Ветеринарна клиника „Изгрев” – Ветеринарна клиника Бургас

Грижа за вашето влечуго

В последно време влечугите стават все по-популярни домашни любимци. Докато отношението на любителите на тези екзотични животни е подобно на емоциалната привързаност, която показваме към куче или котка, то грижите необходими за поддържане на добро здравословно състояние са коренно различни, а достоверната информация – трудно достъпна.

Когато решим да се сдобием с влечуго у дома, първото което трябва да обмислим е видът, който ни допада – като визия, характер и темперамент. Следващата стъпка е да се направи списък с оборудването, което ще е необходимо за отглеждане на животинката. Най-добрият вариант е бъдещият собственик да се консултира директно със специализиран зоомагазин за наличността на техниката и естествено за първоначалното финансовото вложение.

В зависимост от размера и начина на живот на избрания вид, трябва да се избере и подходящ терариум. Имайте предвид да вземете под внимание максималните размери на възрастното животно, за да избегнете закупуването на нов терариум след няколко месеца. Задължително е да се съобразите с изискванията на вида – дали е катерач, дали обича да копае или да плува. Може да се чувствате изкушени да си спестите разхода по скъп терариум и да го замените с обикновен аквариум, но това не е подходящ дом за новия член на вашето семейство. Четирите стъклени стени не осигуряват добра циркулация на въздуха, което води до натрупване на вредни изпарения и трудно поддържане на оптималната температура и влага на въздуха. Освен това, специалните терариуми имат фронтално разположени врати, които ви дават лесен достъп до интериора и улесняват контакта с влечугото и поддържането на хигиената. Мрежестият капак и възможността за заключване на вратичките ще ви гарантира сигурността на домашния любимец.

Добре известно е, че влечугите са студенокръвни животни, чиято температура е директно зависима от околната среда. Затова е от значение да се запознаете добре с точните изисквания на вашия домашен любимец през деня и през нощта, като повечето животни трябва да имат и топъл и студен ъгъл с разлика от 7-8⁰С, за да регулират метаболизма си. Подходящата температура се постига с помощта на лампи и различни нагревателни устройства. Изборът на броя и точната гама лампи е пряко свързан с вида на избраното влечуго и с размера на терариума. За повечето влечуги дневната температура трябва да е около 30⁰С, като в ъгъла за нагряване може да достига до 50⁰С. Имайте предвид, че осветителните тела трябва да са предназначени за терариума и за вашия питомец, за да се избегне недостиг на ултравиолетови лъчи, които са важни за продукцията на витамин Д и за правилното развитие на животинката. В България в момента се предлагат продукти основно на две фирми – Zoomed® и Exoterra®. За да поддържате температурата ще се наложи да се сдобиете и с устройство, което излъчва само топлина като пластини, камънии керамични нагреватели. Камъните концентрират топлината върху малко площ и са подходящи за много малки екземпляри, но крият опасност от изгаряния, когато едно по-едро животно се опитва да се стопли. Пластините са един добър вариант, тъй като са налични в различни размери в зависимост от размера на терариума и могат да бъдат поставени или на дъното или на страничната стена. Оптимално е, когато имате един термометър в топлия и един в хладния ъгъл.

Друг важен аспект от създаване на подходящ климат за вашия домашен любимец е влажността на въздуха. Тя е строго специфична за вида, койтоп сте си избрали, но трябва да имате предвид, че не бива да компенсирате добрата вентилацията в стремежа си да постигнете висока влажност. За тропическите влечуги, например, може да се сдобиете със специален овлажнител.

Още докато избирате точния вид влечуго, който искате да приютите, обърнете внимание на навиците в естествената му среда и субстрата, на който е свикнал. Правилната настилка ще ви помогне да поддържате необходимата влажност, хигиена и ще дава възможност за проява на естественото поведение. Например, много гущери обичат да копаят или да изграждат тунели, за което има специални настилки. Собствениците на голям брой животни в повечето случаи избират по-икономични варианти като хартия, вестник, текстилен килим или камъни, защото са по-лесни за почистване. Този вид настилка е особено подходящ за млади животни, тъй като те са неопитни ловци и често поглъщат от субтрата по време на хранене, което може да е и фатално.

Преди да настаните домашния любимец в новия му дом трябва да сте подготвени с избор на различни видове храна. Най-добре е да се запознаете с менюто, предлагано от предишния собственик. Така животинката ви по-бързо ще се адаптира към новата обстановка. При растителноядните видове трябва да внимавате зеленчуците и плодовете винаги да са добре измити и обелени, за да избегнете пренасяне на зарази или натравяне с пестициди, но при тях осигуряването на разнообразно меню не е трудно. За новодошлия домашен любимец изберете плодове с ярки цветове като ягоди, варена тиква, домати и банани, защото влечугите реагират на цвета и по-лесно ще се изкушат. За видовете, които се хранят с насекоми, може да предвидите допълнително контейнери за отглеждането на щурци и червеи. Говорете предварително с доставчици на жива храна, за да ги поръчате навреме за пристигането на питомеца. В специализираните зоомагазини ще видите както гранулирана, така и консервирана храна за по-популярните видове като зелени игуани, брадати агами и гекони. Имайте предвид обаче, че повечето екземпляри отказват да се хранят с гранула, ако са свикнали с жива храна. Предимствата на живите щурци и червеи са много – собственика има контрол върху хранителното им качество; с тях лесно могат да се дават хранителните добавки; ловуването подпомага запазването на инстинктите и осигурява движение, което е важно за изграждането на мускулатурата и за поддържането на здравословно тегло.

Независимо какъв вид хранене изберете, ще трябва да давате и хранителни добавки – основно калций и витамини като препоръката е препарата да не е комбиниран. До завършване на разтежа на младото влечуго, препоръката е калцият да се дава пет пъти, а витамините – три пъти седмично. Когато добавките са прахообразни, лесно може да овалвате насекомите или да ги поръсвате върху „салатата” за да сте сигурни, че домашният ви любимец ги е поел. Водата, която му осигурявате за пиене и/или къпане също може да се третира с препарати, които я пречистват от вредни съставки и предотвратяват развитието на бактерии.

Кога да потърсим помощта на ветеринарен лекар?

С напредването на ветеринарната медицина и широкото разпространение на влечугите, ветеринарномедицинското обгрижване и диагностичните възможности са подобни на тези, предлагани за кучета и котки. Най-добре е да си изберете подходяща ветеринарна клиника преди да си вземете домашния любимец. Лекарят ви може да ви даде ценни съвети как да намалите стреса за влечугото през първите дни и откъде може да си набавите нужното оборудване или да ви свърже с доставчици на храна, а когато окончателно вземете животинката вкъщи, може да извърши първоначален преглед, за да установи дали е здраво и да вземе проби за евентуалното наличие на външни и вътрешни паразити. Най-често срещаните външни паразити са акарите, забелязват се с просто око, ако са в голяма наличност, но често се крият в кожните сгъвки. За да избегнете пренасяне на заразата в терариума и върху други влечуги може да се сдобиете с препарата Mite offна фирмата Zoomed® – безопасен спрей за контрол на външните паразити, подходящ за змии, гущери и сухоземни костенурки. Друг важен препарат, който ще ви е необходим, особено ако вземете младо животно, е Shedding Aidна същата фирма, тъй като младото влечуго расте много бързо и може да сменя кожата си на всеки две седмици и чрез този спрей ще подобрите външния вид и окраската му.

Основните здравословни проблеми на тези студенокръвни животни идват за съжаление от неправилното им отглеждане. Въпреки изобилието на информация в интернет, собственика трябва да може да отсее достоверното и приложимото за неговото влечуго. Тъй като мненията са много разнообразни, най-добре е да се съветвате с вашия ветеринарен лекар.

Имайте предвид, че симптомите, които влечугите показват са често неспецифични – липса на апетит, отпадналост, нежелание за движение, променена окраска, приворени очи, загуба на типичната стойка, липса на екскременти или променен цвят, мирис или консистенция. Понякога неопитният собственик често може да пропусне тези симптоми и да потърси помощ едва, когато е прекалено късно. Другият проблем е, че влечугите си остават диви животни, независимо че се отглеждат като питомци и инстинктът им за оцеляване е все още много силно изразен, т.е. те показват симптоми на заболяване, когато заболяването е вече много напреднало и организмът им не може да компенсира, което усложнява лечението.

Когато потърсите помощ от ветеринарен лекар за болното ви животно, не се учудвайте, ако той ви разпитва подробно за начина, по който отглеждате влечугото – точни данни за температурата, влажността, оборудването, субстрата, мястото, на което държите терариума, храната, навиците и наличието на други животни в къщата и други. Колкото по-обширни и точни са ви наблюденията, толкова по-лесно ще е за вашия лекар да ви помогне. И въпреки това в повечето случаи диагноза и прогноза не могат да бъдат изяснени без допълнителни тестове. Основните методи на диагностика вклиючват изследването за паразити, рентгенография и ехография. Изследването на кръв също е възможно, когато размера на влечугото го позволява, като за повечето по-популярни видове има и надеждни референтни стойности. За рентгенографията често се налага животното ви да бъде подложено на кратка инхалационна анестезия, т.е. да се упои, ако здравословното му състояние го позволява. С помощта на рентгенографията лекарят ви придобива точна представа за състоянието на костната система, което обхваща изкривявания, ставни отлагания, стари и нови фрактури, често срещани при липса на калций в диетата или неподходящо осветление; белите дробове, където проблемите се пораждат от ниска/висока влажност на въздуха или прахообразен субстрат; стомашно-чревния тракт, където често има запушвания от погълнат субстрат, перфорации и новообразувания. При женските екземпляри рентгенографията е най-бързия начин да се открият задържани яйца – състояние, което изисква бърза медикаментозна и/или хирургична намеса. Ехографията е лесен начин да се огледат коремните органи и сърцето и да потвърдят/допълнят диагнозата и не налага упойка.

Ние, от екипа на Ветеринарна Амбулатория „Изгрев”, се надяваме приложената информация да ви бъде полезна и да се радвате дълго време на вашия домашен любимец.