Склерата заедно с роговицата формира външната обвивка на окото, като представлява 5/6 от тази обвивка и е съставена от колагенни и еластични влакна.Функциите, които изпълнява са придаване на форма на очната ябълка и защита.
Склерата е брадитрофна тъкан.Това я прави рядка локализация за първичен възпалителен процес.Обикновено патологичните процеси се развиват по съседство от роговицата, отвън-от конюнктивата и орбитата и отвътре-от увеята или съдовата обвивка на окото.
Едно от заболяванията на склерата това е еписклеритът, който засяга повърхностните слоеве над склерата.Еписклерата е богато кръвоснабдена.Еписклеритът е предимно едностранен процес и протича под формата на бързопреходен болезнен при опипване, дифузен или ограничен инфилтрат.Инфилтратът носи името склерена пъпка и се локализира на 2-3 мм от лимба-границата, където непрозрачната склера преминава в прозрачната роговица.
Може да достигне големината на лещено зърно и не улцерира.Друга характерна особеност е, че променя мястото си и понякога в дълбочина се образуват по-големи, дълготраещи възли.Вижда се зачервяване на мястото на инфилтрата.Усеща се болка,сълзене, дразнене, светлобоязън.Секторното зачервяване не изчезва при накапването на вазоконстриктори, като това се използва за диференциална диагноза с конюнктивит.Лечението се състои в накапване на антибиотични и кортикостероидни капки.За общо лечение се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства, а при известен причинител терапията е специфична.
Когато възпалителният процес засегне предната част на склерата се получава преден склерит.Има три форми:дифузна, нодуларна и некротизираща.И тук подобно на еписклеритът има секторна инекция, която е виолетова до синьо-червена.През зоната, засегната от възпалението, преминават нерви, затова и при палпация е болезнена.С най-добра диагноза е дифузният склерит, като преминава без остатъчни явления.
Локално опозрачаване и изтъняване на склерата има при нодуларната форма, която може да доведе до появата на склерени стафиломи.Ако склерата се засегне кръгово, се получава ануларен склерит, при който прогнозата не е много добра.За да се докаже диагнозата се пускат кръв и серология-СУЕ, кръвна картина, урея, трансаминази, електролити, проби за инфекции като луес, хепатит и т.н.Назначава се също така изследване на урината, КТ, МР.
Както при всяко заболяване, така и тук могат да се развият усложнения.
Те са характерни за рецидивиращият хроничен склерит или за некротизиращата форма.В резултат склерата става тънка и атрофична.Под действие на вътреочното налягане постепенно се образува стафилома или издуване напред на склерата.При рецидивиращите склерити се развива склерозиращ кератит и вторична глаукома.
При задния склерит се засяга задната, невидима част на склерата.
За това заболяване е характерна триадата: изпъкване на очната ябълка, което не е силно изразено, болка при движение на очната ябълка и болка при натиск на окото.Ако патологичният процес засегне всички слоеве на склерата, може да се стигне до ексудативно отлепване на ретината, тъй като в близост са съдовата обвивка и ретината.Заболяването може да се съпътства и с тенонит- възпаление на Теноновата капсула, защитаваща очнодвигателните мускули.При движение на очите се получават преходни болки и преходно раздвояване на образа.За поставянето на диагноза се използва ултразвук.
Като общо лечение на склеритите може да се посочи на първо място лекуване на основното заболяване, а локално- циклоплегията-парализирането на акомодацията, за да се намали болката, превръзка,кортикостероиден мехлем, кортикостероиди, а при по-леки случаи-нестероидни противовъзпалителни средства.
Източник: puls.bg
