Ниските температури и резките промени на топло към студено време, създават висок риск за сърдечното здраве на хората. При минусовите градуси се наблюдава спазъм (свиване) на кръвоносните съдове, покачване на артериалното налягане, затруднение функцията на сърцето. При тези резки промени в тонуса и калибъра на съдовете се повлиява циркулацията на кръвта, както и коагулационната и функция, като се завишава рискът от тромбообразуване. Всичко това способства за развитие на хипертонични кризи и завишаване риска от инфаркт на миокарда.
Грипът и другите респираторни инфекции през зимните месеци са допълнителен рисков фактор, водещ до покачване на кръвното и спадане на защитните силни на организма на фона на възпалителния процес.
Доказателство за всичко това са регистрите от спешните и кардиологични отделения, показващи нарастване броя на болните с подобни усложнения в зимния сезон.
Кои хора са със завишен риск?
При хората със сърдечносъдови заболявания рискът е най-голям предвид нарушените адаптационни механизми на сърцето и кръвоносните съдове. Такива са болни със сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, ритъмни нарушения. Възрастните хора попадат също в рисковата група за по-чести сърдечни усложнения след грип и „простуда“.
Кои фактори са опасни при студ и грип?
Предразполагащ фактор за влошаване на сърдечната функция, освен ниските температури, са резките денонощни или дневни колебания на градусите. Голямата разлика между външните температури и тези на закритото пространство, в което се намира човек, създава риск за сърцето му при влизане или излизане. Това може да се подпомогне и от неадекватно за сезона облекло.
Физическата работа навън, особено такава, която изисква завишена сърдечна активност, може да постави сърцето в критично състояние. За това способстват и приемът на енергийни напитки, кафе и черен чай.
Особено важно е да се знае, че противовирусните лекарства и симптоматичните противовъзпалителни не са толкова безобидни. Първите могат да взаимодействат с лекарствата на сърдечноболните и да повлияят действието им. „Прахчетата за температура“, от своя страна, могат да покачат артериалното налягане и за това трябва да се внимава.
Какви са препоръките към сърдечноболните?
- Да се избягва излизането на открито при извънредно ниски температури, както и вятър, навявания, лед, мъгла. Ако излизането все пак се налага, то хубаво е да бъде в обедните часове, с кратка продължителност;
- Да се избягват физически усилия и натоварвания на открито;
- Да се използват адекватни за температурите дрехи, шалове, шапки, обувки, ушанки. Дрехите да са на няколко ката. Задължително да се избягва и претоплянето, свързано с изпотяване и създаване на двоен риск;
- След прекарано дълго време навън е хубаво затоплянето да става постепенно;
- Храненето в зимния сезон изисква да не се прекалява със солта – както в солени ястия, така и излишното досоляване. Мазни тлъсти меса излишно натоварват функцията на организма и сърцето в частност;
- Преди и след излизане на студено е хубаво да се приемат топли чайове и други напитки. Дневният прием на течности да е около 1,5 литра, съобразено индивидуално.
Препоръчително е да се обсъди с лекуващите лекари кои лекарства може и не може да се взимат в този период, както и симптомите алармиращи за настъпващо усложнение.
При усещане на тежест в сърдечната област, болка, прималяване, гадене, световъртеж трябва да се провери дали това не е от сърцето. Задължително е първо да се спре и да се почине и при възможност да се прибере на топло. При задържане на оплакванията има съмнение на исхемична атака или инфаркт на миокарда, както и за хипертонична криза. Желателно е незабавно да се потърси съвет и преглед от лекар или да се посети най- близкото лечебно заведение.
Източник: puls.bg
