Не си спомням чий е този текст, дали е виц или история, но остана в съзнанието ми заради истината за успешността на едни хора пред други. Накратко историята се състоеше в следното: при един експеримент доброволци е трябвало да познаят от двама голи близки по възраст, ръст и други физически белези, кой е Директора и кой Хигиениста.
Естествено, на доброволците това им било трудно колкото и да сравнявали и гадаели по размера на ушите, стъпалата или дланите.
Приключвайки неловката изпитна постановка Директора се здрависал с доброволците в експеримента, изказвайки реплика от сорта: „Дано е имал полза и за Вас този неловък и необичаен експеримент“, а другият „Какво ще получа за преживяното неудобство?“
И така, лидерите очевидно биха могли да се разпознаят и без табели. Какво обаче ги прави успели?
Ето няколко отговора:
1. Човек успява тогава, когато проявява умения да поддържа положителна нагласа към поставените си цели. Това създава самоувереност в собствените ресурси за справяне с каквато и да било ситуация и усещането за личен принос и полза от собствените действия. Тази личност е наясно за собствената си ефективност в даден процес и тийм.
2. За да постигаме успех и да се похвалим от такъв имаме основание, когато си поставяме високи цели – в противен случай, просто работим, което като цяло е скучно и което не гарантира изкачване по стълбицата в професионален план. Но тук има едно съществено условие – целите трябва да са високи, но постижими! В противен случай рискуваме да „разбием кули от слонова кост“.
Това означава да познаваш и да си абсолютно наясно със собствените си възможности, слабости, недостатъци, качества и граници. Реалистичната преценка за себе си е един сложен и много деликатен механизъм, който, уви, не се отдава на всеки. В този смисъл, например понякога маниерите помагат, но друг път могат само да задържат развоя на нещата…
За да постигнеш успех, естествено трябва да излезеш от собствената си зона на комфорт. И оттам нататък да го правиш периодично – така постигаш и най-високите цели на стъпала постижими цели.
3. Каквото и да става, не се отчайвай и поддържай мотивацията си! Нютон все пак е извел идеята за гравитацията не заради ябълката. Най-успелите хора не са хората, които са имали благоприятните условия. Мнозина имат, но не успяват. Други – като Рокфелер, за да завъртим историите с ябълката.
Всъщност, условие да успеем е да гори онова огънче, което може да ни остави будни, за да завършим проекта, а не защото трябва.
По това ще познаеш победителя – той винаги говори с плам, трудно се отказва, въпреки обстоятелствата, понякога е чудно защо не се предава… На такива хора в интерес на истината се крепят колективи, развитие на компании, високи резултати и обикновено те са високо ценени от истинските ръководни кадри. Истинските, защото българските са малко по-особена порода понякога…
Вярно е, че и самомотивираността няма как да се поддържа постоянно. За това се искат поне няколко неща със С, най-малкото: здрав сън, секс, добра среда и добра храна. И няколко техники на помощ, в случай на изхабяване.
4. Умението за контрол на емоциите е изключително изкуство, но то ни гарантира справяне с нещата по правилен и безболезнен път. Същото се отнася за умението да се управлява собствената продуктивност. Неопитният и незаинтересованият, този който до никъде няма да стигне, се забелязва по липсата на тези качества. Но факт е, че хората, които се оплакват не държат основата, може и без тях. Самосъзнанието, емоционалната интелигентност, разбирането на собствените емоции, на емоциите на другите и поставянето на тяхното място – както в историята за Директора в началото – са гаранция за запазване на самообладение и в моменти на натиск и справяне със задачите по правилен начин дори и при непредвидени обстоятелства, нерегламентирани условия, непланирани действия, непредполагани затруднения и неудобства… Все пак животът не е низ от приятни събития, напротив той по-скоро е осеян с тръни, но умението да намираш цветовете те извежда на желаната дестинация.
5. Последната ключова дума в този списък – защото списъкът за уменията да си успешен не спира дотук – е упоритост. Може и постоянство. Или умение да не се предаваш, да не се отказваш, да продължаваш, въпреки трудностите, за да удовлетвориш жадното си тяло, в което гори пламъкът на успеха. И никога, ама, никога не забравяйте, че до успеха може да Ви дели само още една стъпка!
От мен, особено, когато се отнася за здраве – дерзайте и ако трябва търсете рамо, което може да Ви подкрепи, за да се изкачите на върха заедно!
Автор: Румяна Тасева
Източник: Puls.bg
