Бъбречната колика е спешен синдром, който неминуемо може да споходи всеки.
1. Каква е причината?
Причините са различни, но най-често това са конкременти, съсиреци, гнойни материи, притискане отвън на уретера. Роля играе и спазъм около провокиращия агент.
2. Как се развива болестта?
Коликите се предизвикват от внезапно прекъсване на проходимостта на уретера, с последващо бързо повишаване на налягането в кухинната система на бъбрека.
3. Каква е клиничната картина?
Клиниката е типична – болката е силна и започва внезапно, най-често в кръста, където е и най-силна. Разпространява се по хода на уретера, към ингвиналната гънка, скротум при мъжа и лабии-при жената. Има коликообразен характер. Пациентът е неспокоен, движи се в леглото, става, кляка, но положението на тялото не успокоява болката. Може да има гадене, по-рядко повръщане, подуване на корема. Нерядко, но не и задължително, има дизурия.
При прегледа се установява: положително сукусио реналис (бъбрека е болезнен при лек удар) при мек корем, забавен пулс. Възможен е лек субфебрилитет.
Лабораторните показатели не са решаващи за диагнозата. Най-често има еритроцитурия (еритроцити в урината), понякога лека левкоцитоза (увеличаване на левкоцитите).
При удължено протичане е възможно общото състояние да бъде увредено, особено след многократни медикации – хипотония, дехидратация, олигурия, чревна пареза.
4. Как се поставя диагнозата?
Диагнозата при типична клиника е лесна. По спешност могат да се направят следните изследвания:
Обзорна графия на отделителната система: търсят се сянката на бъбрека (евентуално увеличена) и сенки от конкременти в бъбрека или по хода на уретера;
Ехография – по време на колика дава сведение за наличието на стаза в бъбрека.
Тъй като бъбрекът по време на колика не отделя (или отделя много забавено), то извършената по спешност екстреторна урография може да е един тест за наличието или липсата на колика. Навременното и в добра концентрация отделяне на контрастната материя и очертаването на уретера със сигурност изключва бъбречна генеза на болката. Ето защо това изследване може да се използва при трудности в диференциална диагноза между бъбречната колика и някои от заболяванията на острия хирургичен корем. Това обаче се налага изключително рядко, в единични случаи.
5. С какво може да се обърка?
Най-често бъбречната колика трябва да се разграничи от:
- Жлъчната колика;
- Острия апендицит;
- Перфорацията на стомашна, (дуоденална) язва;
- Острия панкреатит;
- Илеус (чревна непроходимост);
- Острия аднексит.
При част от заболяванията на острия хирургичен корем може да се наблюдава дизурия (не отделяне на урина) и еритроцитурия, провокирани от възпалителни процеси в малкия таз (апендицит, аднексит).
6. Какво е лечението?
Принципът на лечението на бъбречната колика е да се приложат едновременно аналгетици и спазмолитици. Така се овладява болката и се премахва наличният спазъм на уретера. Допълнително се препоръчват топла грейка на кръста, топла вана, физиотерапия.
При съмнение за остър хирургичен корем опиати не се правят до уточняване на диагнозата.
Обикновено болката намалява значително до 10-15 мин. след медикацията. Ако от първоначално приложената медикация кризата не се успокои, се прилага втора комбинация. Ако и с нея не се постигне желаният ефект, пациентът следва да се настани в болница.
7. Какво да бъде поведението след преминаване на болката?
По отношение на профилактика на нова криза или овладяване на по-слаби болки: спазмолитици, обилно поемане на течности.
По отношение на диагностичното изясняване на причината за кризата: минимум (при първа криза) обзорна графия на отделителната система, ехография и проследяване на урината, вкл. и на реакцията й (pH); при отклонение от нормата при някое от горните изследвания – екскреторна урография и консултация с уролог.
Източник:Puls.bg
