1. Колко е чест ракът на белия дроб и кои са най-засегнати?
Ракът на белия дроб остава сериозен проблем сред работоспособната част от популацията. Най-разпространен е сред хората между 55-60-годишна възраст. Страдат предимно мъже, съотношението с жените е 3:1, изключение прави аденокарцинома, където делът на жените е по-голям. По- голямата част от засегнатите са пушачи.
2. Кои са видовете рак на белия дроб?
Макроскопската класификация го разделя на централен (крайхилусен), периферен и дифузен. Най-честа е централната форма при 70% от случаите на рак на белия дроб, а периферния се изобразява като окръглена формация в 25% от случаите. Дифузният е напр. алвеоларния карцином, който клинично се представя като „ракова пневмония”.
3. Хистологията на карцинома е изключително важна за прогнозата
Литературата го дели основно на два вида – дребноклетъчен и недребноклетъчен бронхиален карцином. Към първата група се числят около 15% от случаите на белодробен рак. Много злокачетвен с централна локаизация в белия дроб и много бърз растеж и разпространение. Клетъчната маса има способността да се удвои за около 50 дни, а почти винаги при поставяне на диагнозата има разпространение и в други органи.
В групата на недребноклетъчните карциноми се числят плоскоклетъчния 40%, аденокарцинома 25% и едроклетъчния. Аденокарцинома е характерен за групата на непушачите и има сравнително по-бавен ход на делене и разпространение. Много рядка форма е алвеоларният карцином – едва около 3%, който се изявява с дразнеща кашлица и слузни храчки, дифузно разпространен в периферията на белодроната тъкан. Белодробният рак дава своите метастази най-често в регионалните лимфни възли, черен дроб, мозък, надбъбречни жлези и скелет- предимно гръбначен стълб.
4. Кои са най-засегнати?
В 85% съществува връзка между пушенето и рака, като значение има и продължителността и количеството на консумираните цигари. Въведен е показател за измерване на риска наречен pack years – произведение от броя кутии на ден х годините на тютюнопушене. По- голям е рискът за тези, започнали да пушат в млади възраст, както и при комбинираното влияние на тютюнопушене и други вредни фактори.
Друг рисков фактор е промишлеността, свързана с азбест. Замърсяването на въздуха с тежки метали – получени при изгарянето на отпадъци за получаване на топлинна енергия и от някои промишлености, присъствието в жилищата на радон.
Не на последно място трябва да се посочи и ролята на генетичния фактор, особено при хора, чиито родители са починали от карцином на белия дроб рисъта е двоен.
5. Клинична картина на бронхиалния карцином
В ранните стадии няма отличителни симптоми. Кашлица, диспнея (затруднено дишане) и болката в гърдите са крайно неспецифични симптоми. Появата на кръвохрак е късен симптом на дифусно разпространение в белодробната тъкан и дисеминиране на заболяването. Астма и бронхит с къса анамнеза или рецидивиращи пневмонии в графата на т.нар резистентни на лечение простудни заболявания при пациенти на възраст над 40 години винаги трябва да са съмнителни за карцином.
За поставяне на диагнозата значение имат и някои по- рядки, но по- специфични признаци. Такъв е синдрома на Панкоаст-Тобиас, който е характерен за карциномите с върхова локализация. Проявява се с деструкция на 1 ребро, симптомокомплекс на Хорнер с птоза, миоза и екзофталм – спадане на клепача, свиване на очната цепка и изпъкване на очната ябълка.
Паранеопластичният синдром, вкл.ендокринопатии при тези от случаите, в които раковите клетки имат способността да произвеждат хормони на ендокринни жлези. Когато това е АКТХ (адренокортикотропен) се развива синдром на Кушинг, когато са пептиди подобни на паратхормона се развива остеопороза и т.н. Синдром на Ламбер-Йитън се характеризира със слабост на проксималната (по-близо до тялото) мускулатура. Тромбоцитозата (увеличено количество на тромбоцити) и като усложнение тромбофлебит също не са редки усложнения.
6. Как се поставя диагнозата?
Започва се с рентгенова снимка на гръден кош, на която по принцип случайно се открива неспецифично засенчване. И тъй като всяко такова е суспектно за рак на белия дроб, то налага провеждане на КАТ.
За поставяне на диагнозата може да се предприеме биопсия чрез бронхоскопия или под ехографски контрол да се направи тънкоиглена биопсия. За търсене на далечни метастази се прави сцинтиграфия, скенер или ехография на черен дроб.
Лечението е според стадия на заболяването, рядко първи избор е операцията, а по-скоро полихимиотерапията. Прогнозата е лоша, защото често карциномът се открива в напреднал стадии. Ето защо всички ресурси трябва да бъдат вложени в профилактика за ранно откриване на заболяването сред рисковите групи.
д-р Цветелина Петрова
Източник: Puls.bg
