Камъните на пикочния мехур са само 9-10% от всички познати заболявания на отделителната система. Но защо мъжете са основните им жертви? Отговорът се крие в анатомичните им особености.
За разлика от жените, чиято уретра е къса и широка и позволява лесното изхвърляне на контраменти, мъжете имат 20-22 см такава, която от своя страна предпоставя условия за задръжка на урина. С по-тясната уретра и наличието на фимози при момчетата се обяснява и по-честото образуване на камъни при мъжете, а при възрастните – задръжка вследствие на простатни изменения (аденоми, карциноми).
По отношение на местообразуването им, камъните на пикочния мехур се делят на първични и вторични.
Вторичните се образуват още в легенчето, по пътя им през уретера те попадат в мехура, където се развиват и уголемяват.
Първичните се образуват в самия мехур, в който е налице хронична задръжка или възпалителен процес. Така при тези условия и при нарушено оттичане на урината, амонячната ферментация разлага уреята и превръща киселинните фосфати в алкални. Тези химични взаимодействия са причина за образуване на неразтворимия амониево-магнезиев фосфат, който натрупвайки се около едно фибринно или кръвно тяло, образува контрамент. В повечето случаи камъните са единични. Големината им се колебае от малки песъчинки до размера на кокоше яйце, в редки случаи и по-големи. Те могат да бъдат подвижни, но могат и да бъдат фиксирани в някоя гънка. По време на микция малките камъни могат да попаднат в уретрата и да предизвикат силна болка.
Химичният състав на пикочните камъните е различен.
Уратните камъни са с яйцевидна гладка форма, имат сивочервеникав цвят и са с твърда консистенция.
Оксалатните са сивочерни, наподобяват къпина, с твърда консистенция.
Фосфатните, за разлика от другите два, са сивобели, с най-различна форма и мека консистенция. Причината за поява на фосфатни камъни е инфекция в пикочния мехур.
Защо страдат мъжете?
Факторите са няколко – от рамера и формата на камъка, до това в какво състояние е лигавицата на мехура. Болката е постоянна, тъпа, усилваща се по време на уриниране, особено накрая. Характерно за наличие на камъни в пикочния мехур е това, че при резки движения на тялото като скачане, тичане или дълго пътуване, болката се усилва, а при покой утихва. Друг важен симптом е дизурията. Тя се изразява в чести и болезнени напъни за уриниране. Чувството на болния е, че все едно не се е изходил до край. Малките и немалки камъни са причината за това. Когато попаднат в уретрата те могат да причинят и спиране на урината. Струята се променя при промяна на положението на камъка.
Хематурията е другият постоянен спътник на камъните в мехура. Дължи се на нараняване на лигавацита. Тя е и първият симптом, с който се проявява заболяването. Когато камъните наранят лигавицата се създават благоприятни условия за вторичен цистит.
Диагноза се постявя след ехографски преглед или цистоскопия. Рентгенографското изследване може да пропусне наличие на уратни и фосфатни камъни, затова не е честа практика.
Съвременната медицина разполага с безкръвен метод за отсраняване на камъните чрез лазерна литотрипсия. По-големите камъни се отстраняват чрез класическия кръвен метод наречен sectio alta – най-старата операция в историята на хирургията.
Източник: Puls.bg
