С течение на времето всичко подлежи на промяна. Дори и зъбите, чийто емайл е най-твърдото вещество в човешкото тяло, не устояват на продължителната функция, която изпълняват през живота. Нашата усмивка се изменя, независимо от всичките грижи, които полагаме за нея. Естествената насока в тези промени е изтриването на денталния емайл – абразио.
Абразиото (abrasio dentis – зъбна абразия) представлява процес на постепенно вертикално изтриване на твърдите дентални тъкани – първоначално на емайла, а при напредване – и на дентина. Когато скоростта на изтриване на зъбите е в рамките на нормалната за възрастта, говорим за физиологично абразио. То се дължи на нормалната дъвкателна функция и се развива бавно във времето.
При намесата на други фактори, като например парафункции – вредни навици, като прекомерно стискане със зъби (бруксизъм), стрес, суровоядство и т.н. абразиото може да се развие в голям обем. Тогава то се обозначава като патологично.
Износените и изтрити зъби изглеждат изравнени, с плоски дъвкателни повърхности на кътниците и предкътниците, с широки и плоски режещи ръбове на резците и кучешките зъби. Впоследствие тези плоски повърхности могат да се изтрият дотолкова, че да придобият вдлъбната форма. Възможно е дори изравняване на зъбите с венците в много тежките и напреднали форми на абразио.
Развитието на денталното абразио преминава през няколко етапа на износване и изтриване на зъбите:
1. Компенсиран стадий
Нарича се така, защото дъвкателната функция не е нарушена, както не е засегнат и естетическия вид на зъбите. Характеризира се с износване в границите на емайла, като първоначално местата на контактите с отсрещните зъби се уголемяват и преминават в плоскости.
2. Субкомпенсиран стадий
Изтриването на зъбите се задълбочава и преминава в границите на дентина. С откриването на дентина светът на дъвкателните повърхности се променя от бял в жълтеникав или жълто-кафяв. Забелязва се минимална промяна в естетическия вид на зъбите. Не се усеща нарушение на дъвкателната функция.
Появяват се преходни оплаквания от химични, механични и термични дразнители – чувствителност към студени и топли храни и напитки, сладко и кисело, неприятни усещания при дъвчене на твърди храни, като ядки например.
3. Декомпенсиран стадий
В този стадий на дентално абразио процесът на изтриване е обхванал целите режещи и дъвкателни повърхности, като е заличен целият им релеф. На някои места се виждат дори вдлъбнатини и ямки. Цветът на зъбите преминава в тъмножълт и жълто-кафяв.
Нараства чувствителността към топло и студено, сладко и кисело, твърдите храни. Появяват се оплаквания при прием на цитрусови плодове, ябълки и др. Дъвкателната функция е частично нарушена, смутена донякъде е и говорната функция – може да се доловява свистене при изговаряне на буквите “с”, “ш”, “щ”.
Силно нарушен е естетическият вид на зъбите. Видимо се забелязва и понижаването на височината на захапката, което се отразява и на общия вид на лицето и профила – задълбочаване на гънките и появата на бръчки около устата, изпъкване на брадичката.
Профилактиката на патологичното дентално абразио се провежда чрез използване на различни методи за отстраняване на причиняващите го фактори – терапия на бруксизма, изработване на меки назъбни шини, промяна в хранителната диета.
Лечението на денталното абразио се провежда в субкомпенсирания и декомпенсирания стадий чрез различни средства – фотокомпозитни или керамични овърлеи и фасети, частични или цели коронки и др. Особено важно е провеждане на лечение при наличие на понижаване на височината на захапката с цел да се предотвратят усложнения с темопоромандибуларните стави от типа на синдрома на Костен.
Всички тези промени прогресират бавно, което дава възможност за адекватна намеса в подходящия момент, за да може да запазите естествената си усмивка дълго време.
Източник: puls.bg
