Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка и се отразява на поведението. Типична особеност при аутизъм е желанието за усамотяване, самоизолиране. Наблюдава се забавяне на интелектуалното развитие.
Все още не са напълно известни причините за това генерализирано разстройство, но се отдава значение на фактори като обкръжение, условия на живот и отношения към детето. Аутизмът се формира до 3-годишна възраст. Не е възможно да се опишат физиологични симптоми. Постоянното общуване на родителите с детето се смята за необходимо условие за нервно-психичното развитие на детето, при което от полза е и наблюдението на поведението и реакциите на детето. Тогава е възможно отбелязването на особеностите в поведението на детето.
Аутизмът, синдромът на Аспергер, синдромът на Рет, въпреки различията в някои от симптомите им, се определят като нервни разстройства на психиката от така наречения аутистичен спектър.
Терминът аутизъм е използван за първи път от швейцарския психиатър Юджин Блокър в английско медицинско списание за определянето на затрудненията при общуване на пациенти с шизофрения.
Актуалното днес значение на термина се дефинира през 1943 г. от Лео Канер, който има основен принос при описанието на симптомите, разпознаването им от ранна детска възраст и методиката на работа с деца аутуисти.
Детето с аутизъм не обръща внимание на околните, не се вълнува от промените на околната среда: не реагира на лицето на майка си или близките си, независимо от подхода не показва интерес към игрите или играчките, не се смее, нито произнася звуци … Дори и за кърмаческа възраст очевиден става отказът на детето да се приобщи в средата си, сякаш живее в свой собствен свят. Тези деца не проявяват любопитство към света, не показват интерес към новото. Отличават се с липсата на желание да общуват с връстници или други хора въобще. Наблюдават се проблеми при общуването и социалното им адаптиране.
Аутизмът се развива постепенно. Първите му признаци се проявяват след навършване на година, около 15-ия месец и напълно се формират до тригодишна възраст.
Детето с аутизъм се разпознава по:
- отказ от тактилен контакт с родителите,
- отказ от контакт очи в очи,
- липса на развитие на речта,
- слабо развити уменията за невербално общуване,
- детето предпочита да бъде само,
- отказ да се занимава и играе,
- отсъствие на любопитство към околната среда,
- наблюдава се наличие на странни жестове, които трудно могат да се разтълкуват, както и необичайни реакции при докосване, вкус, миризма, глас,
- възможно е детето да говори монотонно, сякаш повтаря заучен текст,
- някои деца с аутизъм повтарят думите на околните като ехо.
Това психично разстройство се изявява различно при всяко дете. Има широк спектър на прояви, които засягат жестовете, движенията, речта, реакциите. Най-съществени са:
- Развитието на речта не съответства на възрастта на детето, липсва ритъм при говор. Проблемите при общуване са както от вербален, така и от невербален характер;
- Наблюдава се придържане към един модел на поведение при общуването с околните и повтаряне на едно и също действие;
- Детето не играе с връстниците си или други деца;
- При играта си използва един и същ ред на действия, дори съобразен с поредността на цветовете на играчките;
- Децата аутуисти не изпитват боязън и не се плашат от явленията на околната среда, но предпочитат една и съща обстановка;
- Напълно погълнати са от заниманието си;
- При някои се наблюдава разстройство на съня.
Отглеждането на детете аутуист налага пълно отдаване. Заниманията изискват влагане на много ентусиазъм и енергия.
При заниманията с детето се полагат усилия то да възприеме, че е член на семейството без да се обръща повече и специално внимание към него, отколкото към другите деца в семейството.
Необходимо е да се даде шанс на детето да състави графика си – поредност на храненията, разходки, игра, сън. Принудителният режим, дори с цел правилно физиологично и психично развитие, се отразява негативно на психиката на детето и може да даде обратен ефект и да засили отклоненията в поведението.
От важност е то да получава одобрение при всяко успешно изпълнение на поставена задача. Повечето деца аутисти нямат памет какво им е казано в предишен ден, включително не помнят и похвалата. Така насърчаването и похвалата, следва да са похвати, които се прилагат ежедневно дори и за действия, които вече са извършвани. Всяко адаптиране към промяна, колкото и от незначителен характер да е, трябва да се поощрява. Самооценката на децата аутисти се повишава, когато първото занимание се провежда съвместно с родителите. Необходимо е възрастните да се въздържат от негативна оценка пред детето.
При детето аутист всяко действие може да прерасне в навик, ето защо е много важно да се положат усилия то да се приучи към правилно поведение.
Важно е детето да чувства постоянно подкрепата от страна на родителите си, в противен случай ще се задълбочат проявите на самоизолиране.
При смяна на дневния режим трябва да се предвиди достатъчно време, за да може детето да приеме и свикне с промените, иначе ще се чувства като изгубено.
За развитието на детето се налага образователните занимания да се водят по съобразена програма. Изисква се отделяне на специално внимание от страна на педагога. Занятията се провеждат със сътрудничеството на психолог.
Източник: Puls.bg
Ключови думи: аутизъм
Прочетете още: Ваксини и аутизъм
Pingback: Ваксини и аутизъм | Здравен Каталог