Едно от важните звена в лечението на различни заболявания е режимът на хранене и изграждането на здравословни хранителни навици, съобразени с болестта, от която страда пациентът.
Жлъчният мехур е орган с крушовидна форма, разположен под черния дроб. Той изпълнява ролята на резервоар за събиране на жлъчен сок, формиращ се в черния дроб и имащ отношение за разграждане на мазнините, попаднали с храната в червата.
Съставът на жлъчката включва вода, соли, пигменти, холестерол и други. Формирането на жлъчни конкременти (камъни) се получава при повишаване на концентрацията на един или няколко от компонентите, влизащи в състава на жлъчния сок, както и при възникване на пречка в оттичането му. Най-често причината е повишеното количество на холестерол.
Най-честите симптоми на заболяването са болка и тежест в областта на жлъчния мехур. Обикновено тяхната поява се свързва с наличието на конкременти, които предизвикват възпалителна реакция, както и при „стоп“ в оттичането на жлъчката. Острите кризи настъпват основно след обилна консумация на мазна храна.
Честотата на жлъчно-каменна болест е по-висока при жените, което се обяснява с по-високите нива на естроген – хормон, имащ отношение и към повишаване концентрацията на холестерол в жлъчния сок. Това е и причината приемът на орални противозачатъчни средства да увеличава риска за изява на жлъчно-каменната болест.
Наднорменото тегло има отношение към формирането на жлъчни камъни, тъй като е правопропорционално на увеличеното количеството холестерол в организма. Освен това лица, страдащи от затлъстяване имат намалено количество на жлъчни соли в жлъчния сок. Провеждането на диети с бърз резултат води до рязко покачване на холестерола в черния дроб и съответно в жлъчката. Това от своя страна е предпоставка за повишено образуване на конкременти в жлъчния мехур.
Бедната на мазнини и богатата на фибри храна е едно от основните изисквания на диетата, свързана с превенция на жлъчно-каменната болест. Ограничената консумация на животински мазнини и заместването им с повече ненаситени мастни киселини има отношение към предотвратяване риска от евентуални кризи.
Основни източници на ненаситени мастни киселини са мазните риби – скумрия, сьомга, херинга, както и растителното олио от маслини (зехтин), слънчогледово, ленено олио и други. Прекомерното ограничаване на всякакъв тип мазнини също не е за предпочитане, тъй като ако организмът не си набавя минималните нива холестерол от храната, започва активната му синтеза, за да се компенсира дефицитът.
Роля в генезата на заболяването имат и честите епизоди на запек, тъй като задържането на фекалните маси за по-дълго време в червата води до допълнителна резорбция на някои вещества, от които и съставки на жлъчния сок. Препоръчва се консумацията на храни, богати на влакнини, които оказват засилващо перисталтиката действие, както и приемът на поне 8 чаши вода на ден (около 2 литра).
Витамин С също има отношение към нивото на холестерол в жлъчния сок. Доказана е ползата му за намаляване риска от възникване на жлъчно-каменна болест. Богати на витамина са червените чушки, шипките, зелето, както и някои плодове – киви, лимон и други.
Някои билки, независимо дали под формата на отвара или таблетки, също имат отношение към понижаване количеството на холестерол в жлъчния сок. Такива за живовлякът и глухарчето. Освен това ментовото масло има значение за разтваряне на вече формираните жлъчни камъни.
Освен балансираното хранене значение за превенция на жлъчно-каменната болест има и умерената физическа активност, която трябва да бъде минимум 150 минути седмично.
Източник: puls.bg
