Логопедична диагностика и терапия “Логоритъм”

Логопедична консултация

При консултация е необходимо по-продължително проучване, докато се стигне до правилната и точна езиково-говорна диагноза на детето. Какво включва картата за езика и говора на детето? Най-общо казано биографични данни и лична анамнеза на детето, фамилна анамнеза, соматичен, неврологичен, психологичен и езиково-говорен статус. (При нужда и съмнения изследванията продължават 10-15 дни и нито един от компонентите не трябва да се пренебрегва).

Логопедична диагностика

Терапевтични програми

Терапия на комуникативните нарушения

• Артикулационна терапия
• Дихателна и фонационна терапия
• Прозодична терапия
• Двигателна терапия
• Терапия при нарушено развитие на мануалния праксис
• Когнитивна терапия
• Езикова терапия
• Езикова терапия – писмен език

Речеслухова рехабилитация

• Терапия при деца с частична загуба на слуха обхваща рехабилитация на слуха и говора, развитие на устна реч, умение за общуване и други.
• Терапия при деца с практическа глухота – рехабилитация на слуха и говора, развитие на устна реч, умение за общуване, овладяване на социално значими жестове, дактилна азбука и други.
• Терапия при деца с кохлеарни инплантанти – рехабилитация на слуха и говора, развитие на слухови усещания и възприятия и други.

Изполване на B-PES терапия – терапия чрез игра

Открита от екипа на немската фирма Beleduc и изработена в България от екипа на ”Пумпелина” град София. Чрез нея се развива фина моторика, стимулира общото психомоторно развитие, подпомага когнитивните и познавателни процеси, социалните и комуникативни умения и емоционалното състояние на детето. Материалите са от 80% дърво, висококачествен картон 10% и висококачествен текстил.

Видове комуникативни нарушения при деца.

Гласови нарушения:

• Афония;
• Дисфония;
• Ринофония;

Комуникативни нарушения на развитието:

• Артикулационни нарушения – функционални и в следствие на развитието;
• Заекване при деца;
• Ринолалия;
• Дизартрия при деца;
• Говорна апраксия при деца;
• Първични специфични нарушения на устния език – биват фонологични, граматични, семантично прагматични
• Първични общи нарушения на устния език – аутизъм;
• Вторични нарушения: – при интелектуална недостатъчна, при слухова недостатъчност – при детски психози
• Нарушения на писмения език – дислексия и дисграфия;

През кой период от развитието на детето можем да разберем, че то има проблеми със слуха ?

През последните месеци на вътреутробното развитие плодът реагира на силни звукове с движения (общи потръпвания), които се усещат от майката. Мнозинството от новородените реагират на силен звук с потрепване на тялото, със съкращения на лицевата мускулатура, или извършват симетрични движения с ръцете като за прегръдка.

При раждането външният слухов канал е запушен вследствие прилепване на неговите стени една с друга. Поради това възприемането на звуковите дразнители е по-слабо и става главно чрез костната проводимост.

Към 3-4 месечна възраст здравото дете започва да се обръща по посока на звука. Децата над 1 година притежават по-тънък слух от възрастните. Те могат да доловят звуци, които възрастните не чуват.

Ако у едномесечното дете не се открива никаква реакция на звук, това с много голяма вероятност показва, че е глухо.

Как протича овладяването на звукопроизношението и речта в психофизиологичното развитие на детето ?

Викът на новороденото е първият опит за говорно общуване. Той винаги е свързан с някакво преживяване, например – с появата на майката. Именно по вика тя узнава за състоянието и потребностите на своето дете.

От този вик през първия месец постепенно възникват – на базата на сукателния рефлекс – първите намеци за съгласни звукове от типа на м, в, б. Те се появяват в сричкоподобни комплекси с последващи гласни звукове (в открити срички: ба, ма, бе, и т.н.)

В края на втория месец при първата проява на приятно чувство (радост) младенецът издава кратки звукове от рода на гъ, гу, кхъ, които са свързани с изменението на дишането при изразената радост – “гукането”. В този период, заедно с вика и гукането, се появява усмивката с широко разкрита уста и първите спокойни звукове а-а, които се появяват обикновено по време на почивка в “разговор” с възрастен.

В края на втория-третия месец детето издава звукови комплекси от рода на а-а-а, а-гу, а-гъ и т.н. На третия-четвъртия месец – мам, амм, бам. На четвъртия-петия произнася много добре различни отделни звукосъчетания: ма, ба, па, да, на, а след това на основата на самоподражанието (автоимитацията), те се повтарят (ма-ма-ма, ба-ба-ба, па-па-па, да-да-да, на-на-на). В периода на лепета детето упражнява все още слабите органи на речта, от които зависи координацията и диференциацията на речевите движения.

Към края на 10-тия месец то произнася вече отделни думи, названия на предмети, с които често борави. Често пъти съгласните в думата са неустойчиви, понякога детето ги изговаря на място, но обикновено те отпадат или се произнасят неправилно.

Първата дума вече е на бял свят!

Това е необичайно и велико събитие в семейството. С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3-годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариант, взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Например:”Тати иде.”, “Дай вода” и др

На кратко онтогенитичната периодизация на артикулация е следната:

Ранен онтогенезис (0-1г.възраст) гласни, съгласни, М,П-Б
Среден онтогенезис (1-1.6м.възраст) Н,Т-Д,Ф-В,Й,Х
Среден към късен онтогенезис 1.6Месеца – 2,6Месеца К-Г, С-З, Ц, ДЗ
Късен онтогенезис – 2,6г-4г.в. С, Ж, Ч, ДЖ, Щ, Л-Р
Забележка: 4-5 години е възрастта,в която в общи линии миеленизацията на двигателната система е изградена. Варира според индивидуалните темпове на развитие на всяко отделно дете.