Кои сме ние?
Съсловието на професионалистите по здравни грижи е най-многобройното съсловие в здравеопазната система — около 50 000 души.
Защо професионалисти?
Защото то (съсловието) включва най-различни професии — медицински сестри, акушерки, лаборанти и т.н., т. е. всички единадесет вида професии, получавани в медицинските колежи, а също така професиите на ръководителите на здравните грижи от различни нива, преподавателите по здравни грижи в Медицинските колежи и факултети, и др.
Всички те притежават различни образователни степени — полувисше, специалист с висше професионално образование от колежите, бакалаври, магистри, доктори.
Всички те осъществяват различни видове грижи — промотивни, превантивни, диагностични, клинични, рехабилитационни, управление на грижите, обучение и т.н.
Те работят във всички видове структури, които имат отношение към здравеопазването — учебни, болнични, извънболнични, управленски, професионални, хосписни и др.
Мисията им е да задоволяват нуждите от здравни грижи за човека — болен или здрав, когато той не може (поради болест, възраст или недъг), не знае как или не трябва да ги осъществява сам.
Всъщност 2/3 от тях са медицински сестри и акушерки. Тук е мястото да уточним, че в западните страни само сестрите и акушерките завършват медицински колежи, които са различни степени — болногледачи, помощник-сестри, технически сестри (изпълнители), професионални сестри и акушерки, бакалаври, магистри и доктори, които са профилирани. Останалите професии, имащи отношение към грижите — като санитарни инспектори, лаборанти, рехабилитатори и др. завършват отделни специализирани училища. Затова и съсловните организации в западните страни са само на сестрите и акушерките. Затова и в цялата литература на запад се говори за сестринство (nursing), независимо за коя професия се отнася, и за “сестрински грижи”, което е равностойно на нашето здравни грижи.
Затова и ние ще говорим предимно за медицински сестри,- които са 90% от нашите членове, като всички анализи и изводи, разбира се се отнасят и за акушерките, лаборантите, рехабилитаторите и др.
Съединението прави силата
или за пътя, който извървяха съсловните организации
В здравеопазването до учредяване на Българската асоциация
на професионалистите по здравни грижи
Заедно с настъпването на демократичните промени в българското общество след 1989 г. и съсловието на професионалистите по здравни грижи — медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, клинични и рентгенови лаборанти, тогава наричани полувисши медицински специалисти или здравни работници със средно медицинско образование, осъзнаха себе си като значими при работата в медицински екип и като важна част от движещите сили в българското здравеопазване.
На 20.05 1991 г. се проведе изключително успешна конференция на полувисшите медицински специалисти в аулата на Центъра по хигиена, инициирана от главните медицински сестри на водещи здравни заведения. На тази конференция присъстваха над 500 професионалисти, представители на съсловието — за първи път събрани заедно, да обсъдят проблемите и да вземат важни решения за ролята и мястото на съсловието в развитието на здравната система. След бурни дебати беше гласувано единодушно решение да се учреди Български съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС), който на всички нива да представлява съсловните интереси и да отстоява правата и професионалното развитие на съсловните членове. БСПМС беше регистриран на 02.06.1992 г. под парт. № 357, т.VI, стр. 130 от Софийски градски съд. За първи председател беше избрана Магдалена Александрова – мед. сестра от гнойно-септична хирургия при НИСМП “Пирогов”. Управителният съвет на БСПМС прояви голяма активност при контактите си с Министерство на здравеопазването, синдикатите и други неправителствени организации. Целта беше да се поляризират проблемите на съсловието и да се търси адекватно решение чрез включване на всички инстанции, които са ангажирани с това, съобразно българското законодателство. Бяха осъществени контакти с Международния съвет на медицинските сестри, както и със сродни сестрински организации от Америка, Великобритания, Полша, Русия, Белгия и Франция. През 1993 г. БСПМС беше поканен от МЗ да участва в проект по програма ФАР на ЕС за реформа в образованието по здравни грижи в България. След множество проведени срещи и семинари с водещи експерти от ЕС, беше идентифицирана необходимостта от създаване на висше образование за полувисшите медицински специалисти, което да подготви сериозна кадрова база от главни и старши медицински сестри с богата теоретична и практическа подготовка по управление на здравните грижи. Благодарение на всеотдайния труд и ентусиазъм на експертите от МЗ, БСПМС и Медицински университет- София, мечтата за висше образование на медицинските сестри стана факт. С решение на Академичния съвет на Медицински университет беше основан факултет “Сестринско дело”. По-късно в Медицинските институти в гр. Плевен и гр. Пловдив бяха разкрити специалности “Здравни грижи” към катедрите по социална медицина.
След дипломирането на I и II випуск бакалаври по управление и педагогика на здравните грижи през 1998 г., възникна необходимостта от обединяване в съсловна организация на тези професионалисти, работещи в цялата страна. Това не беше конфронтация на вече функциониращия БСПМС с около 17000 членове тогава, а опит за надграждане и ангажиране с проблемите на съсловието на дипломираните бакалаври, които имат по-добри възможности за въздействие чрез своя управленски опит. Новата съсловна организация беше учредена на 04.04.1997 г. под името “Българска асоциация на ръководителите и преподавателите по здравни грижи” (БАРПЗГ), с председател проф. Ст. Маркова, бивша медицинска сестра и първи професор по управление на здравните грижи. Двете съсловни организации заработиха активно за адекватното представяне на проблемите на членовете си пред обществото. Беше сключен договор с Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) за асоциирано членство, с цел получаване на информация и методична помощ и солидарни действия при контакти на различни управленски нива. За още по-добро взаимодействие при отстояване интересите на съсловието, беше сключен договор между БАРПЗГ и съдебно регистрираните съюзи на другите полувисши медицински специалисти – на стоматологичните медицински сестри, на рехабилитаторите, на фелдшери, на зъботехници, на рентгенови лаборанти и на санитарните инспектори. Ежегодно се провеждаха национални научно-прак-тични конференции по здравни грижи в чест на 12 май — Международният ден на медицинските сестри. Въпреки проявената активност на национално ниво, не достигаше информация до редовите членове по места и се появи недоволство от работата на вече учредените съюзи. Беше организирана нова конференция в София, на която се взе решение за учредяване на Национално сдружение на специалистите по здравни грижи с председател Борислава Борисова — главна медицинска сестра на НЦССЗ. В действителност всички регистрирани съюзи се опитваха да работят активно, а в същото време съсловието беше разделено. Разговорите с експерти от МЗ ставаха все по-неудовлетворителни, както и контактите със синдикатите. След около три години на неособено ползотворен период, съществуващите съсловни организации най-после се убедиха, че само една единна организация, със структури във всяко здравно заведение и с мощни регионални колегии на базата на бившите окръжни градове, ще може да отстоява статута и правата на съсловието на национално, регионално и местно ниво. На 11.05.2003 г. в Плевен се проведе Учредително събрание в рамките на Втория конгрес по здравни грижи, като БСПМС, БАРПЗГ и НССЗГ се обединиха в Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), с председател проф. Ст. Маркова. Новоучредената асоциация активно работи за изграждане на местните структури. В момента се изграждат Регионалните колегии на БАПЗГ, с цел организацията да е равномерно структурирана в цялата страна (по подобие на БЛС), за да може по-бързо да откликва на проблемите и болките на съсловието по места.
Органи на БАПЗГ на национално ниво
3. Управителен съвет
1. Конгрес
2. Национален съвет
4. Контролна комисия
5. Комисия по професионална етика
6. Национален съвет по качество
7. Национален съвет на главните медицински сестри
Органи на БАПЗГ:
Конгрес:
Конгресът на БАПЗГ се състои от представители на регионалните колегии, които се избират от общите им събрания при норма на представителство един делегат на 75 членове. Конгресът се свиква на редовно заседание веднъж на три години.
Национален съвет:
В него влизат членовете на Управителния съвет, председателите на регионалните колегии, председателя и зам.-председателите на НСК, председателите на Етичната и Контролната комисии, както и председателя на Съвета на главните сестри, който има право на съвещателен глас.
Управителен съвет на БАПЗГ
Председател: Милка Василева
Почетен председател на УС на БАПЗГ: Проф. д-р Станка Маркова
Зам.-председатели:
1. Петя Найденова
2. Петя Недкова
3. Мария Куртева
Главен секретар:
м.с Дафинка Илиева Коцева –София
Членове:
1. Ниязи Шакир
2. Анелия Димитрова
3. Яна Шерденова
4. Елена Симеонова
5. Розалина Спасова
6. Мария Балевска
7. Румен Колев
8. Минка Кълвачева
9. Магдалена Нинова
Контролна комисия на БАПЗГ
Председател:
м.с.Лиляна Николова Йорданова –София
Членове:
1. Камелия Драгнева
2. Ирина Предьова
3. Елисавета Ненкова
4. Мариана Стоилова
Комисия по професионална етика:
Председател: Макрета Тодорова Драганова
Членове:
1. Петър Сребрев
2. Анелия Цветанова
3. Веселина Георгиева
4. Мариана Симеонова
5. Белгин Садък
6 Даниела Димитрова
Национален съвет по качество
Председател – проф. Соня Колева Тончева – Варна
Членове (по квоти)
Медицински сестри:
- Доц. Иванка Стамболова
- Доц. Галина Чанева
- Д-р Силвия Борисова
- Доц. Силвия Младенова
- Доц. Евгения Димитрова
Акушерки:
- Петя Дилова
- Доц. Христина Милчева
- Димитринка Бачева
- Дорина Александрова
Асоциирани професионалисти:
- Невенка Бонинска
- Мария Божкова
- Катя Николова
Адрес: гр. София, ул. Казбек №62
Тел./Факс: 02 954 97 53, 02 954 93 07
Е-mail: bg.nursing@ abv.bg
