Акад. проф. д-р Никола Владов:ВЗАИМНОТО ДОВЕРИЕ МЕЖДУ ЛЕКАРЯ И ПАЦИЕНТА Е В ОСНОВАТА НА ДОБРИТЕ РЕЗУЛТАТИ
Френските колеги започнаха да ме ценят повече, когато разбраха, че ще се върна да работя в България
Акад. проф. д-р Никола Владов е член на Българската Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ). Началник е на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военно-медицинска академия – София.
Специализирал е жлъчно-чернодробна, панкреатична и чернодробна хирургия в болницата „Cochin” в Париж (1995, 2000 и 2001 г.) и колоректална хирургия в болницата „St. Antoine” в Париж (2002 г.). Специализира лапароскопска колопроктология в Италия.
От 2007 г. е ръководител на програмата за чернодробни трансплантации във ВМА. Председател е и на Дружеството по транплантология.
През 2009 г.защитава операция на тема „Рак на панкреаса” и придобива научна степен „Доктор на медицинските науки”. През 2011 г. става „Доктор на науките” и „професор”.
През януари 2012 г. проф. Никола Владов е поканен за почетен член на Френската национална академия по хирургия. През 2012 г. той е избран за „Медик на годината”.
- Акад. Владов, в началото на годината Вашият екип извърши присаждане на черен дроб на жена с чернодробна цироза в последен стадий. Бихте ли разказал малко повече за този случай?
Пациентката е на 55 години и се чувства добре. Това е 34-тата чернодробна трансплантация, която осъществява екипа ни от 2007 г. насам.
- Малко или много е това?
Малко е. За жалост в България трансплантациите не се развиват по-най-добрия начин. Една от причините е липсата на донори или навременното съобщаване, че има такива. Друга причина е, че държавата все още не е сериозно ангажирана с тази дейност. В другите европейски страни има стройна система, а тези, които членуват в „Евротранплант” си помагат. Надявам се в бъдеще и при нас броят на присажданията да стане по-голям.
- През октомври миналата година Вие организирахте Международна научна конференция по жлъчно-чернодробна трансплантация.
Да, това стана по повод 10-годишнината от създаването на нашата клиника. Предложихме интересни лекции и практически демонстрации, към които проявиха интерес специалисти от цяла България. Лекторите бяха известни имена от чужбина – проф. Оливие Собран от Франция, проф. Емилио Висенте от Испания, проф. Яман Токай от Турция, проф. Иринел Попеску от Румъния и проф. Николаус Лигидакис от Гърция. Тези лекции ще бъдат качени на сайта на клиниката през следващия месец.
- Каква е равносметката Ви във връзка с юбилея?
Бих искал да отбележа, че в Клиниката по чернодробна, панкреатична и трансплантационна хирургия бе извършено първото присъждане на черен дроб у нас. През изминалите 10 г. успяхме да се утвърдим като национален референтен център по чернодробна и панкреатична хирургия. Извършили сме над 9000 операции за този период – 76% от тях са с голям и много голям обем. Постигнахме много ниско ниво по показател „смъртност” – 1,9% среден процент за последните 10 г. , а през 2013 г. успяхме да смъкнем смъртността до 1% – един много добър резултат.
- Доколкото знам вашата клиника държи много добри резултати и при трансплантациите.
Да, смъртността при нас е под 20%, докато европейският стандарт за смъртност при трансплантациите в ранния следоперативен период е под 25 на сто. От първите ни транплантирани пациенти има само един починал, всички останали са живи и се чувстват добре. Те идват редовно на контролни прегледи.
- На какво се дължи този успех – добра стиковка на екипа, модерна медицинска база…
Да, на всичко това. Нашите екипи извършват много сложни хирургически интервенции, включително и реконструктивни съдови операции на черния дроб и на панкреаса. Клиниката ни е може би единственото място в България, където се извършват съдови резекции на панкреаса при тумори на панкреаса. Така бавно и постепенно набрахме голям опит, който е международно признат. Имаме научни публикации във водещи международни медицински списания. Често получавам покани да изнасям лекции в международни обучителни форуми и училища.
- Вашата хирургична кариера започва в „Пирогов”, специализирали сте няколко пъти във Франция. Кои от вашите учители са оказали най-голямо влияние върху професионалното Ви израстване?
Моята хирургична кариера започна в ”Пирогов” – там бяха моите първи учители, на които дължа много. Не мога да не спомена доц. Генчо Кондарев, Борислав Константинов, Николай Бобев, д-р Баевски, проф. Златарски. Във Франция имах щастието да работя в една от водещите хирургични клиники в света – хирургичната клиника на болницата „Кошен” в Париж. Нейн ръководител е бил световноизвестният професор Люсиен Леже. Мой научен ръководител бе проф. Шапюи, който по това време оглавяваше клиниката. Приятел съм с много изявени френски хирурзи.
- Какво взехте от френските си колеги?
Много неща. Първо – да бъда организиран, да се интересувам от новостите в медицината, да овладявам нови детайли в хирургията чрез различни практически курсове. Всъщност сериозната медицина се случва тогава, когато човек започне да се вглежда в детайлите на професията. Научих още, че добрата организация на работата в клиниката е предпоставка за добри резултати. Работата в нашата клиника е организирана именно по френски модел. Изключително горд съм, че успяхме да организираме чернодробната трансплантация без чужда помощ. Самите французи оцениха това нещо. Това е и един от мотивите да бъда избран за почетен член на Френската национална академия по хирургия през януари 2013 г. Това е едно много високо признание.
- Има ли други българи в тази академия?
Да, аз съм третият българин. Първият е проф. Парашкев Стоянов, вторият е проф. Ашевир Дереджан. Френската академия по хирургия е една от най-елитните академии в света. Можеш да станеш нейн член само, ако получиш покана от тяхна страна. Броят на членовете в тази академия е лимитиран – в нея могат да членуват само 150 французи и 100 чужденци. Когато контактувам в международен мащаби кажа, че съм член на Френската академия по хирургия гледат на мен по съвсем различен начин.
- Не Ви ли е минавало през ума да останете да работите във Франция при далеч по-добри условия и ниво на заплащането в сравнение с България?
Още, когато отидох да специализирам през 1995 г. и заявих, че искам да се науча, за да работя в България. Французите започнаха много повече да ме уважават и ми дадоха най-чистосърдечно всичко, което мога да науча. Те бяха горди, че ще бъда проводник на френската хирургична школа в нашата страна. С някои от френските колеги общувам повече от 20 години. Давам си сметка, че с времето печеля все по-голям авторитет сред тях, защото не стоя на едно място, а продължавам да се развивам. В чужбина никой не се доверява на сляпо – гледа качествено ли работиш, какъв човек си и т. н.
- На масата ви стои том на Библията с позлатени краища. Помага ли ви вярата в Бог във Вашата професия?
Не съм се замислял, но тази Билия не случайно е тук. Аз съм вярващ човек и смята, че когато вярваш, тогава нещата се случват. Това ти дава по-голяма увереност. Една от най-големите слабости на социализма бе именно отричането на Бог и възпитаването в атеистичен дух.
– Има проучвания, че ако пациентите са настроени позитивно и вярват на Бог, на лекуващия лекар, лечението им е по-успешно.
Да, аз смятам, че взаимното доверие между лекаря и пациента е в основата на добрите лечебни резултати. Ако пациентът прояви недоверие, лекарят става неуверен в своите лечебни търсения и не винаги намира най-правилното решение за дадения случай. Аз вярвам, че няма лекар, който да не иска да направи най-доброто за своя пациент.
- Правите т. нар. „безкръвни” хирургически интервенции през съвсем малък отвор – 2 см. Какви са ползите за пациента?
Най-важното е, че тези операции са по-щадящи и възстановяването след тях е много по-бързо. Така пациентът може да тръгне по-скоро на работа, да живее пълноценно.
- Доколкото знам Здравната каса плаща само операцията, а скъпите консумативи остават за сметка на пациентите. Така ли е във Франция?
Не, там консумативите се покриват, но не бих искал да коментирам това.
- Как си обяснявате изострянето на отношенията лекари-пациенти през последните години?
В основата на това е кризата, която цари в държавата, кризата в морално-етичните взаимоотношения между хората. Като прибавим към това и липсата на вяра в продължение на толкова много години…
- Имате ли млади специалисти в клиниката?
Да, екипът ни е млад- средната възраст на хирурзите е 35 години.
- Това е много радващо, защото в някои „изчезващи” специалности като анестезиологията, патоанатомията и педиатрията, клиниките разчитат на малък брой специалисти с голям опит, но за жалост почти липсваща млада смяна.
Аз съм щастлив, че младите хирурзи в нашата клиника работят с такъв хъс и желание. Някои от тях специализираха в чужбина и се върнаха. Това понякога ражда насмешки от рода на „Какво правят тези доктори в България?”
- Какви са Вашите лични мотиви да работите в България?
Работил съм във Франция, в Африка, но нещо все ме теглеше насам.
- Някакъв невидим магнит?
Може би да…
- Като човек отлично запознат със здравословните рискове какво правите, за да бъдете в добра кондиция?
Зимата карам ски, като се стопли пък се отдам на тениса.
- Давате добър пример на пациентите си. Пушите ли?
Не, не съм пушач.
Източник: celokupnabulgaria.eu, Румяна Милева, в. „Целокупна България”
