1. Какво е окситоцинът и за какво се използва?
Окситоцинът е хормон на неврохипофизата и е един от физиологичните възбудители на спонтанната родилна дейност. Образува се от специализирани неврони в хипоталамуса. За целите на медицината се добива синтетично.
Основната функция на окситоцина е да индуцира и стимулира ритмичните контракции на гладката мускулатура на бременната матка. За съжаление, полуживотът му е твърде кратък – едва 3-4 минути, тъй като бързо се инактивира в бъбреците, черния дроб и млечните жлези. В деактивирането му участие взима и окситоциназата, която циркулира в кръвообращението.
Ефектите на окситоцина са няколко. Той засилва лактокинезата – отделянето на кърма, при галактостаза. Това се дължи на повишаване тонуса на изходните каналчета на млечните жлези (чрез контрахиране на миоепителнните им клетки) и стимулиране на пролактиновата секреция от аденохипофизата.
Интересен факт е, че чувствителността на миометриума към окситоцина е по-добре изразена към края на бременността и е максимална по време на раждането и няколко дни след него. Този феномен се дължи на естроген-медиирано увеличаване броя на окситоциновите рецептори в хода на бременността.
Препаратът се използва за индуциране на раждане при преносване или при преждевременно пукане на околоплодния мехур с първична родилна слабост. Приложение намира и при задържана плацентарна част (с цел изхвърлянето й), при аборт в ход, тежки кръвоизлизви поради атония на матката след раждане, за стимулация на лактацията и превенция на мастит (намалява млечния застой в гърдата).
Окситоцинът дозозависимо повлиява силата и честотата на маточните контракции. Това се дължи на факта, че между маточните съкращения миометриумът е напълно отпуснат. Медикаментът регулира неправилната маточна активност. Високите му дози обаче увеличават значително маточния тонус и са опасни както за майката, така и за плода.
Страничните ефекти на окситоцина се появяват при предозирането му или при прилагането му при налични контраиндикации като пелвео-фетална диспропорция, аномално разположение на плода, плацента превия, опастност от руптура на матката. При инфузионното му въвеждане не трябва да се смесва с кръвни продукти.
Нежелана лекарствена реакция е т.нар. “fetal distress”, проявяващ се със забавяне на сърдечната честота на плода и последван от асфикция и мекониално оцветяване на околоплодните води. Нежелан ефект е и тетануса на матката (всяко нейно следващо мускулно съкращение започва преди отпускането на мускулното влакно от предишното съкращение) с преждевременното отлепване на плацентата в хода на раждането.
2. Окситоцинът като препарат за лечение
Индуцирането на раждането с окситоцин при преносване обикновено се предшества от сенсибилизация на матката с естрадиолови препарати. Прилага венозно, на бавна капкова инфузия. Една ампула окситоцин (една ампула е 5 мл и съдържа 5 UI) се разрежда с 500 мл инфузионен разтвор. Началната скорост на инфузията е средно 8 капки/минута. Според конкретната ситуация скоростта се променя през 30 до 60 минути. Максималната скорост е 30-35 капки/минута. Целта е да възникне оптимална родилна дейност.
Ако след инфузия на 5 UI окситоцин не настъпят регулярни маточни контракции, индукцията се преустановява. Повторение се прави след еднодневна почивка на родилката.
Ако по време на окситоциновата инфузия започне регулярна родилна дейност с динамика в разкритието на маточната шийка, родилната активност продължава да се поддържа или стимулира с втора инфузионна система от 500 мл с добавени 5 UI окситоцин с цел раждане.
Необходимото за индукция количество окситоцин зависи от индивидуалните различия в чувствителността на матката. Максималната дневна доза не бива да превишава 10 UI/24 h. Това може да се случи единствено при налична строга индикация.
д-р Десислава Иванова
Източник: Puls.bg