Логопедичен и Монтесори Център “С-Иввена”

Доц. д-р Виолета Боянова е лекар, доцент в Нов Български Университет и основател и ръководител на магистърска програма по логопедия в същия университет. Завършила е СДК по логопедия, специализирала е в Русия и Чехия. Преподава Невропсихология, Речева патология и диагностика, Емоционално поведенчески нарушения и др. на студенти от НБУ, Софийски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет и др. Работила е дълги години като консултант по комуникативни нарушения и емоционално-поведенчески разстройства в детска възраст към социални центрове за деца. Работи в център “Социална комуникация”, специализиран за работа с нарушения на детското развитие. Извършва диагностични консултации на деца и възрастни с речеви, емоционални и поведенчески проблеми в Терапевтичен кабинет “С-Иввена”.

Ивелина Стаменова, специален педагог – педагог за лица с умствена изостаналост и говорен терапевт, магистър по комуникативни нарушения, детски психолог; Управител на Център “С-Иввена”-Пловдив и учредител на ФОНДАЦИЯ С-ИВВЕНА;
Ивелина Стаменова е бакалавър по специална педагогика с модул “Логопедия” и модул “Педагогика за лица с умствена изостаналост”. Защитава отлично дипломна работа на тема “Изобразителното изкуство като невербален модел на комуникация при деца с лека умствена изостаналост” . Завършва с отличие магистърска степен “Комуникативни нарушения” с дипломна работа за аутизма и начините за неговата ранна диагностика и терапия. Специализирала е “Детска психология” в ПУ”Паисий Хилендарски” със защита на дипломна работа на тема “Динамика на тревожността при заекване”.

От 2006г. работи като логопед към СИЦ “Каритас-София”. Създател и управител е на Център С-Иввена Пловдив, където провежда диагностични консултации в екип с доц.д-р Виолета Боянова и д-р Маргарита Станкова, и супервизира индивидуалните терапии на деца и възрастни с речеви, емоционални и поведенчески проблеми.

Организира и заедно с колегите си от екипа ръководи обучителни семинари и практически курсове за родители и специалисти на различни теми, свързани с децата с речеви, емоционални и поведенчески проблеми.

През 2010г. учредява ФОНДАЦИЯ С-ИВВЕНА.

Автор е на практическо ръководство “Анкети и формуляри в помощ на логопеда”, “Мултимедиен тренажор за фомиране на плавен говор”.

Toни Сотирова – логопед, специален педагог

Тони Сотирова е един от водещите говорни терапевти в Център „С-Иввена”, гр. Пловдив. Опитът й включва работа с лица от всички възрастови групи с обучителни трудности, умствена изостаналост, аутизъм, хиперактивност с дефицит на внимание, както и всички видове езико-говорни нарушения – дислалии, дисфазии, дисграфии, заекване.

Завършила е бакалавърска степен по специална педагогика с модул Логопедия и модул Педагогика за лица с интелектуални затруднения и магистърска програма по Логопедия в “Софийски университет”.

Преминала е обучение за работа по метода на Монтесори и води групи за ранно и комплексно детско развитие по методав центъра.

Паралелно с индивидуалните и групови терапии на деца и възрастни с различни комуникативни нарушения, извършва и консултиране на родители и обучението им за котерапевти в логопедичната терапия.

Преминати практически семинари и обучения за повишаване на професионалната компетентност:

“Теоретико-практически курс за обучение и възпитание по метода на Монтсори”

“Обучение по програма TEACCH за работа с деца от аутистичния спектър”

“Познаване на рефлексите и правилно позициониране при деца с двигателни нарушения – ДЦП и сходни състояния-основна предпоставка за ефективна терапия и обучение”

Бойка Миладинова – социален педагог, магистър по Комуникативни Нарушения

Бойка Миладинова е част от терапевтичния екип на център С-Иввена, водеща индивидуални и групови терапии на лица от ранна детска възраст с различни комуникативни нарушения.

Завършила е бакалавърска степен по социална педагогика и е в процес на дипломна подготовка за придобиване на магистърска степен по Комуникативни Нарушения..

Преминати практически семинари и обучения за повишаване на професионалната компетентност:

“Теоретико-практически курс за обучение и възпитание по метода на Монтсори”

“Обучение по програма TEACCH за работа с деца от аутистичния спектър”

Стилиана Заимова – магистър по приложна психология

Стилиана Заимова е завършила магистратура по приложна психология, а бакалавърската й степен е по специална педагогика с модули педагогика на лица с интелектуални затруднения и логопедия.

Води индивидуални и групови терапии на деца с когнитивни дефицити и емоционални и поведенчески проблеми – опозиционно поведение, хиперактивност и дефицит на внимание, тревожност, ниска самооценка, страхове, детска агресия и др.

Консултира и обучава родителите по проблемите на техните деца и начините за успешното справяне с тях. Работи с деца и възрастни със заекване по комплексни програми, съвместно с логопед.

Александра Георгиева – магистър по Комуникативни Нарушения

Александра Георгиева е завършила магистратура по Комуникативни Нарушения, а бакалавърската й степен е по психология.

Води индивидуални терапии на деца с различни видове комуникативни нарушения.

Преминати практически семинари и обучения за повишаване на професионалната компетентност:

“Теоретико-практически курс за обучение и възпитание по метода на Монтсори”

“Обучение по програма TEACCH за работа с деца от аутистичния спектър”.

В общ план за родителите е полезно да знаят, че:

до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
до 4 г да го разбират хора извън семейството
на 5 г да използва граматически правилни изречения
на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.

Видове нарушения на речта и езика:

1. Дислалия

Eдно от най-често срещаните нарушения на речта, свързано с нейната звукопроизносителна страна. Децата с дислалия имат неправилно произношение на някои звукове (от една или няколко различни групи). Те са с нормален слух.

Причините за появата на дислалията са различни, но те обикновено имат механичен, т.е аномалии в костно-мускулното изграждане на периферния говорен апарат (челюст, зъби, език), или функционален характер – може да възникне у деца с повишена възбудимост, със задръжки в психическото развитие, а също така и в случаи, когато неправилното произношение у малкото дете не само не се преодолява, а даже се затвърдява. Това може да стане, когато родителите не коригират детето при неправилно изговорена дума, а даже му подражават (говорят и те по бебешки) или когато живеещите с детето възрастни имат някакъв дефект в говора, който детето усвоява по подражание.

2. Афония – Дисфония

Представляват нарушения на гласа (фонацията) и се изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.

Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:

Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.

Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли)…; при увреда на небно-глътъчния клапан, например проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката…; при неврологични нарушения, например парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слух и др.

3. Ринолалия

С ринолалия се обозначава типичният носов /назален/ говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето.Ринолалията се съпътства от някои речеви нарушения, характеризиращи се с комплекс от симптоми и нуждаещи се от логопедична корекция. Те се изразяват основно в следната симптоматика:
Вял език, с ограничени движения, поставящ бариера и насочващ издишната струя към носоглътката, поради което и гласът звучи носово;
Мекото небце е пасивно, слабоподвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;
Ускорено, повърхностно и учестено дишане поради нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звуковете. Нарушеното взаимодействие между вдишване и издишване води до затруднение в говора и неправилна реч.
Мимическите мускули се развиват по-слабо поради трудното постигане на вакуум в устната кухина. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни , паразитни движения на лицевите мускули при говорене.
Наблюдава се пълно нарушение на звукопроизношението: нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в процеса на говорене – дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове;
4. Дизартрия

Изразява се в нарушена координация на говорния процес , обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на фонация, дишане и артикулация и най-често е симптом от сложната клинична картина на детска церебрална парализа. Може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Получава се в резултат на остри поражения на централната нервна система преди, по време или непосредствено след раждането.

5. Заекване

Заекването е нарушение на нормалната плавност на речта, характеризиращо се с:

повторения на звукове и срички;
удължавания на звукове;
възклицания;
нарушена структура, която е несъответна за възрастта на индивида и се характеризира с вмъкване на паузи в думата;
беззвучни блокирания- спазми на артикулаторната мускулатура;
избягване на проблемни думи / заобикаляния/;
произнасяне на думи с прекалено голямо физическо напрежение;
сричкови повторения;
Нарушената плавност води до проблеми с академичните или професионални постижения или на социалната комуникация. За терапията на това нарушение е много важно да се започне колкото се може по- рано. Заекването може да се повлияе от няколко фактора, а именно:

възрастов – между 2 и 5г., 7 и 8г., 12 и 17г., 20 и 23г.;
травми и заболявания – инфекциозни, соматични, неврологични и др.;
наличие на доминираща сресова ситуация – психотравма;В зависимост от причината на възникване заекването може да бъде:
- на базата на травма или стрес, т.е. невротично;

- при дискретна органична микросимптоматика, т.е. органично заекване и по-рядко смесено;

- физиологично заекване – между 2/3 и 4-годишна възраст, което постепенно отшумява;

Ако при детето ви се появи заекване и то трае повече от 6 месеца, консултацията с логопед е задължителна!

6. Алалия /дисфазия на развитието/

Алалията е специфично езиково нарушение, характерно с късно начало на речта и нетипично за възрастта развитие на езиковата система. В специалната литература по логопедия алалията се определя като липса или ограничение в речта на децата със запазен слух и нормален интелект, резултат от органически поражения на речевите зони в мозъка. Това е популация от деца с еднакви езикови проблеми, диференцирани по степен на изразеност в три нива на недоразвитие на речта:

- Първо ниво на ОНР ( общо недоразвитие на речта ). Активният речник е в зачатък, значението на думите е дифузно, като с една дума се обозначават различни предмети и действия.Пасивният речник е по-обширен , но се ограничава с конкретни понятия. Фразата практически липсва. Звуковата и сричкова ктруктура на думата е неправилна – състоят се от една- две основни срички – като например «мама»,»баба» и т.н. Произнасят се правилно само гласните и някои от съгласните звукове.

- Второ ниво на ОНР. Активният речник включва главно глаголи и съществителни. Появяват се прилагателни , най- вече за качество, накои наречия и лични местоимения. Пасивният речник е по- богат, появява се разбиране на по- сложни конструкции.Използват се прости фрази, аграматични с неправилен словоред. Постиженията в морфологичното оформяне на речта с по- лоши , отколкото в синтактичното. Артикулацията е силно нарушена, особено на късните онтогенетични съгласни .

- Трето ниво на ОНР. Активният речник е сравнително добре развит, но някои думи се употребяват с неточно значение.При използването на предлозите все още се допускат грешки.Разбирането е на сравнително добро ниво, но понякога се наблюдава смесване на думи близки по звучене.В речта има аграматизъм и параграматизъм- например смесване на времената на глаголите.Артикулацията е вече изградена , но се характеризира с неустойчивост.

Диагноза и диференциална диагноза

Dиагнозата ОНР се поставя при няколко критерия- закъсняване на развитието на езика и речта, желание на детето за комуникация , но невъзможност за такава и поява на изброените по- горе симптоми.

Диференциална диагноза се прави с:

-лека умствена изостаналост

- трябва да се направи изследване на IQ;

- аутизъм- при тези деца няма желание за комуникация;

-с глухонемота- трябва да се направи аудиометрия.

7. Афазия

При този вид нарушение се наблюдава разпад на развитата вече езикова система по всички нейни параметри – фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Може да бъде засегната и писмената форма на езика. Съпътстващи са и поведенчески отклонения.Придобита в детска възраст, афазията може да бъде резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Съществува и при възрастни вследствие на инсулт, черепно-мозъчна травма, тумори, менингит-енцефалит и др.

8. Дислексия

Според МКБ-10 „Дислексия е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умсвената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище”.

Могат да се засегнат уменията за разбиране на прочетенето, разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнение на задачи, изискващи четене.Това разстройство на четенето често се придружава от затруднения в правописа, които понякога продължават в юношеството, даже след известен напредък в четенето.Децата с дислексия имат в анамнезата данни за специфично разстройство на развитието на езика и речта и задълбочената оценка на настоящето функциониране на езика разкрива едновременно съжителство на едва установими затруднения от двата вида.

Освен лошата училищна успеваемост , чести усложнения са нередовното ходене на училище и проблеми в социалната адаптация, особено в горните класове.

Съществуват още две нарушения – дисграфия /невъзможност или специфични затруднения при писане, които могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение или текст/ и акалкулия / невъзможност или специфични затруднения за смятане и извършване на математически операции/.

9. Специфични разстройства на развитието на училищните умения

Понятието “специфични разстройства на развитието на училищните умения” е пряко сравнимо със “специфичните разстройства на развитието на речта и езика”. По същество тук са приложими същите подходи за дефиниция и оценка. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието; нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По-скоро се смята, че разстройствата се дължат на абнорнности в когнитивното функциониране, които произтичат в по-голямата си част от някакъв вид биологична дисфункция. Тези състояния се срещат по-често при момчетата, както при повечето други разстройства на развитието.Специфичните разстройства на развитието на училищните умения (СРРУУ) обхващат групи разстройства, проявяващи се със специфични и значими нарушения в процеса на овладяване на училищните умения. Тези нарушения в научаването не са пряка последица от други разстройства (например умствено изоставане, груби неврологични дефицити, некоригирани остри проблеми със зрението и слуха, или емоционални разстройства), макар, че могат да се появят успоредно с тези състояния. СРРУУ често се срещат в съчетание с други клинични синдроми (например разстройство с дефицит във вниманието или поведенческо разстройство), или други разстройства на развитието ( например специфично разстройство на развитието на двигателната функция или специфично разстройство на развитието на речта и езика).

Хиперактивност

Разнообразието от симптоми при ХАДВ и тяхното непостоянство в проявленията им е тяхна основна характеристика и една от причините за трудности при поставяне на диагнозата.Диагностичните критерии са дискусионни най- вече поради взаимното повлияване и на отделните психологически процеси – например слабата концентрация на вниманието неминуемо се отразява на перцептивните процеси, които от своя страна влияят върху академичните постижения на ученика.

Хиперактивността, често неправилно наричана хипермоторна активност, и дефицитът на внимание обикновено са свързани и поради това от специалистите се възприема терминът хиперактивно разстройство с дефицит на внимание или Attention Deficit and Hyper Activity /ADHD/.

Точната диагноза се поставя след по- продължителното и внимателно наблюдение. При децата с ХАДВ проблемите с невниманието, хиперактивността и импулсивността са подчертано тежки, интензивни и повтарящи се . Това е разликата между енергичното дете и детето, чието ниво на активност причинява чести проблеми, между приятното и приказливо дете и дете, чието бързо говорене е източник на затруднения. Между дете, което понякога има затруднения в довършването на домашното и детето, което се нуждае от постоянно наблюдение и супервизия за да довършва нещата. Разликата е, че за детето с ХАДВ тези модели на поведение причиняват нарушения в ежедневието и пречат за нормално социализиране. Когато тези нарушения не са очевидни и особеното поведение е само епизодично, те по-скоро са изява на нормалната неизтощимост и енергия , характерни за детското поведение. Когато това продължава повече от 6 месеца може да се мисли за синдрома ХАДВ.

Друга важна характеристика в симптомите на ХАДВ при децата е, че те могат да варират в зависимост от времето и обстоятелствата. Например често детето със синдрома на ХАДВ се концентрира твърде добре когато гледа телевизия или играе компютърна игра. Това обаче , са дейности при които вниманието му е ангажирано неактивно.Често при игра, децата с ХАДВ не могат да бъдат различени от техните връстници. Когато обаче задачите или дейностите са конкретни, точни и изискват да се задържи вниманието върху тях по продължително време, симптомите са твърде очевидни. Особено силно те се проявяват при необходимост детето да направи активен анализ на определена задача . При децата с ХАДВ, тази вариабилност в симптомите не е проява на мързел или незаинтересованост . Тази вариабилност показва единствено, че симптомите по-често се проявяват в някои ситуации и по-рядко в други. За съжаление класната стая е една ситуация, в която те в по-голяма степен доминират. Това често води до неправилни преценки за възможностите и мотивацията на детето по отношение на училищните задачи от родителите и учителите.

Повечето от децата с ХАДВ са с нормален или над средния интелект. Някои от тях са с много високи творчески способности. Както при всяка друга група деца, обаче и тук могат да се очакват вариации в интелектуалните възможности на децата.

Те имат значително повече затруднения във вниманието, стоенето на едно място, спазването на правила, тихата работа, вдигането на ръка за отговор на въпрос и имат големи затруднения в социалното общуване в сравнение с връстинците си.

Оценката на поведението на учениците от начална училищна възраст, трябва да се прави внимателно , като се разгледат всички други фактори, които могат да предизвикат свръхактивност, раздразнителност, понижена концентрация, импулсивност. Това са соматични и мозъчни заболявания, емоционални проблеми, тежка семейна ситуация, свързана с употреба на наркотици и алкохол от родителите, домашно насилие. По отношение на училищните фактори, детето може да попадне в среда, където изискванията са твърде високи или твърде ниски за неговите възможности, което да направи детето фрустрирано или отегчено. Всичко това може да промени поведението на малкия ученик , но в този случай не говорим за ХАДВ. Това са прояви на емоционални реактивни състояния, и тяхната терапия се основава на други техники и въздействия.

Основните симптоми на ХАДВ могат да се обобщят по следния начин: / по Боянова ,Станкова/ /

Главни симптоми на ХАДВ

Отвлекаемост на вниманието

Хиперактивност

Импулсивност

Не могат да се фокусират върху неща, които отнемат определено време като четене, слушане на урок, игра, или каквато и да било дейност, за дълъг период от време. Твърде често отвличат вниманието си от шумове, движения, миризми или просто от собствените си мисли.

Имат излишък от енергия, говорят непрекъснато или се движат, не могат да стоят на едно място, спят малко.Дори когато разговарят непрекъснато движат ръцете си, преместват нещо, въртят някакъв предмет в ръцете си.

Действат без да се замислят, избълват думи, на пръв поглед безсмислени и непоследователни.Първо казват нещо и след това го осмислят.Често забравят вещите си.Обикновено не са точни, или закъсняват или идват по- рано от необходимото.Трудно овладяват емоциите си.

Началото тези симптоми започва във възрастта между 3 и 7 години и продължава ,както отбелязахме по- горе поне 6 месеца.

Освен хиперактивност, дефицит на вниманието и импулсивност при тези деца се наблюдава нисък фрустрационен толеранс, избухлив темперамент, тиранично отношение към другите хора, проблеми във взаимоотношенията с връстниците, ниска самооценка и самочувствие. Много чести са ниските академични постижения и по-голямата част от тях имат проблеми с училищния успех. Семейните взаимоотношения често са изострени, като за това допринася и факта, че родителите са склонни да смятат, че поведението на тяхното дете е умишлено и преднамерено.

Важно е да се отбележи, че тези допълнителни затруднения не са задължителни симптоми на ХАДВ. Комбинацията от тези преживявания може да доведе до депресия и ниска самооценка. Тъкмо поради това е важно е да се помогне на детето да се справи с проблемите си и да придобие увереност в способностите си у дома, в училище и сред приятелите си.

Деца с интелектуална недостатъчност (степента на нарушението се измерва чрез стойностите на IQ – коефициент за интелигентност)

С умствена изостаналост се определя състоянието на задържано или непълно развитие на интелекта. Това състояние се характеризира основно с нарушение на уменията, които възникват в процеса на на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на инетелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.Умствената изостаналост може да бъде съчетана с други психични или телесни разстройства. В сравнение с общата популация рискът от други психични разстройства при умствено изостаналите индивиди е поне 3-4 пъти по-висок.Разглеждат се следните степени на умствена изостаналост по МКБ10:F70
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Ако се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост.

Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.

УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Обикновено IQ е в границите от 35 до 49.

При лицата от тази категория разбирането и използването на речта се развиват бавно и евентуалните им постижения в тзи област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават, като при някои лица необходимостта от наглеждане остава постоянна. Успехите в училище са ограничени, но едан малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Рядко се постига напълно независимо съществуване в зряла възраст. Като правило обаче тези лица са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности.

ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

IQ се движи в границите от 20 до 34.

В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система.

ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение.

ДРУГА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ

Тази категория трябва да се използва само когато оценката на степента на умствено изоставане чрез обичайните процедури се оказва особено трудна или невъзможна поради придружаващи сензорни или телесни нарушения като слепота, глухонемота, тежко разстройство на поведението или тежък телесен недъг

УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕУТОЧНЕНА

Наличие на умствено изоставане, но без достатъчно информация за причисляване на лицето към една от горните категории.

Аутизъм

Съвременните разбирания за аутизма се разширяват все повече.Така например , според МКБ-10 (1) аутизмът е генерализирано разстройство, което се определя от наличието на нарушено развитие , възникнало преди 3 годишна възраст и проявяващо се с абнормно функциониране в три области : на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно.Това разстройство се среща 4 пъти по- често сред момчетата , в сравнение с момичетата. Изследванията в тази насока продължават да ни носят нова информация за възможни причини предизвикващи аутистичните нарушения. Диагностическото и статистическо пособие по психични разстройства – Четвърто издание – (DSM-IV-TR) освен, че представлява диагностически наръчник, дава подробни определения за аутистичните нарушения. Насочва вниманието и към ранната диагностика и ранните стимулации. Основното, задължително правило на всеки, който участва в живота и обучението на дете с аутистично нарушене е, че не съществуват две еднакви деца и особено две еднакви прояви нарушението. Не случайно се говори за спектър на аутистично проявление..
Клиничните изследвания показват честота на срещане на пълния, класически аутизъм 4-5 от 10 000 души и може би до 10-20 от 10 000 души показват много от симптомите и също могат да се включат в “аутистичния спектър”. Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.

Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.

Синдром на Даун

Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21.

Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възраста на майката се увеличава и честотата. При майки на 35 години тя е1:100, а след 45 години е 1 : 50, след 50 год. Е 1 : 15 новродени.

В 95% от случаите се касае за неразделяне на 21 хромозоми по време на мейозата. В 80% от случаите се касае за предшественици на яйцеклетката.

Има 2 форми на заболяването свободна и транслокационна. Последната е наследствена.

Синдрома на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монголоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем – жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.

Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семейството.

Прогноза и генетичен риск. 25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40 год. Генетичния риск при свободната форма зависи от възраста на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокациата: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокаци 21 върху всяка друга хромозома е 33%.

Сензорно-интегративна дисфункция

Представлява комплекс от нарушения на мозъка, които дават отражение върху детското развитие. Тези деца интерпретират неправилно ежедневно възприетата сензорна информация, като това може да се прояви като:

неправилно разчитане или подаване на сензорни сигнали, имащи пряко отношение към декодиране на информацията;

свръхчувствителност на определени сетивни канали;

липса на чувствителност по сетивните канали;

Макар че първоначално се е смятало, че сензорно-интегративната дисфункция се среща само при децата с аутизъм, в последното деситилетие учените са постигнали съгласие, че този вид нарушение всъщност може да се срещне при деца с най-разнообразни проблеми – от симптоми с неуточнена и неясна етиология до епилепсия, дисфазия на развитието и др. За да се постави тази диагноза обаче е важно детето да няма анатомично обусловени нарушения на сетивните органи!