Циститът е възпалително заболяване на пикочния мехур. Наблюдава се във всички възрасти, но особено висока е честотата му сред полово активните млади жени.
1. От какво се причинява циститът?
Възпаленията на пикочния мехур могат да бъдат разделени на инфекциозни и неинфекциозни. Най-честите причинители на първата група са E.coli (един от нормалните обитателите на дебелото черво), Proteus, Klebsiella и Staphylococcus saprophyticus. Анатомията на жената е предпоставка за развитието на инфекции при нея – по-късата уретра (4-5 см) и непосредственото ѝ разположение до влагалището и ануса. Долната част на женската уретра е населена с бактерии, които не са болестотворни, но при навлизането си в мехура и размножаването си, причиняват възпаление.
При мъжете количеството на тези бактерии е по-малко, а и уретрата е по-дълга (20 см). Провокиращи фактори за цистит са намокряне и простуда (особено на долни крайници), нередовно уриниране и намален приемна течности.
Причините за неинфекциозните цистити са разнообразни: лекарства, радиационно облъчване, алергии, задръжка на урина.
2. Каква е клиниката на заболяването?
Циститът може да бъде остър (появяващ се за първи път при здрав преди това пикочен мехур) и хроничен (често рецидивиращ, на фона на вродени анатомични аномалии или други предразполагащи фактори).
Основно оплакване при острия цистит е честото и болезнено уриниране, съпроводено с парене. Позивите за микция са силни и непрестанни – през 10-15 минути. Количеството на отделената урина е незначително – няколко капки, които може да са примесени с кръв. Миризмата й е неприятна. Появява се болка, локализирана ниско в корема, понякога и парене по външните полови органи.
Хроничният цистит протича със същите оплаквания като острия, но доста по-слабо иразени. Обикновено при него се наблюдава често уриниране и болезнен пикочен мехур при натиск в долната част на корема.
Една от особени форми на заболяването е интерстициалният цистит. Това е възпаление на дълбоките слоеве на мехурната стена, протичащо с продължителна симптоматика дори след лечение с антибиотик. Счита се, че се причинява от автоимунен процес – синтез на антитела срещи собствената лигавица на пикочния мехур. Други предположения за тази циститна форма са: смутен лимфен дренаж, неврологични нарушения или алергии.
3. Каква е причината за цистит след полов акт?
Уретрата и основата на пикочния мехур са разположени до предната влагалищна стена и лесно се травмират при секс, особено ако влагалището не е достатъчно овлажнено. Това води до развитието на възпалителна реакция, с която обикновено защитните сили на организма се справят. Честите, по-бурни и по-продължителни полови контакти са причина за развитие на по-мощна възпалителна реакция, протичаща с клинична изява на цистит.
Някои жени получават оплаквания почти след всеки полов акт. Това може да се дължи на хронична инфекция на слузните жлези на изхода на уретрата.
Симптомите на заболяването, появили се непосредствено след секс, не са свързани с инфекция. Необходими са 8 до 12 часа за намножаването на бактериите и развитието на инфекциозния процес.
4. Какво е уретрален синдром?
Уретралният синдром е често и болезнено уриниране, появяващо се след полов контакт. От урината не се изолира причинител или се изолират незначително количество бактерии. Жената няма болки ниско в корема, няма и силни позиви за уриниране. Оплакванията са причинени от механична травма по време на акта. Засилват се при вирусна инфекция, емоционален стрес и преумора. Състоянието се подобрява от антибитици, въпреки че няма налична инфекция. Възпалената лигавица на уретрата се успокоява от само себе си след няколко дни полово въздържание.
Уретралния синдром и рецидивиращите цистити водят до страх у жената от секс, тъй като той би довел до заболяване. Настъпват проблеми в сексуалната сфера – намалено либидо, слабо овлажняване по време на акта, липса на оргазъм.
Източник: Puls.bg
Ключови думи: цистит, уретрален синдром
