта)
Допълнителни показатели представляват MCV, MCH и MCHC (за повече информация темата анемия). Това най-общо дават представа за взаимовръзката между посочените по-горе основни показатели на червената кръвна редица. Типично за желязодефицитната анемия е установяването на понижени стойности на MCV и MCH, което показва, че анемията е микроцитна, хипохромна. Има обаче и други видове анемии, които протичат с подобна констелация на посочените показатели, поради което тяхната информативност не е специфична за желязодефицитната анемия.
Често наличието на анемия предполага изготвянето на кръвна натривка, т.е. взима се кръв от пациента, след което се приготвя микроскопски препарат, който по-късно се изследва от специалист. Това изследване дава възможност да се изучат основни характеристики на еритроцита като клетка, а именно неговата форма, размери, оцветеност, наситеност и т.н. При наличието на желязодефицитна анемия на натривката прави впечатление сравнително малките размери на еритроцитите и техния блед вид, отговор на микроцитната и хипохромна анемия. Както обаче MCV и MCH, и натривката не е специфичен показател за наличието на този вид анемия.
Ето защо за да се установи дали анемията се дължи на железен дефицит, е необходимо да се направят допълнителни изследвания. Обикновено те включват определяне серумното ниво на желязото и измерването на т.нар. желязосвързващ капацитет – ЖСК (последният дава индиректна информация за концентрацията на трансферина в кръвта). При желязодефицитната анемия се установява ниски нива на серумното желязо и висока стойност на ЖСК (последното отразява сравнителното голямото количество на свободен трансферин в кръвта, който не е свързан с железни йони). От друга страна изследването на резервните форми на желязо в организма, а именно на феритина, показват намаляване на концентрацията им. Последното е изключително важно, защото ако в хода на изследването се установи повишени или дори нормални стойности на феритин, това е съмнително за съществуването на допълнителен патологичен процес в организма (възпалителен или неопластичен), което от своя страна изисква допълнително изследване.
В някои случаи може да се направи и миелограма (вземане на биопсичен материал от костния мозък). Това най-често се прави при затруднения в диагнозата и с цел да се отхвърли евентуално неопластично заболяване на костния мозък. При желязодефицитната анемия миелограмата най-често е нормална или се наблюдава леко намаление на червения кръвен ред.
2. Какви изследвания трябва да се направят след поставянето на диагнозата?
След направените кръвни и микроскопски изследвания обикновено поставянето на диагнозата желязодефицитна анемия е лесно. За съжаление обаче това не решава основният проблем, а именно установяване произхода на тази анемия, т.е. откриването на патологичният механизъм, чрез които червените кръвни клетки намаляват в организма.
Отговорът на този въпрос се крие в прецизното изясняване причината за железния дефицит – дали това е резултат на неправилно хранене, повишени нужди на организма от желязо или нарушена резорбция на макроелемента. Обикновено разговорът с пациента е този, който в описаните случаи помага да се установи конкретната причина. Най-често причината за железния дефицит е друга, а именно хроничната скрита кръвозагуба. Тази кръвозагуба може да е от различни органи, но най-често се засягат храносмилателната и урогениталната система.
За изключване наличието на кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт е задължително провеждането на две инвазивни процедури, а именно гастроскопия и колоноскопия. Това са ендоскопски методики, при които с помощта на специален уред се оглежда лигавицата и просвета съответно на хранопровода и стомаха (при гастроскопията) и на дебелото черво (при колоноскопията). С помощта на тези изследвания може с голяма сигурност да се потвърди или изключи наличието на кръвоизлив от храносмилателната система, който да обясни желязодефицитната анемия. В някои случаи преди осъществяването на описаните инвазивни процедури се препоръчва провеждането на изследване за т.нар. окултни кръвоизливи. При него се взима материал от фекалиите (обикновено след провеждането на специална хранителна диета), които по-нататък се изследват за наличието на кръв в тях. Редица специалисти отхвърлят специфичността и надеждността на описаното изследване, тъй като често то се позитивира от странични фактори, като вид на приеманата храна, наличие на хемороиди и т.н.
Изследването на урогениталната система е сравнително по-лесно. Тук кръвоизливът в повечето случай е видим за пациента, тъй като най-често урината става червеникава. Когато обаче тя е с нормален цвят и има съмнение за евентуален урогенитален кръвоизлив, именно лабораторното изследване на урината може да подпомогне диагнозата. При съмнения за неопластичен процес на матката, пикочния мехур, бъбреците е удачно провеждането на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, с помощта на които да се визуализира туморната формация.
3. Каква е диференциалната диагноза на желязо-недоимъчната анемия?
В някои случаи диагнозата желязодефицитна анемия представлява затруднение за специалистите. Установяването на микроцитна, хипохромна анемия може да се срещне и при други заболявания. Най-често това са:
таласемии – наследствени заболявания на червените кръвни клетки. При тях освен наличието на микроцитна, хипохромна анемия се установява промени в електрофоретичното съотношение на видовете хемоглобин в еритроцитите, желязото и ЖСК имат нормални стойности.
отравяне с олово – желязото и ЖСК са нормални. Микроскопското изследване на еритроцитите показва типични отклонения от нормата.
хронични възпалителни процеси - при наличието на възпалителен процес в организма огнището на възпаление изконсумира наличното желязо в организма, в резултат на което настъпва анемия. Въпреки ниското желязо, ЖСК остава сравнително нормално, а феритинът най-често е нормален или даже повишен.
4. Какви са усложненията на желязодефицитната анемия?
Най-често желязодефицитната анемия се усложнява с:
сърдечно-съдови проблеми – намаленият кислороден капацитет на кръвта кара сърцето да работи на повишени обороти с цел да изпомпа повече кръв до тъканите. Това води развитието на тахикардия (повишена сърдечна дейност), която може да усложни наличните сърдечни проблеми на пациента. Често настъпват стягане и болка в гръдната област.
нарушения в нормалното потичане на бременността – желязодефицитната анемия може да доведе или до преждевременно раждане, или до раждане на недоносен плод.
изоставане в психическото и физическо развитие
5. Как се лекува желязо-недоимъчната анемия?
Лечението на желязодефицитната анемия има два основни момента – на първо място стои етиологичното лечение, чиято цел е установяване причината за понижената концентрация на желязо в кръвта и най-вече търсенето на кръвоизлив от областта на гастроинтестиналния тракт. На второ място стои патогенетичното лечение, което се изразява в заместителна терапия с желязосъдържащи препарати на фона на пълноценно хранене.
Железните препарати могат да се прилагат перорално и парентерално. Пероралното приложение на препарати е препоръчително, защото по този начин организмът сам контролира нуждите си от желязо и определя количеството макроелемент, което да се резорбира в тънкото черво. Обикновено приемът на железния препарат е 2-3 пъти на ден, като максималната дневна доза на трябва да надвишава 150 мг. В началото препаратът може да има дразнещ ефект върху стомашната лигавица, изразяващ се в гадене, повръщане. Друг път може да се наблюдава запек, диария. С течение на времето обаче, тези симптоми отшумяват. Друг страничен ефект на лечението е черното оцветяване на фекалиите и на зъбите.
Парентералното лечение на желязодефицитната анемия се провежда при силно изразени странични реакции от пероралната терапия, при доказана лоша абсорбция, при изключително ниски стойности на желязото и други. То може да бъде венозно или мускулна.
Доказателство за ефективността на провежданото заместително лечение е повишаването на хемоглобина и на ретикулоцитите – клетките предшественици на еритроцитите. Изследването на желязото не е показател за ефективно лечение по време на субституиращата терапия. Желязото трябва да се изследва най-малко 2 седмици след прекратяване приема на съответния железен препарат. Само тогава изследваната стойност би била реална.
И отново не бива да се забравя, че заместителното лечение при желязодефицитната анемия има само спомагателна роля. От съществено значение е установяване причината за настъпилата анемия и активното търсене на евентуална хронична кръвозагуба в хода на неопластичен процес.
Тази статия има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар
Източник: puls.bg
Ключови думи: желязодефицитна анемия
