Вася Вергова е специалист в областта на езиково-говорорни, гласови, слухово-вербални дифицити и други нарушения.
Завършва в ВПУ „Неофит Рилски” град Благоевград 1994 с 5 годишна степен на обучение в медико-педагогически факултет – специална педагогика със степен магистър – магистър логопед в съшият университет.
Логопедична практика и наблюдения след дипломиране има в логопедична детска градина „ „ град София. През 1996г. Завършва Тракийски университет „Ан Тошева” Стара Загора на преквалификация на специалист с висше образование, с профисонална педагогика по сурдопедагогика. 2001 години е назначен за логопед в „Елица” град Пловдив.
Работи от 1996 година като рече-слухов рехабилитатор в училище за глухи деца „Ст. Белинов” град Пловдив. Участвал е като консултант в комисия по прием на деца към същото училище.
От 2009г. Е член на националното сдружение на логопедите в България.
Научни интереси в областта на логопедия, кохлеарна инплантация в ранна детска възраст, невропсихология и сурдопедагогика.
Работи като логопед и речеслухов терапевт на частна практика в логопедично диагностичен център „Логоритъм” .
Адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Аспарух 119
Телефон: (+359) 885 – 778 – 879
Мобилен телефон: (+359) 898 – 453 – 123
E-mail: log.centar_at_abv.bg
Ана Стоянова- Логопед
Адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Аспарух 119,
Е-mail: log.centar_at_abv.bg
Мобилен телефон: (+359) 884 – 145 – 232
Логопедична консултация
При консултация е необходимо по-продължително проучване, докато се стигне до правилната и точна езиково-говорна диагноза на детето. Какво включва картата за езика и говора на детето? Най-общо казано биографични данни и лична анамнеза на детето, фамилна анамнеза, соматичен, неврологичен, психологичен и езиково-говорен статус. (При нужда и съмнения изследванията продължават 10-15 дни и нито един от компонентите не трябва да се пренебрегва).
Логопедична диагностика
Терапевтични програми
Терапия на комуникативните нарушения
- Артикулационна терапия
- Дихателна и фонационна терапия
- Прозодична терапия
- Двигателна терапия
- Терапия при нарушено развитие на мануалния праксис
- Когнитивна терапия
- Езикова терапия
- Езикова терапия – писмен език
Речеслухова рехабилитация
- Терапия при деца с частична загуба на слуха обхваща рехабилитация на слуха и говора, развитие на устна реч, умение за общуване и други.
- Терапия при деца с практическа глухота – рехабилитация на слуха и говора, развитие на устна реч, умение за общуване, овладяване на социално значими жестове, дактилна азбука и други.
- Терапия при деца с кохлеарни инплантанти – рехабилитация на слуха и говора, развитие на слухови усещания и възприятия и други.
Изполване на B-PES терапия – терапия чрез игра
Открита от екипа на немската фирма Beleduc и изработена в България от екипа на ”Пумпелина” град София. Чрез нея се развива фина моторика, стимулира общото психомоторно развитие, подпомага когнитивните и познавателни процеси, социалните и комуникативни умения и емоционалното състояние на детето. Материалите са от 80% дърво, висококачествен картон 10% и висококачествен текстил.
Видове комуникативни нарушения при деца.
Гласови нарушения:
- Афония;
- Дисфония;
- Ринофония;
Комуникативни нарушения на развитието:
- Артикулационни нарушения – функционални и в следствие на развитието;
- Заекване при деца;
- Ринолалия;
- Дизартрия при деца;
- Говорна апраксия при деца;
- Първични специфични нарушения на устния език – биват фонологични, граматични, семантично прагматични
- Първични общи нарушения на устния език – аутизъм;
- Вторични нарушения: – при интелектуална недостатъчна, при слухова недостатъчност – при детски психози
- Нарушения на писмения език – дислексия и дисграфия;
През кой период от развитието на детето можем да разберем, че то има проблеми със слуха ?
През последните месеци на вътреутробното развитие плодът реагира на силни звукове с движения (общи потръпвания), които се усещат от майката. Мнозинството от новородените реагират на силен звук с потрепване на тялото, със съкращения на лицевата мускулатура, или извършват симетрични движения с ръцете като за прегръдка.
При раждането външният слухов канал е запушен вследствие прилепване на неговите стени една с друга. Поради това възприемането на звуковите дразнители е по-слабо и става главно чрез костната проводимост.
Към 3-4 месечна възраст здравото дете започва да се обръща по посока на звука. Децата над 1 година притежават по-тънък слух от възрастните. Те могат да доловят звуци, които възрастните не чуват.
Ако у едномесечното дете не се открива никаква реакция на звук, това с много голяма вероятност показва, че е глухо.
Как протича овладяването на звукопроизношението и речта в психофизиологичното развитие на детето ?
Викът на новороденото е първият опит за говорно общуване. Той винаги е свързан с някакво преживяване, например – с появата на майката. Именно по вика тя узнава за състоянието и потребностите на своето дете.
От този вик през първия месец постепенно възникват – на базата на сукателния рефлекс – първите намеци за съгласни звукове от типа на м, в, б. Те се появяват в сричкоподобни комплекси с последващи гласни звукове (в открити срички: ба, ма, бе, и т.н.)
В края на втория месец при първата проява на приятно чувство (радост) младенецът издава кратки звукове от рода на гъ, гу, кхъ, които са свързани с изменението на дишането при изразената радост – “гукането”. В този период, заедно с вика и гукането, се появява усмивката с широко разкрита уста и първите спокойни звукове а-а, които се появяват обикновено по време на почивка в “разговор” с възрастен.
В края на втория-третия месец детето издава звукови комплекси от рода на а-а-а, а-гу, а-гъ и т.н. На третия-четвъртия месец – мам, амм, бам. На четвъртия-петия произнася много добре различни отделни звукосъчетания: ма, ба, па, да, на, а след това на основата на самоподражанието (автоимитацията), те се повтарят (ма-ма-ма, ба-ба-ба, па-па-па, да-да-да, на-на-на). В периода на лепета детето упражнява все още слабите органи на речта, от които зависи координацията и диференциацията на речевите движения.
Към края на 10-тия месец то произнася вече отделни думи, названия на предмети, с които често борави. Често пъти съгласните в думата са неустойчиви, понякога детето ги изговаря на място, но обикновено те отпадат или се произнасят неправилно.
Първата дума вече е на бял свят!
Това е необичайно и велико събитие в семейството. С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3-годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариант, взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Например:”Тати иде.”, “Дай вода” и др
На кратко онтогенитичната периодизация на артикулация е следната:
Ранен онтогенезис (0-1г.възраст) гласни, съгласни, М,П-Б
Среден онтогенезис (1-1.6м.възраст) Н,Т-Д,Ф-В,Й,Х
Среден към късен онтогенезис 1.6Месеца – 2,6Месеца К-Г, С-З, Ц, ДЗ
Късен онтогенезис – 2,6г-4г.в. С, Ж, Ч, ДЖ, Щ, Л-Р
Забележка: 4-5 години е възрастта,в която в общи линии миеленизацията на двигателната система е изградена. Варира според индивидуалните темпове на развитие на всяко отделно дете.
Логопедична диагностика и терапия “Логоритъм” – logoped-plovdiv.com
Адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Аспарух 119
Тел.: 0885778879 / 0898453123 / 0884145232
Е-mail: log.centar_at_abv.bg
Текст и изображения: logoped-plovdiv.com