Липсата на единия или и на двата тестиса в скротума се означава като крипторхизъм. Състоянието е коварно, защото, ако остане неразпознато, е сериозен рисков фактор за развитие на стерилитет и тумори на тестисите.
По време на вътреутробното развитие на плода, тестисите се сформират в коремнaта кухина и постепенно се спускат през ингвиналния канал до скротална торбичка. Този процес се регулира от хормони и растежни фактори, произвеждани, както в плода, така и в майката.
Ранната фаза на спускане (десцензус) на тестисите се означава като абдоминална. Тя се осъществява от 8-мата до 15-тата гестационна седмица. Завършващата фаза е ингвиналната – между 28-а и 35-а гестационна седмица. В зависимост от това в кой период от бременността са действали рисковите фактори или хормоналните промени, тестисите са спрели спускането си на различно разстояние от крайната си нормална позиция-скротума.
Рискови фактори за нарушено спускане на тестисите
Генетична предразположеност. В едни случаи се касае за разстроена хормонална регулация на развитието и спускането на мъжките гениталии по време на вътреутробния живот. В други случаи, крипторхизмът е част от клиничната картина на по-комплексни заболявания като понижена функция на хипофизната жлеза (хипопитуитаризъм), генетични синдроми или малформации на гениталиите.
Преждевременно раждане преди 37-ата гестационна седмица или ниско тегло на новороденото (по-малко от 2500 грама).
Захарен диабет при майката. Неконтролираният майчин диабет води до повишена продукция на инсулин и инсулиноподобен растежен фактор в плода, което може да забави нормалното спускане на тестисите.
Недостатъчност на плацентата с намалена хормонална секреция на човешки хорионгонадотропин.
Тютюнопушенето на майкта също е доказан рисков фактор.
Едностранният крипторхизъм е повече от 4 пъти по-чест от двустранния. Установяването на аномалията се осъществява чрез внимателна палпация. Изследването се извършва със затоплени ръце в спокойна обстановка. В преобладаващия брой от случаите тестисите се палпират (опипват) по хода на ингвиналния канал и не могат да се избутат в скротума. Задържаните тестиси са меки и недоразвити в различна степен. Полезно образно изследване е ехографията. При коремно разположение на тестисите по-удачни са ядрено магнитният резонанс и лапароскопията.
Често при момчета в пубертетна възраст се наблюдават т.нар. “асансьорни” (ретрактилни) тестиси. При определени условия – студ, допир, къпане се наблюдава скриване на единия от тестисите (качването му в ингвиналния канал). Дължи се на свръхизразен кремастерен рефлекс. Съкращавайки се, кремастерният мускул качва тестисите на по-високо ниво, но те могат да бъдат свалени мануално и се задържат в скротума. Хирургично лечение се налага при съпътстваща херния.
При дете, родено с крипторхизъм, спонтанно спускане на тестисите на нормалната им позиция може да се очаква до 6-тия месец. Ако това не се осъществи, е необходимо предприемането на мерки за корекция на състоянието до 1 година възраст. Доказано е, че след тази възраст всеки месец бездействие увеличава загубата на герминативни клетки с 1%. Крипторхизмът е сред най-честите причини за мъжки стерилитет.
Друго усложнение на некоригирания крипторхизъм е възможността за туморно израждане на задържаните на по-високо ниво тестиси. Някои статистически проучвания показват повече от 20 пъти по-висока честота на тестикуларни тумори сред мъжете с анамнеза за крипторхизъм. Ето защо, при диагностициран крипторхизъм, тестисите трябва да бъдат свалени възможно най-скоро след поставянето на диагнозата.
Хирургичното лечение на крипторхизма се нарича орхидопексия. Семенната връв се отделя от херниалния сак и тестисът се прикрепя към дъното на скроталната торбичка. Съществува и хормонално (нехирургично) лечение на състоянието. Резултатите от него не са убедителни и водят до спускане и нормална функция на тестисите в сравнително малък процент от случаите. Сред използваните хормони са човешки хорионгонадотропин, тестостерон, LHRH агонисти.
Източник: Puls.bg
