Ахалазията е заболяване, засягащо долния езофагиален сфинктер. Той представлява онази част от гастроинтестиналния тракт, която не позволява на храната веднъж попаднала в стомаха да се върне обратно в хранопровода. Долният езофагиален сфинктер е тонично контрахиран гладък мускул с дължина 3-4 см.
Когато човек се храни, за да премине погълната храна е нужно този сфинктер да се отпусне, т.е. да се понижи неговото налягане. Проблемът при това заболяване е, че налягането на долния езофагиален сфинктер е по-високо при преглъщане, отколкото трябва. Създават се условия за разширяване на хранопровода, тъй като мускулатурата му се опитва да преодолее създаденото препятствие в естествения ход на храната.
Една от причините за ахалазия се смята разстройството във функцията на нервите, които отговарят за инервацията на долния езофагиален сфинктер. Наблюдава се също така патологична перисталтика на тялото на хранопровода, която води до високо налягане на сфинктера по време на покой и невъзможност за отпускането му по време на преглъщане.
Причините за всички тези патологии не са известни все още. Ахалазията е заболяване, което засяга най-често хората в средна и по-късна възраст. Има наблюдения, че се среща по-често при хора с автоимунни заболявания.
Симптомите на ахалазия са разнообразни. При 95-100% водеща е дисфагията или затрудненото гълтане при прием на твърди и течни храни, регургитация (неволево връщане на храна към устната кухина), както и загуба на тегло. В началото на заболяването болните усещат дисфагията предимно при преглъщане на твърда храна.
Те облекчават този симптом, чрез приемане на повече течности или чрез изпъване на шията. С течение на времето тези приоми спират да помагат. Друг характерен симптом е болката в гърдите, която може да имитира и погрешно да се идентифицира със стенокардната болка. Разликата между тях е, че при ахалазията болката не се засилва при натоварване и не преминава при покой.
Възможно е да се аспирира в бронхиалното дърво част от регургитираното съдържимо и това да доведе до рецидивиращи бронхити или пневмонии. Нощната кашлица се наблюдава в около 30% от случаите.
Едно от изследванията, които се предприемат, е рентгенологичното, при което се пие бариева каша. При него се наблюдава лошо изпразване на хранопровода, може да е разширен или непроменен. Едно от най-показателните изследвания е манометрията на хранопровода.
Тя отразява високото налягане на долния езофагиален сфинктер при покой и непълното му отпускане по време на гълтане. Съвременен метод е фиброгастродуоденоскопията, чрез която специалистът има пряк поглед върху долния езофагиален сфинктери наличието или липсата на малигнен процес.
Усложненията, до които може да доведе ахалазията са езофагит- възпаление на хранопровода, дилатация, карцином и други.
Лечението на това заболяване е симптоматично. Целта е да се подобри комфорта и живота на болните. Като за начало се избягват грубите и пикантни храни, и се приемат по-кашави ястия.
Медикаментозното лечение има за цел да отпусне сфинктера. То включва нитрати, калциеви антагонисти. Препаратите не отпускат напълно сфинктера, а само намаляват налягането му. Лекарствата трябва да се прилагат 15-45 минути преди хранене.С времето отговорът към тези лекарства намалява.
Друг начин за справяне със симптомите е инжектирането на т.нар. ботулинов токсин, който действа върху нервните клетки и предизвиква паралитичен ефект. Пневматичната балонна дилатация на кардията под ендоскопски контрол е ефективен нехирургичен метод и успеваемостта му е 70-90%. Хирургичното лечение се предприема при напреднали случаи и се извършва лапароскопска миотомия – прерязва се надлъжния и напречния мускулен слой на дисталните 7-10 см на хранопровода.
От изключително важно значение е навременното лекуване на ахалазията, за да се избегнат трайните и необратими увреждания на хранопровода, както и да се намали риска от рак на хранопровода.
Източник: puls.bg
