Първите съмнения за настъпила бременност се появяват при липса на менструация на очакваната дата за появата й. Тестът за бременност потвърждава диагнозата. Следващата стъпка е посещение на лекар- акушер-гинеколог, който да регистрира бременността и да започне периодичното й проследяване.
През различен период от време бъдещата майка посещава лекаря, наблюдаващ бременността й. Следят се промените в теглото, стойностите на кръвното налягане, провеждат се лабораторни изследвания – кръвна картина, биохимия, имунология, микробиология на влагалищен секрет и цитонамазка. Проследява се с ултразвуков преглед развитието на плода.
По време на всеки преглед се провеждат специфични измервания и изследвания, които имат отношение към времето и начина на родоразрешение.
1. Измервания на таза
Костният родов канал може да бъде оценен чрез провеждане на няколко външни измервания. Резултатите от тях са показателни за вътрешните размери на таза, имащи значение за протичането на раждането.
Измерванията се извършват със специален уред – тазомер. Той се състои от два бранша с дъговидна форма, подвижно свързани с винт в единия си край. Към единия бранш е прикрепена скала, разграфена в сантиметри. Върховете на браншовете са оформени като топчета, за да не причиняват неприятно усещане на жената.
При измерването на тазоовите диаметри жената лежи на кушетка по гръб, с опънати крака, събрани в глезените:
• Distantia spinarum – това е разстоянието между двете горни хълбочни бодила. Нормално то е 25-26 см.
• Distantia trochanterica – разстоянието между двете най-отдалечени точки на големите трохантери на бедрената кост. При нормален таз е 30-32 см. Ако краката на жената не са събрани в глезените, е възможно да се отчете по-голям размер.
• Distantia cristarum – разстоянието между двете най-отдалечените точки отляво и отдясно на крилата на хълбочните кости. В норма е 28-29 см.
Conjugata externa е друго важно разстояние, което има отношение към протичането на раждането. Имерването му се извършва при странично положение на бременната жена със сгънат долен крак в коляното и горен – опънат. Върховете на браншовете се поставят в ямката под пети поясен прешлен и средата на горния ръб на симфизата. Обикновено разстоянието е 20 см. Прекалено дебелата подкожна тъкан при жени с наднормено тегло може да е причина за неточно измерване.
2. Височина на матката
Маточното дъно може да се палпира над симфизата след края на 3 лунарен месец. След този срок на бременността е възможно периодично измерване на височината на матката. Методът има ограничения при едър плод, миоматозна матка, дебели коремни стени.
Измерването се извършва със сантиметър, който следва дъговидно очертанието на матката. Жената е легната по гръб върху твърда кушетка. Важно е пикочният мехур да е изпразнен, тъй като избутва матката нагоре и променя стойностите на измерването.
За запомнянето на нормалните стойности на височината на матката във всеки срок на бременността съществува просто правило – височината на маточното дъно съответства на гестационната седмица.
3. Обиколка на корема
Измерването се извършва със сантиметър на нивото на пъпа, поставен перпендикулярно на срединната линия (която през бременността се оцветява по-тъмно – linea nigra). И при това измерване е важно предварителното изпразване на пикочния мехур.
Резултатите от измерването са строго зависими от конституционните особености на бременната жена, изходното й тегло (в началото на забременяването), темпът на нарастване на матката. По тази причина няма референтни стойности на коремната обиколка в отделните гестационни седмици. При всеки преглед резултатите се интерпретират на база предходно измерените стойности.
Източник: Puls.bg
