Освен наблюдението върху бременната жена, посещението при акушер-гинеколога включва и периодично изследване на плода. Кардиотокографията или изследването на детските сърдечни тонове е съвременен метод за оценка състоянието на плода и активността на матката. Обикновено стартира в началото на трети триместър, а при наличие на медицински показания – и в по-ранен срок. Нарича се ощe – NST (Non stress test – тест без натоварване).
Как да се подготви бременната жена за изследването?
В деня на изследването бременната жена не бива да пие кафе или други напитки, съдържащи кофеин, които биха компрометирали резултатите. Причината е, че кофеинът учестява сърдечната дейност и може да доведе до грешна интерпретация на записа.
Ако ще посещава кабинета за детски тонове рано сутрин, препоръчително е предаварително раздвижване – малка разходка, на бъдещата майка, за да събуди евентуално спящия плод в утробата си. Спящото състояние не е подходящо за направа на кардиотокографски запис тъй като записът е в намалена вариабилност. При такива записи акушерката събужда плода с палпация през коремната стена.
Как протича изследването?
По време на записа бременната жена е в легнало положение. Тъй като уголемената матка притиска големи венозни съдове – долна празна вена, водещо до прилошаване на бъдещата майка и значително влошаване на изследването, често тя се поставя с легнало ляво странично положение.
Акушерката внимателно оглежда корема на бременната и палпаторно (с опипване) определя положението на плода в матката. Това е от особено важно значение за правилното позициониране на датчиците на кардиотокографа. Датчикът за сърдечната честота трябва да е откъм гърба на плода, където се проектира феталното сърце. В повечето случаи гръбчето на бебето е плътно прилепено към маточната стена, което улеснява провеждането на звука от движението на клапите на сърцето му. Първи сърдечен тон се образува от затварянето на атрио-вентрикуларните клапи,а втори – от затварянето на аортната и пулмоналната клапа.
Точката на най-ясно чуване на детските сърдечни тонове е на различно място според положението на плода. По-трудно се долавят тоновете в случаите, когато плодът е обърнат с гръб назад. Тогава мястото на най-ясно чуване е по-встрани от мястото, когато плодът е обърнат с гръб напред.
Затруднено е чуването на детските сърдечни тонове при по-голямо количество околоплодна трчност, многоплодие, по-дебела или оточна коремна стена, ранен срок на бременността.
Кардиотокографът разполага с два датчика, които акушерката поставя на определени места. След палпиране височината на матката акушерката поставя върху фундуса й датчика за регистриране на маточната активност. След определяне положението на плода се поставя и вторият датчик за сърдечнта честота, предварително намазан с контактен гел. За да не се разместят, датчиците се фиксират с ластични колани.
Времетраенето на стандартен кардиотокографски запис е 20-30 минути, в които бременната жена е в покой и не променя положението на тялото си.
Какво показва направения запис?
Направеният запис задължително трябва да се интерпретира от специалист. Основната сърдечна честота на плода е между 120 и 160 удара в минута. Повишаването или намаляването й за повече от 5 минути се означава съответно като тахи- или брадикардия.
Отчитат се вариабилност (флуктуациите на основната сърдечна честота за период от 1 минута) и реактивност (учестяване на сърдечната дейност с 15 удара за 15 секунди поне 3 пъти в рамките на 30 минути). Записът се приема за реактивен при учестяване на феталния пулс при тактилни и звукови дразнения на плода или при промяна в положението на тялото на жената
Резултат „отрицателен NST”или още наричан „реактивен запис” намалява вероятността от поява на фетално страдание през следвашите 7 дни, но не гарантира липсата на остри инциденти с пъпната връв и плацентата.
Източник: Puls.bg
