Пломбата – какви видове има?

October 15, 2015

Засегнатите от кариес зъби представляват освен нарушение в естетиката, и голям дискомфорт по отношение на лечението им. Най-дългочаканият момент след премахването на кариозните тъкани е поставянето на пломбата.
 
Пломбата или т. нар. обтурация (на английски – filling) представлява материал, който е със сходни на твърдите зъбни тъкани механични качества. Целта е да се заместят загубените тъкани с подходящ материал, който да възстанови функцията и естетиката, както и да има профилактичен ефект по отношение на запазване на оставащите дентин и емайл от фрактуриране и вторичен кариес.

Методите на изработване на обтурации се разделят на директен и индиректен. При директния метод обтурационният  материал се поставя в кавитета на зъба в пластично състояние. Тези пломби могат да бъдат:

1. Амалгамени – за тях се използва сплав от сребро, мед и живак. Те са известни като „метални” или „черни”, „сиви” пломби. Предимствата им са голяма механична устойчивост и лесно манипулиране. Минусите им се изразяват в голяма топлопроводимост, необходимост от изрязване на много здрави твърди зъбни тъкани за задръжката им, отделянето на живак при поставянето и премахването им. Освен това може да предизвика състояние, известно като патогалванизъм или полиметалия при наличие на няколко амалгамени пломби заедно с метални коронки в устата. Най-големият им недостатък обаче е неестетичният им вид, който ги прави неподходящи за видимата част от съзъбието.

2. Фотокомпозитни – това са съвременните материали за пломбиране – притежават механични качества, близки до тези на зъбите, поставят се на малки порции и така се постига минимално свиване на материала. Изискват строго следване на протокола на поставяне, за да се получи максимално добър резултат.

Cavity-Fillings-North-WalesПритежават изключителен естетически ефект, тъй като се предлагат в цяла палитра от нюанси и допълнителни боички, с които могат да се възпроизведат всички оптични характеристики на зъбите в най-големи подробности. Те се втвърдяват под въздействието на синя светлина и се полират до постигане на пълна гладкост и блясък. В резултат на плавния преход между материала и зъба се постига пълна цветова и морфологична интеграция на пломбата – тя остава незабележима.

3. Химиокомпозитни – те са подобни по състав на фотокомпозитите, но се втвърдяват вследствие на химична реакция за определено време след смесването на две компоненти. Макар че са бели, те не са с висока естетическа стойност, освен това свиването при тях е голямо и сравнително скоро след поставянето им може да се развие вторичен кариес. Затова те рядко се използват за изработването на обтурации.

4. Глас-йономерни цименти – тези цименти са с естетичен цвят, правят здрава връзка с денталните тъкани, имат свойството да се „зареждат” с флуор и да го излъчват, но имат ниска износоустойчивост – бързо се изтриват под действие на дъвкателното налягане. Въпреки това те се използват за направата на пломби при временните зъби, за силанизиране, подложки, както и за временни и полупостоянни пломби при възрастните.

За най-голямо удовлетворение от естетична гледна точка се използват фотокомпозитните обтурации, както и керамичните инлеи. Те отговарят напълно и на изискванията за механична устойчивост и дълготрайност, както и на тези за функционална интеграция. Ако се нуждаете от нова обтурация, вашият дентален лекар ще ви помогне в избора спрямо конкретната клинична ситуация.

д-р Маргарита Василева

Източник: puls.bg

Comments are closed.