Инфекциозни пневмонии в детска възраст – отличителни черти и поведение

October 26, 2015

Алвеоларните ходове и алвеолите са най-крайните и малки разклонения на дихателните пътища. Заедно със съединителната тъкан около тях и кръвоносните съдове, които също са в тесен контакт с алвеолите, всички тези структури формират белодробния паренхим.

Възпалителният процес в белодробния паренхим се означава като пневмония. Няма как изолирано да бъдат засегнати само алвеолите. Винаги в процеса се ангажират и околните тъкани.

BM_Comfort476x290Пневмониите могат да бъдат разделени на инфекциозни и неинфекциозни. Инфекциозните са по-чести в детска възраст и се причиняват от различни вируси, бактерии и гъби. Всеки причинител на пневмония има предпочитано място в белите дробове, където най-често се установява и предизвиква патологичен процес (върхове, основи, навсяъде).

Освен мястото, причинителите имат предпочитания и към възрастта на детето. Стилът на някои микроорганизми се променя в различните възрасти. Всички тези особености са важни и познати на медицинските специалисти. Познавайки почерка на отделните причинители, лекарят по-адекватно може да се ориентира какво лечение бързо да започне до излизането на потвърждаващите диагнозата специфични изследвания.

Друга опорна точка в поставянето на диагнозата е рентгеновата снимка. Непрофесионално е поствянето на диагноза пневмония без рентгеново изследване. То показва къде е локализиран процеса, какъв е неговия мащаб и коя част от паренхима е предимно засегната – алвеолите или съединителната тъкан около тях (интерстициума).

Например, пневмококите (бактерии) предизвикват изпълване на алвеолите с възпалителна течност, докато вирусите засягат предимно околната съединителна тъкан (интерстициални пневмонии). Тази картина кореспондира с тежестта на симптомите и определя терапията.

Кои симптоми насочват към пневмония?

Температура, кашлица, затруднено дишане. Това са неспецифични симптоми, които показват, че патологичният процес ангажира дихателната система. Ниската температура на фона на силно изразени други симптоми е белег за тежко протичаща пневмония.
Учестено дишане. Това е важен критерии според Световната Здравна Организация. За различните възрасти дихателната честота, която се приема, че е над нормата, е различна. Достатъчно е да се забележи от родителите, че дихателните движения са по-чести, в сравнение с преди.
Втвърдяване на коремните мускули и хлътване на кожата между ребрата по време на вдишване. Това показва, че в процеса на вдишване са включени допълнителните дихателни мускули, т.е. организмът се опитва да приложи повече механична сила за разгръщането на белите дробове и по този начин да нормализира понижения им дихателен капацитет.
Понижен апетит до невъзможност да се приемат храна и течности.
Отпуснатост, сънливост.
Някои микроорганизми отделят токсични субстанции в кръвта. Тези химични вещества дразнят определени мозъчни центрове като този на повръщането. Ето защо, повръщане също може да се наблюдава в симптомокомплекса на пневмонията.

Учестеното дишане, температурата и повръщането дехидратират детския организъм. Отделя се по-малко количество и по-концентрирана урина. Задължителен е адекваният прием на течности през устата или чрез вливания.

При задълбочаване на дихателната недостатъчност като белег на кислороден недостиг може да се наблюдава посиняване на върховете на пръстите, устните.

Началото на оплакванията може да е внезапно (стафилококови пневмонии) или развитието на клиничната картина да е постепенно (вирусни пневмонии).

Симптомите, рентгеновата картина, лабораторните показатели, възрастта, почеркът на възпалителния процес – това са стълбовете в диагностичния процес. На базата на тях веднага се започва лечение, съобразено с опита на специалиста и най-честите причинители на подобна картина в съответната възраст.

След това се провеждат специфични изследвания, които да определят (потвърдят или отхвърлят) конкретния причинител и да установят към какви медикаменти е чувствителен той. Въпреки това, в почти половината от случаите на пневмония при деца, причинителите остават неизяснени и лечението е насочено към най-честите микроорганизми, даващи подобна картина в тази възраст.

Ако причинителят бъде установен, се определя неговата антибиотична чувствителност (само ако се касае за бактерии). В резултат на това е възможна смяна на антибиотика или прилагането на комбинация. При липса на подобрение от антимикробната терапия 48 часа след началото на лечението, антибиотикът трябва да се смени.

В случаите на вирусни пневмонии, антибиотици се използват единствено при насложена бактериална инфекция. Гъбичните пневмонии са индиктор за понижен имунитет. Поради това, тогава допълнителни изследвания са необходими.

Неусложнените бактериални пневмонии налагат 2-3 седмично антибиотично лечение, усложнените-4-6 седмично. Терапията на вирусните пневмонии е симптоматична. Специфични антивирусни препарати се прилагат само при деца с висок риск.

Профилактика

Прилагат се различни ваксини срещу вирусни и бактериални причинители на пневмония. Тези ваксини обаче, не могат да покрият всички микроорганими, които имат потенциал да предизвикат заболяването. Например, едни от най-честите пневмонии в кърмаческа възраст са хламидийните, срещу които ваксина няма.

Някои от ваксините са включени в имунизационния календар (пневмококова, срещу хемофилус). Други са препоръчителни в определени случаи като недоносеност, вродени и хронични заболявания (противогрипна, срещу респираторно синцитиалния вирус).

Източник: puls.bg

Comments are closed.