Смехът или ръмженето ни „говорят“ много повече, отколкото шега или груба дума. Това означава, че обръщаме по-голямо внимание, когато чуем емоционален звук, отколкото когато чувствата са вплетени в думи. Освен това, интерпретираме емоциите по-бързо, отколкото словото – в рамките на една десета от секундата, твърдят изследователи.
Според данните на предишни проучвания, докато самите чувства са субективни и индивидуални, моделите на активност в мозъка дават възможност те да се преобразуват в стандартен код.
Целта на изследователите от университета МакГил в Канада е да установят дали мозъкът регистрира различни реакции в отговор на звуци и думи. Звуците, които предават емоции, включват смях, ръмжене и плач.
В проучването участват 24 доброволци, а екипът специалисти подбира три основни емоции – гняв, тъга и щастие. Участниците слушат комбинация от звуци, които отразяват тези емоции. Едновременно с това те слушат и безсмислени фрази, които не изразяват „звуковите“ емоции. В същото време се използва електроенцефалограма, с която се записва отговорът отстрана на мозъка.
Когато участниците слушат изречените фрази, заедно с различните емоции, те се опитват да определят коя е изразената емоция. Електроенцефалограмата измерва до милисекунда отговора на мозъка към емоциите, като го сравнява с този при думите.
Изследователите могат също така да наблюдават кои емоции са най-бързо разпознаваеми и дали емоционалните звуци имат по-силен ефект върху хората, които страдат от чувство на тревожност.
Оказва се, че звуците, изразяващи щастие, се обработват по-бързо, отколкото тези на тъга или гняв. Получената мозъчна активност също продължава за по-дълго, след излагането на гневни или тъжни звуци. Според изследователите това означава, че мозъкът обръща по-голямо внимание на гневните звуци, независимо от съдържанието на речта. Те допълват още, че сред хората, които страдат от тревожност, се наблюдава по-бърза и интензивна реакция към емоционалните звуци, като цяло.
Специалистите смятат, че причината може да се крие в еволюционното развитие. Разбирането на звуците може да се окаже решаващо значение за начина, по който хората са избягвали опасност, за да оцелеят.
Данните от проучването са публикувани в сп. Biological Psychology.
Източник: Puls.bg
