1. Анемичен синдром
Той е един от най-често изявените синдроми при заболяванията на кръвта и кръвотворните органи. Дължи се на намалението на еритроцитите и хемоглобиновото им съдържание в периферната кръв. Изявява се с бледост на кожата и видимите лигавици, лесна умора при малки физически усилия, тахикардия (ускорен пулс), световъртеж, колапсни прояви при бърза смяна на положението на тялото от легнало или седнало в право положение, главоболие, намалена умствена и физическа работоспособност.
2. Астено-консумативен синдром
Характеризира се с отпадналост, лесна умора, безапетитие, намаление на телесната маса и подкожната тъкан.
3. Фебрилен синдром
При кръвните заболявания често се наблюдава субфебрилитет (темпрература до 37,5° С), както и фебрилитет 38-39° С най-вече през следобедните и вечерните часове на денонощието. При болестта на Ходжкин (злокачествена лимфогрануломатоза) се наблюдава т.нар. ундулираща температура (febris undulans) – редуване на фебрилни периоди, продължаващи 1-2 седмица с афебрилни. При агранулоцитоза (липса на гранулоцити в периферната кръв) и гнойно-септични усложнения температурата е със септичен характер.
4. Синдром на аденопатия
С този термин се означава увеличението на лимфните възли. То може да бъде ограничено в определени области – най-често шийната област или в супраклавикуларните ямки, или дифузно, обхващащо лимфните възли и в други области – аксили, ингвинални области, белодробни хилуси и т.н.
5. Спленомегалия и хепатомегалия
Спленомегалията (уголемяване на слезката) е характерна за много от заболяванията на кръвта –хемолитични анемии, пернициозна анемия, остри и хронични левкози, лимфоми и др. В някои случаи увеличението на слезката се съчетава и с увеличение на черния дроб – развива се хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб).
6. Жълтеница
Развива се при хемолитични анемии, пернициозна анемия, хемоглобинопатии и др. Обикновено е умерена, като нивото на общия билирубин не надвишава 100-120 mmol/l, а билирубинемията е за сметка на неконюгирания билирубин.
7. Болка
Най-често е локализирана в лявото подребрие, в областта на слезката, вследствие преразтягане на капсулата на слезката поради бързото й нарастване. За формирането на болката допринасят и тромботични усложнения в системата на лиеналната вена, както и кръвоизливи под капсулата на слезката (периспленит). При миеломната болест се установява спонтанна и палпаторна болка по дългите кости и гръдната кост.
8. Хеморагична диатеза
Развива се в резултат на намаление на броя на тромбоцитите и нарушения в кръвосъсирващите фактори. Клинично се изявява с кървене от венците (гингиворагия), от носа (епистаксис), точковидни или макулозни подкожни кръвоизливи, кръвоизливи в ставите (хемартрози), кръвоизливи от стомашно-чревния тракт (хематемеза, мелена, ректорагия), от пикочния мехур (хематурия), кръвоизливи в паренхимните органи – черен дроб, слезка, мозък и др. Хеморагична диатеза се наблюдава при есенциалната тромбоцитопения, при коагулопатиите (хемофилия), при остра и хронична левкоза, при хипо- и апластична анемия и др.
д-р Методи Тахчиев
Източник: Puls.bg
