Грипът е остро протичаща инфекция, която се причинява от вируси. Ежегодно грипът е причина за възникването на епидемии, като за нашата страна те се отчитат основно през месеците от декември до март. Това е и периодът, в който хоспитализациите (приемът за болнично лечение) на лица с усложнения от грип нараства значително.
Често бъркан с настинка, грипът се отличава с рязко влошаване на състоянието – болният може да посочи дори и часа, в който неговото състояние се е влошило. Най-често симптомите са силна отпадналост, висока температура, главоболие и мускулна болка. От страна на дихателните пътища са налице хрема, суха кашлица – без отделяне на храчки, както и зачервено и болезнено гърло. При деца е възможно наличие на гадене и повръщане.
Входна врата за вирусите представляват горните дихателни пътища – при вдишване на секрети от болен (при говор, кашлица или кихане), както и при контакт със заразени предмети. Изразеният тропизъм (афинитет) на грипния вирус към лигавицата на дихателните пътища не изключва усложненията от страна на други органи. С особена сила това важи за пациенти с наличие на хронична патология – сърдечни, бъбречни, чернодробни заболявания, имунен дефицит, както и някои неврологични и метаболитни заболявания.
При деца усложненията, следствие на инфекцията с грип най-често са възпаление на средното ухо, круп и фебрилни гърчове (следствие на високата температура). Статистиката показва, че фебрилни гърчове се наблюдават при около 10-15 % от хоспитализираните деца.
Като рискови групи за появата на усложнения по време на инфекцията се смятат възрастни над 65-годишна възраст, деца под 5 години (и особено тези под 2-годишна възраст), бременни, пациенти с имунен дефицит, както и лица с определени хронични заболявания – астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), сърдечна недостатъчност, клапни пороци, диабет и други.
По отношение на дихателната система е възможно засягане на долните дихателни пътища с развитие на първична вирусна пневмония. Поради възпалителните процеси в засегнатата лигавица е улеснено проникването на бактерии, които да станат причина за възникване на вторични бактериални инфекции.
При възрастни пациенти, особено с наличие на хронични белодробни заболявания е често изострянето на състоянието. Например при болни от ХОББ се засилва кашлицата с отделяне на храчки и се увеличава чувството на задух. Така към терапията срещу грип се добавят и медикаменти за лечение острите форми на ХОББ – бронходилататори, муколитици, отхрачващи и други.
Към многобройните усложнения се причисляват още миокардитите, менингитът, енцефалитът, острата бъбречна недостатъчност и други. От значение за профилактиката на заболяването е приложението на противогрипна ваксина.
Нейното прилагане започва още през 1958 г. През годините тя е била усъвършенствана и изпитвана в множество клинични проучвания. В нейния състав се включват най-честите щамове, които са били изолирани от болни в епидемичния сезон, за съответното полукълбо. Поради изразената способност на грипния вирус да се изменя, противогрипната ваксина ежегодно се подновява, според епидемичния фон.
Налични са няколко вида от ваксината – както според броя на щамовете, които се включват в нея (тривалентна и четиривалентна), така и според начина на приложение – за мускулно, вътрекожно или назално (под формата на спрей) поставяне.
Инжекционните ваксини се прилагат при деца над 6-месечна възраст, възрастни, пациенти с хронични заболявания и родилки. За разлика от това назалните форми на ваксината се прилагат при деца над 5-годишна възраст и възрастни до 49 години, без бременни. Причината е, че назалната ваксина съдържа живи вируси, за разлика от тези за инжекционно поставяне.
Честото проветряване на помещенията, носенето на маски, както и подсилване на имунната система са важна част от мерките за борба с грипните вируси.
Източник: puls.bg
