Хомеопатията представлява метод на лечение с над 200-годишна практика, разработен от немския лекар д-р Самуел Ханеман. Революционна за времето си, тя бързо се превръща в подходящо средство за домашно лечение и грижа за здравето.
Защо хомeопатията добива такава широка популярност още в зараждането си разкрива интересно проучване на архивни документи, публикувано в Social History of Medicine на Oxford University Press…
Пример за лесно и ефективно домашно лечение
Самият Ханеман не е имал намерение да създава алтернативен метод за домашно самолечение, но обективни факторите способстват бързото разпространение на хомеопатията като идеалния помощник на всяко домакинство: хомеопатичните лекарства са на достъпна за всеки цена, лесни и безопасни за употреба – без риск за здравето на болния.
Хомеопатичното лечение се основава на принципа „подобното лекува подобно” – т.е. болестта се лекува с използването на вещества, които приложени върху здрав човек биха предизвикали същите симптоми и оплаквания. Медицината на 19-ти век била базирана на теоретични модели за генезата на дадено заболяване. А принципите на хомеопатията улеснявали пациентите, които не се сблъсквали със сложни медицински теории. Те трябвало единствено да използват своите сетива и да наблюдават внимателно. Сравнението на картината на симптомите с описанието на хомеопатичното лекарство им е давало ключа към успешното лечение. В този смисъл хомеопатията се оказва лесен метод за разбиране, усвояване и използване в домашни условия. Разбира се, за да могат да използват хомеопатичното лечение, всички трябвало да преминат през процес на обучение. И в повечето германски градове възникнали хомеопатични дружества, чиято цел била образование, взаимна подкрепа и разпространение на полезна информация, за да достигне лечебната помощ до все по-широк кръг от хора. В тях влизали представители на всякакви прослойки от обществото. До 1870 г. подобни организации в Германия били 12, а в периода до 1930 г. могат да бъдат проследени 470. Само на територията на Германия на този етап около 12% от населението използвало хомеопатия за различни здравословни оплаквания.
Какво представляват хомеопатичните лекарства?
Хомеопатичните лекарства са силно разредени субстанции на неорганични соли, минерали, растения, тъкани, отрови и др., които подават сигнал към организма да мобилизира самооздравителните си сили. Именно разреждането е едно от нещата, което прави този метод на лечение уникален. Дори при погрешен избор на лекарство това означава, че няма опасност за здравето на пациента. А при откриване на точното хомеопатично средство следва бързо възстановяване и връщане на баланса в организма, без лечението да създава неприятни усещания (те били характерни за методите на традиционната медицина през 19 век – кръвопускане, пиявици и т.н.) Това правело още по-атрактивни методите на хомеопатията в зората на нейното развитие. И докато представителите на традиционната медицина на 19 век оспорвали метода на Ханеман, той набирал все по-широка популярност сред пациентите, насърчени от наблюдаваните резултати, особено във времената на смъртоносното нашествие на холерата. Медицинските методи и здравеопазването значително са се променили оттогава. Но хомеопатията до днес продължава да привлича с възможностите си нежно и щадящо, ефективно решение на здравословните проблеми.
Как се приготвя хомеопатичното лекарство?
Първата стъпка е приготвянето на “майчина тинктура” (настойка) от изходното вещество. Следват стъпките по стриване в лактоза и/или сукусиране и потенциране (разреждане) в спиртен разтвор, в който е капната една капка от майчината тинктура. Сукусирането пък представлява енергично, повтарящо се разтръскване на разтвора на ръка с почукване в твърда повърхност.
При разреждането на една капка майчина тинктура с девет капки разтворител се получават т. нар. D-потенции (децимално разреждане). При С-потенциите една капка от тинктурата се смесва с деветдесет и девет капки разтворител. Съществуват и други потенции – например LМ-потенцията, която представлява разреждане 1:50 000, и др., но в практиката се използват предимно гореописаните.
Д-р Самуел Ханеман е бил фокусиран дълго време предимно върху разработването на С-потенциите. D-потенциите са дело на д-р Константин Херинг – прочут като Бащата на американската хомеопатия, който лично е познавал и се е учил от Самуел Ханеман, преди да замине за САЩ.
След 1836 г. немският лекар Бруно Веземайър започва да работи само с D-потенции, тъй като установява, че те имат най-ефективно органоторопно действие (действат симптоматично върху органите). Веземайър открива, че D-потенциите позволяват последователни стъпки в лечението за постигане на по-голямата му точност и ефективност.
Днес D-потенциите се използват изключително много в Германия, като достъпни и практични за употреба от широк кръг хора. Най-големият производител и износител на хомеопатични лекарства в D-потенции в световен мащаб, произведени по оригиналната технология на Ханеман, е Немският хомеопатичен съюз.
Хомеопатичните препарати в ниски потенции (например D6) дават възможност за първа и незабавна реакция за решаване на даден проблем, особено при липса на своевременен достъп до медицинско лице. Те са подходящи за употреба, без да е нужно специализирано образование. Може да се добавят към домашната аптечка за случаи като настинки, грип и грипоподобни вирусни инфекции, при възпаления на сливиците, алергии, травми, за възстановяване след боледуване и др. Освен остри заболявания, хомеопатията помага и при поведенчески или психологически проблеми. Действа ефикасно и при множество хронични заболявания като алергии, мигрени, диабет, кожни или хормонални проблеми и др.
Източник: Puls.bg
