Хернията на слабинния отвор е най-разпространеното херниално заболяване при децата. Среща се в около 2-3% от децата и е най-честата хирургична болест в детска възраст. За първи път ингвиналната херния се появява в египетски папирус от 1550 години преди новата ера. Подобни описания на хернията са дали и Хипократ, и Гален.
В етап на развитието на медицината, и най-вече на хирургичния й клон, херниите са лекувани от бръснари, чакръкчии и други. Едва през 1980 г. започва професионалната ера на хирургията и медицинското, хирургическо решение на проблемите с хернията.
Слабинната херния, известна още като ингвинална херния, се развива няколко пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Около 60% от заболелите патологията се намира в дясно, а много по-рядко тя е двустранно заболяване. По-често разпространение намира ингвиналната херния при недоносени деца.
Как и защо се развива ингвиналната херния при деца?
По време на ембрионалното развитие на плода, зародишите на двата тестиса се спускат от коремната кухина в скротума – тестикуларната торбичка. През този етап може да се развие завличане на перитонеума, което образува връзка между корема и скротума. Тази новополучила се връзка – фистула, между корема и тестисите може да се затвори в около 80% от новородените деца. В повечето случаи въпросната връзка се затваря завинаги от самосебе си, но в някои случаи не се затваря. По самото си съществуване това не означава херния, но при пролапс на черво от коремната кухина през новопоявилата се връзка в тестикуларната торбичка, трябва да бъдат предприети лечебни мерки, защото ингвиналната херния може да доведе до увреждане на тестиса или при момичета – яйчника, ако херниалното съдържимо се заклещи.
Вродената херния при новородени момчета често изпълва цялата скротална торбичка. Тя лесно може да се намества и обикновено не предизвиква дискомфорт в бебетата, защото херниалният отвор в коремната стена е достатъчно широк. В случай на проявено неспокойство от страна на бебето, най-вероятно се касае за заклещена херния. Самият дискомфорт не се изразява толкова много в болка, колкото в смущения в чревния пасаж.
Ингвиналната херния може да се прояви и в по-късни етапи от развитието на младия индивид. При по-големите деца тя се забелязва като подутина над слабинната гънка или изцяло пролабираща в скротума. Херниите се визуализират при усилие – кашлица и натоварване, което повишава вътрекоремното налягане, като херниалният сак може да се прибере – репонира, спонтанно или след лек натиск с пръсти. Този тип хернии са репонабилни.
Като алармиращ белег за развитието на херния може да се счита развитието на хидроцеле – тестикуларна водянка или събиране на вода в тестиса. Възможна е разбира се и обратната връзка – при съществуваща вече ингвинална херния трябва да се извърши преглед и за потенциално хидроцеле.
Често първата проява на хернията е нейното заклещване, което се развива след физическо усилие. При малки момичета хернията дебютира като топчеста подутина над сгъвката и също често се заклещва. Често децата сигнализират за проблема чрез общо неспокойствие и силен, неконтролиран плач, докато момчетата често се притесняват от проблема си и не споделят с родителите си. Пролабиралата ингвинална херния се репонира от специалист с внимателни движения. Може да се наложи и даване на болкоуспокояващи, седативни средства и миорелаксанти.
В какви условия се оперира заклещената херния?
Лечението на хернии е само оперативно. Малката херния при бебетата, която не се пролабира често, може да се затвори спонтанно след края на първата година от живота. Операцията може да се извърши и след тримесечна възраст на детето при достигане на тегло поне 4-5 кг. Ако една заклещена херния не може да бъде репонирана, то тя трябва да бъде оперирана по спешност, понеже крие сериозни рискове за доброто анатомическо и физиологическо развитие на засегнатия тестис или яйчник. За разлика от момчетата, където статусът на хернията се преценява по-трудно и съответно решението за операция се взема по-трудно, при диагностициране на ингвинална херния при момичета тя трябва да бъде оперирана моментално, защото рискът за увреждане на яйчника е по-голям, дори при липса на заклещване – инкарцериране на хернията.
д-р Цанко Стефанов
Източник: Puls.bg
