Въвеждането на хормоналната контрацепция в медицината става възможно след установяване на факта, че екстрактът от яйчници блокира овулацията. На практика този начин за предпазване от забременяване стана приложим след постигането на лабораторен синтез на естрогени и прогестагени.
1. Какви видове хормони с контрацептивна цел има?
Хормоните с контрацептивна цел се делят на естрогени и прогестагени. И двата вида могат да се използват поотделно или в комбинация за предпазване от забременяване, като имат свои характерни особености.
От естрогените най-често използвани са етинил естрадиол и местранол. Вторият хормон няма способност да се свързва с естрогеновите рецептори преди да е преминал химична преработка в черния дроб.
Естрогените, приети през устата, се резорбират бързо в червата. Пикова плазмена концетрация достигат след около час след приема. Абсорбират се в горните отдели на тънкото черво и чрез кръвта достигат до черния дроб. В него претърпяват химични промени, след което се отделят чрез жлъчката в храносмилателния тракт. Чревната флора въздейства на хормоналните метаболити, получени от чернодробната преработка, и ги прави отново абсорбируеми. Създава се чернодробно-чревна циркулация на естрогените, която поддържа висока терапевтична концентрация в кръвта на жената. Тази циркулация може да бъде нарушена по ред причини: увреда на чревна флора поради прием на антибиотици, повръщане или диария, прием на други медикаменти. Това, от своя страна, създава условия за промяна в контрацептивния ефект на естрогените. При възникването на подобни ситуации е необходимо жената да направи консултация със специалист, за да се дискутира контрацептивния ефект на препаратите и евентуално временна препоръка за друг метод за предпазване от забременяване.
Прогестагените са вторият вид хормони, използвани за контрацепция. Най-честа е употребата на производни на 19-нортестостерона. Приетите перорално прогестагени приличат по действието си на прогестерона – предизвикват промени в ендометриума, потискат овулацията и стимулират продукцията на вискозна цервикална слуз. Те не поддържат настъпила бременност, не водят до повишаване на либидото и нямат вирилизиращ ефект върху жената (вирилизацията е процес на придобиване на мъжки полови белези у жената).
Прогестагените се абсорбират в червата и претърпяват също чернодробна преработка, превръщайки се в неактивни метаболити, отделяни в гастроинтестиналния тракт чрез жлъчката. Чревната флора не оказва влияние върху тях и при евентуална следваща резорбция не настъпва биологичен ефект т.к. метаболитите са вече неактивни.
2. Какъв е механизмът на действие?
Хормоналните контрацептиви действат върху яйчниците, ендометриума и цервикалния канал. Комбинираните препарати (съдържащи естрогени и прогестагени) действат и върху мозъчни структури – хипоталамуса, като водят до намаляване на гонадотропин-освобождаващите хормони. Това води до намаляване нивата на фоликулостимулиращия и лутеинизиращия хормон, което се изразява в блокиране на зреенето на фоликули в яйчниците. Не се отделя годна за оплождане яйцеклетка – следователно не е възможно да настъпи забременяване. Именно това е главният контрацептивен ефект на хормоните.
Следващите механизми са подпомагащи основния ефект на хормоналната контрацепция (инхибиция на овулацията). Под влиянието на прогестагените цервикалната слуз се променя – става вискозна и гъста. Новите й характеристиките я правят трудна за преодоляване пречка за сперматозоидите по пътя им към яйцеклетката. Въздействието на хормоните върху ендометриума го прави тънък. Клетките му са бедни на гликоген, необходим за преживяването и развитието на оплоденото яйце.
Неуспехът на хормоналната контрацепция се движи между 0,4 до 1%. Основната причина за това е неправилният начин на употреба на препаратите – най-често пропускане на прием. При много малка част от жените причина за неуспеха е индивидуална вариация в метаболизма на медикамента.
Източник: Puls.bg
