Такъв вид хронично излагане на шум – шум в работната среда – след определен момент започва да води до постепенно намаляване на остротата на слуха. Като правило засягането е двустранно и симетрично, поради ежедневно излагане на шум с интензивност 70-80 децибела, за 6-8 часа всеки ден.
В началото слуховият орган реагира с адаптация към силния шум, която е обратима и след известно време слухът напълно се възстановява, ако пациентът остане в тиха среда. Но ако излагането в шумна среда продължава, се стига до слухова умора и съответно увеличен праг на чуване. Това показва, че вече е налице директна увреда на слуховия апарат.
Колкото повече прагът на чуване се измества към по-високи стойности, толкова и измененията, свързани със слуховия орган се превръщат в необратими.
Какви са основните симптоми, които ни карат да вземем мерки?
В началото още преди да е започнало субективното намаление на слуха, може да се появи чувство за натиск както в ушите, така и обхващащо цялата глава. Следва първоначално незабележимо, но след време осезаемо намаление на чуваемостта и възможността да се разбира човешката реч.
Заедно с тези симптоми започва и една обща умора, затруднение при пазене на концентрация, както и поява на шумове двустранно. Шумовата находка се определя от пациентите като чувство на „бучене“ , „свирене“ и други.
Ако засегнатото лице е дете, то първо родителите са тези, които забелязват, че е нужно да говорят с по-силен глас, за да ги чуе детето. Освен това децата стават разсеяни и бързо се уморяват.
Какви са усложненията, които е възможно да се проявят при ненавременно взети мерки?
Ако проблемът не бъде забелязан навреме, намаляването на слуха продължава до момент, в който на засегнатото лице му е трудно до невъзможно да разбира речта на околните. За да не се налага постоянно да му се повтаря, това което не е разбрал, най-често засегнатият се изолира и намалява общуването до минимум. За него представлява трудност да се включи адекватно в разговори, тъй като не успява да чуе голяма част от думите.
Като резултат се води постепенно до социална изолация, а в случаите с по-голяма давност и до психична деградация.
Първи симптоми, по които околните могат да разберат, че слухът на засегнатото лице е намален са слушането на телевизор или музика много по-високо от обикновеното. Освен това, когато човек започне да ограничава участието си в разговори, което преди това не е било характерно за него.
Как се поставя диагнозата?
Освен изчерпателната анамнеза, е нужно да се знае какво е звуковото натоварване на работното място. Тоест при какви децибели се работи. За нормални се смятат стойностите между 30-40 децибела.
От специалист уши-нос-гърло се прави точен статус за моментното състояние на слуха, както и дали намаленият слух не се дължи на друго заболяване на ушите. Такива могат да бъдат перфорацията на тъпанчева мембрана, наличие на ушна кал, възпаление на средното ухо и други.
Нужно е да се направи аудиограма, с която да се измери звуковата чувствителност.
Кои заболявания трябва да се изключат, за да се постави диагнозата хронична звукова травма?
Има дегенеративни заболявания на структурите на ухото, които също са съпроводени с намаление на слуха. Освен това някои медикаменти могат да оказват токсично въздействие върху ухото. Пример за такъв е гентамицинът, особено прилаган при малки деца.
Намаление на слуха се наблюдава и при някои хронични заболявания като диабет, високо кръвно налягане, увреждания на бъбреците и други.
Какво лечение се предприема?
Като цяло медикаментозната терапия не е с голям успех, но при шум се прилагат кортикостероиди, за които е установено, че го намаляват. Препоръчва се използването на тапи или звукоизолиращи шлемове при продължително излагане в шумна среда.
Прогнозата на този вид намаление на слуха е, че при проява на небрежно отношение на пациента към състоянието му се води до прогресивно намаляване на слуха.
д-р Ралица Иванова
Източник: Puls.bg
