Лечението с хомеопатия се базира на холистичния метод, тоест този, който лекува цялостния организъм, а не само един-единствен симптом. Затова и при първа среща с лекар-хомеопат прегледът може да отнеме повече време, за да може той да се запознае добре както със заболяванията на конкретния пациент, така и със заболяванията, които се предават в наследство от родителите му.
Имайки предвид наследствените заболявания в семейството, лекарят-хомеопат може да изгради една по-ясна представа за евентуалното предразположение към тези заболявания на пациента, както и дали конкретните изявени в момента симптоми могат да имат връзка с тази наследствена предразположеност.
Познавайки генетичната предразположеност, лекарят-хомеопат профилактира и евентуалната възможност за поява на заболяванията. Тоест тя се явява като тип превенция и профилактика.
От важно значение е фактът, че терапията с конвенционалните медикаменти може да се комбинира с хомеопатични лекарствени средства. Освен това при стриктното спазване на указанията за прилагане на хомеопатични лекарства се стига до момент, в който дозата на конвенционалните препарати има нужда постепенно да се редуцира. А в крайните етапи от лечението техният прием се преустановява.
Хомеопатията разглежда организма като цялостна система, тъй като ако в един орган или система настъпи промяна – болестен процес, то този дисбаланс по ефекта на доминото се пренася и в останалите системи. От основно значение са ендокринната, нервната и имунната система. Тъй като те оказват пряко влияние върху всички структури на организма.
При лечението на някакъв новопоявил се симптом има възможност да бъдат отключени дремещи и с неподозирано съществуване заболявания. Това се случва особено често, когато се изписват лекарствени препарати в големи дози.
По този начин се открояват слабите системи в организма. Те реагират бурно на лекарствените препарати с проява на нежелани странични ефекти. Чрез индивидуално подбраната хомеопатична терапия за всяко лице се стимулира възстановяването на засегнатите органи или системи, като освен това се прецизира контролът върху заболявания, към които пациентът е генетично предразположен.
Дори едно силно преживяване на стрес може да стои в основата на отключването на предаденото в наследство заболяване. Организмът може да не реагира непосредствено след момента на изживян стрес, но независимо от това запазва информацията за преживяното. При следващи моменти на стрес, дори и изразени в малка степен, те могат да се окажат като „камъкът, който преобръща колата”. И, съответно, организмът реагира с проява на симптоми от някой орган или система.
Важно е симптомите да бъдат изведени в периферия – например, ако има консумация на развалена храна, състоянието на засегнатото лице да се подобри след изхвърлянето и от организма, без да проникват токсините в дълбочина. Идеята на хомеопатията е да създаде механизми в организма, които да изхвърлят чуждото и ненужното по най-бързия и ефективен начин, без да вредят на останалите органи.
Освен че хомеопатията профилактира и отлага във времето изявата на наследствените заболявания, тя помага и за подобряване качеството на живот и облекчаване на симптомите при вече проявили се заболявания.
Терапията за всеки пациент е строго индивидуална и стриктно съобразена със заболяемостта в родословието и проявата на симптоми от засегнатото лице. Идеята е да се изгради ефективна защита на базата на естествените оздравителни сили на организма.
Източник: Puls.bg
