Острият ринит е възпаление на лигавицата на носната кухина. Води до отделяне на обилно количество секрет и затруднява дишането през носа. Най-често е следствие на остро протичаща вирусна инфекция, а по-рядко причина е бактериален или гъбичен причинител. В някои случаи инфекцията може да засегне и синусите и да предизвика синузит.
Най-честите причинители са риновирусите, грипните, както и някои аденовируси. Те водят до възпаление по-често, когато има някаква предиспозиция, тоест продължително излагане на ниски температури –простуда, намаление на имунитета, както и някои хронични заболявания – диабет, прекаран инфаркт и други.
Какви са симптомите на това състояние?
В рамките на един до три дни продължава инкубационният период, в който болните са заразни, но са безсимптомни. Той се последва от обща отпадналост и чувство за сухота в носа. Постепенно температурата се повишава и започва чувство за тръпнене по тялото – треска.
В носа може да има усещане за чуждо тяло, а в очите – парене, сърбеж и дразнене. На фона на общата отпадналост се появява главоболие, намален апетит и поддържане на субфебрилна температура ( около 37 – 37,5 градуса).
През втория етап от заболяването започва отделянето на обилно количество секрети от носа. В началото те са с прозрачен цвят и воднисти по консистенция. Но в рамките на 1 до 2 дни стават по гъсти и придобиват жълт цвят. Ако секретите станат зелени и са с лоша миризма, най-често това се дължи на наслагването на допълнителна бактериална флора.
При оглед лигавицата на носа е оточна и силно зачервена, отделяща секрет в повишено количество. Очите са зачервени, с парене, сърбеж и сълзотечение. Секретът в носа смущава дишането до невъзможност за минаване на въздух. Обонянието също намалява до пълна липса на моменти.
В рамките на няколко дни състоянието започва да се подобрява постепенно, като носът се отпушва, а дишането се подобрява.
В зависимост от вида на причинителя, към гореописаните симптоми могат да се добавят и симптоми от други органи, в случай, че те бъдат засегнати. Така например аденовирусите причиняват и диария, а коксаки вирусите могат да засегнат сърцето.
От кои заболявания трябва да се отграничи обикновената хрема ?
Освен причинени от инфекциозни микроорганизми, понякога хремата се появява вследствие на алергична компонента. Ако човек, който е алергичен към определен агент има пряк контакт с него от минути до часове може да се развие също хрема, но при премахване на дразнещия фактор, състоянието се преустановява.
Такъв вид хреми се наричат алергични, като при тях основен симптом е кихането и чувството за постоянен сърбеж в носа. Освен това секретът, който изтича е воднист, без да придобива гноен характер.
При смяна на обстановката, например при влизането от топла в студена стая също започва отделяне на секрет от носа. Но това състояние е в рамките на няколко минути, докато лигавицата на носа не се приспособи към температурата. Този тип хрема се нарича вазомоторна.
Какво е лечението при различните видове хрема ?
Когато хремата е вирусна, най-често лечението е симптоматично. Поставят се капки за нос, в които се съдържат отбъбващи вещества – водно-солеви разтвори или разтвори, съдържащи адреномиметична съставка. При повишена температура се дават антипиретици – парацетамол.
Ако към хремата се насложи и бактериална флора е нужно да се поставят и антибиотични капки в носа, рядко при затегнато протичане перорално или венозно.
При алергичните хреми се дават противоалергични препарати, както и се съблюдава за отстраняване на факторите, които предизвикват дразнене. При вазомоторните хреми рядко се назначава терапия, тъй като носната лигавица бързо привиква към промяна в условията на среда и отделянето на секрети се преустановява.
д-р Ралица Иванова
Източник: Puls.bg
