Процедурите с лечебна кал са познати още под името пелоидотерапия, идващо от гр. – пелос, което в превод носи значението на тиня, почва. Положителните им ефекти са били познати още от времето на Хипократ. Те се формират при утаяването на различни органични и неорганични вещества на дъното на крайморски басейни, както и континентални езера. Образуване на басейни с лечебна кал представлява многогодишен процес, като в България най-разпространена е лиманната кал.
Ефектът от процедурите с лечебна кал се крие във факта, че в нея се съдържат значителни количества от ензими, микроелементи, хормоноподобни вещества. Освен това пелоидът съдържа и вещества, които проявяват антибактериална активност.
В зависимост от това какво е съдържанието на пелоида, той може да има алкален или киселинен характер. По този начин, според вида му се определя и при кои заболявания да бъде прилаган. Например лиманната кал има алкално pH, докато торфената с киселинен характер.
Основните три действия на лечебната кал са химично, механично и термично:
- Химичнотото действие се изразява в преминаването на различни микроелементи от пелоида в организма, през кожата.
- Механичното действие зависи от плътността на калта. При потапяне на пациентите в специални вани, пълни с пелоид, е установено ускоряване оттичането на кръвта във вените на долните крайници, което има значение при страдащите от разширени вени.
- Термичното действие оказва влияние при някои заболявания, които са съпроводени с болков синдром.
Микроелементите в лечебната кал спомагат за по-бързото образуване на костно вещество при фрактури на кости (калусообразуване) и съответно по-бързо възстановяване след травми. Освен това при наличие на възпалителни реакции пелоидотерапията намалява отока и болката, като резорбира и разнася възпалителния процес. Ускоряване регенерацията на клетките е част от свойствата на лечебната кал, което има отношение към по-бързото зарастване на рани.
От значение е прецизното преценяване моментното здравословно състояние на всеки пациент, тъй като при някои заболявания, тази терапия може да бъде противопоказана. Освен това се прецизира ефектът от лечението след всяка процедура и се следи за наличие или липса на странични ефекти. Такива е възможно да се получат при предозиране. Изразяват се основно във внезапно появило се главоболие, отпадналост, неразположение, намален апетит, както и учестен пулс. В такива случаи се налага разреждане на процедурите, както и намаляване на тяхната продължителност. Освен това, ако симптомите продължават, се налага преустановяване на терапията.
Взависимост от температурата на пелоида – процедурите се разделят на няколко вида. При температура от 43-50 градуса калните бани се наричат хипертермни, но обикновено се използват по-рядко в практиката, тъй като крият опасност от прегряване при някои пациенти.
Най-често прилагана е терапията с термични бани, при които температурата на пелоида е в рамките на 38-42 градуса. Щадяща е процедурата с температура на лечебната кал 36-37 градуса, докато при пациенти с нарушена функция на вегетативната система се назначават т. нар. хипотермни бани, които са с температура 25-30 градуса.
Прилагат се и атермични кални бани, при които температурата на пелоида е 1-2 градуса и обикновено се използва при пациенти с остри възпалителни процеси, както и някои кръвотечения, под формата на стерилни компреси.
Източник: puls.bg
