Изгарянето на въглища в промишлеността е един от основните фактори в околната среда, виновни за смъртността от белодробни и сърдечни заболявания в глобален мащаб. Това стана ясно по време на конференцията на Обединените нации в Париж във връзка с изменението на климата на Земята.
Оказва се, че емисиите от изгорелите въглища са поне пет пъти по-опасни от другите вредни вещества във въздуха.
Макар пазарната цена на електроенергията от въглища да изглежда сравнително ниска, тя не включва екологичните щети като замърсените води и почва, нито пораженията върху човешкото здраве. В същото време горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата.
През 2015 г., 43% от световните емисии на въглероден диоксид са свързани с употребата на въглища и тенденцията е този процент да нараства. Освен че води до климатични промени, добивът и горенето на въглища се нуждаят от хиляди декари обработваеми земи и замърсяват милиони кубици вода.
Населените места разположени в близост до топлоелектрическите централи са най-силно засегнати от определени атмосферни замърсители. Негативните здравни последици от горенето на въглища обаче не се свеждат единствено до районите, разпложени в близост до ТЕЦ. Веществата, които комините изхвърлят, могат да бъдат транспортирани на стотици километри.
Докъде стига замърсяването зависи най-вече от височината на комините и посоката на вятъра.
Въглищната индустрия поставя икономиката пред изкуствено създаден конфликт между зависимостта от препитание и желанието да бъдем в добро здраве и да живеем в чиста околна среда.
Азотните и серните окиси, праховите частици и вторичния озон силно увеличават риска от затруднения в дишането, астма и хронични белодробни заболявания.
Продължително излагане на определени нива на фини прахови частици може да доведе до хроничен бронхит и емфизем, намаление на белодробната функция и да окаже неблагоприятно въздействие върху нормалното развитие на белите дробове.
Децата са особено податливи на атмосферно замърсяване, тъй като те дишат повече въздух в сравнение с обема на тялото си и поради неразвитата им имунна система.
Съществува директна връзка между атмосферното замърсяване и нивата на сърдечносъдови заболявания, както и смъртните случаи, причинени от тях. Най-ясна и силна е връзката при фините прахови частици. Дори краткотрайно излагане на фини прахови частици може да предизвика инфаркт на миокарда, симптоми на коронарни сърдечни заболявания, инсулт, сърдечни аритмии, както и да причини смърт.
Прахови частици, които са по-малки от 2,5 микрона в диаметър са достатъчно малки, за да проникнат в тъканта на белите дробове и влязат в кръвта. Преглед на най-съвременната медицинската литература показва, че тези частици могат да предизвикат възпаление на сърдечносъдовата тъкан, както и коагулация на кръвта. Така атмосферното замърсяване може да доведе до артериални блокажи и сърдечни атаки.
Дори най-модерните европейски електроцентрали не успяват да уловят 100% от емисиите и имат неприемливо високо негативно въздействие върху човешкото здраве. Единственият начин да се редотвратят необратимите и фатални последствия от горенето на въглища върху човешкото здраве, е тяхното постепенно заместване с възобновяеми енергийни източници, смятат експертите.
По последни данни на Световната здравна организация вредните вещества във въздуха, който дишаме, убива близо 7 милиона души по целия свят всяка година.
Особено силно са засегнати уязвими групи като бременните жени, децата, възрастните и вече страдащите от респираторни и други сериозни заболявания, както и гражданите с ниски доходи.
Източник: Puls.bg
