Доколко футболът прилича на живота?
Страст, емоция, желание за победа. Всеки наш ден досущ прилича на една футболна среща между нас и светът, който ни заобикаля. Той винаги е разположен на противниковото поле. Защото винаги водим борба със собствения си живот.
Но тази ежедневна битка е просто част от нормалния ритъм на придвижване. Страшното е, когато врагът е в собственото ни тяло. И носи име – диагноза „рак”. Точно тази диагноза чува през 2012 г. бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров.
Началото
Животът му се променя за минута, когато научава, че е болен от левкемия. 32-годишният Стенли, както го наричат с обич феновете му, разбира, че ще трябва да се раздели с футболната си кариера, точно когато тя е в своя пик – тогава Петров играе в престижния английски клуб „Астън Вила”.
За първи път той разказва за научаването за болестта и първите си реакции в интервю пред телевизия Sky Sports.
В последния си мач през март 2012 г. Стилиян се чувства несигурен и немощен, но решава, че е настинал. На почивката тогавашия треньор на тима Алекс Маклийш го пита: „Стан, ти си вторият най-добър тук! От теб тръгва всичко. А сега си толкова бавен. Какво ти става?“
Петров отговаря, че не се чувства добре и мускулите и умът му сякаш не реагират на нищо. Въпреки това той продължава с играта и през второто полувреме.
Веднага след мача посещава лекаря си. Първото, което той прави, е да измери температурата му – нещо от порядъка на 37,8 градуса. След няколко дни предстои решаваща среща с „Челси“, поради което медикът му изписва силни антибиотици, които ще му помогнат да се изправи на крака за максимално кратък период от време.
Заради скорошния случай с Фабрис Муамба обаче, който колабира на игрището по време на среща, здравето на футболистите стриктно се следи от лекарите на отделните клубове. Назначават на Стенли пълни изследвания и след два дни получава обаждане, което гласи: „Притеснени сме от кръвната ти картина. Утре ела по-рано на тренировка, за да ти вземем нова проба“.
Лошата новина не закъснява.
„Знаех какво е левкемия, но не и че има толкова разновидности и какво лечение ме чака. Просто знаех думата “левкемия”, нищо друго“, обяснява Стенли.
Лекарите казали, че диагнозата е 99,9% сигурна, но е нужно още едно изследване. Междувременно футболистът се обажда на съпругата си Паулина с молба да го посети в болницата. Съобщава й.
„Когато й казах, тя се разплака. Опитах се да бъда силен, но и аз се разплаках. След малко казах: “Слушай, стига толкова. Трябва да спрем да плачем“, споделя Стан в интервюто.
Диагнозата
След като излизат резултатите от последното изследване, става ясно, че футболистът е болен от акутна лимфобластична левкемия. Това е вид левкемия или рак на кръвта, при който се наблюдава повишено количество на лимфобласти в кръвта. При нея се увреждат и убиват нормалните клетки. По-често заболяването се среща в детска възраст, като в диапазона 2 до 5 години са описани най-много случаи.
Названието „остра” произлиза от факта, че за прериод от няколко седмици се стига до летален изход, ако не се лекува.
Този вид рак се причинява от увреда в ДНК, поради която се получава неконтролиран клетъчен растеж. Като фактор, отговорен за развитие на състоянието се посочват химични фактори, радиация, лекарства, поява на увредени гени, липса на адекватна регулация на протоонкогените и други.
Острата лимфобластна анемия се свързва с излагане на радиация или химикали. Могат да я развият както хората, така и животните. Сведения за болестта са получени при изследване на жертвите от Чернобил, Хирошима и Нагазаки. При животните излагане на действието на бензен и други химикали, може да причини заболяването. Епидемиологичните проучвания показват, че заболяването се асоциира с вредни фактори на работното място.
До преди 40 години преживяемостта е била почти нулева, в наши дни варира от 20 до 75%.
Битката
Медиците обещават на Стилиян, че е истински късметлия и шансовете му за излекуване са между 90 и 95%. Лечението му започва веднага.
„Когато ми казаха, че трябва да прекратя кариерата си, се разплаках“, признава екснационалът. Най-тежките моменти обаче тепърва започвали. По време на първи етап на терапията той трябвало да прекара дни наред, затворен в болнична стая и да вижда синовете си само през стъкнела преграда.
По това време футболистът вече е подложен на химиотерапия, вследствие на което започнали да се проявяват и редица странични ефекти. Приемал огромни количества стероиди за напълняване, тъй като при химиотерапия организмът заслабва. С тях той качил близо 20 кг, но от предозирането не успява да си спомни някои дни.
Състоянието му било толкова сериозно, че лекарите дори не искали да го пуснат за Коледа при семейството му. Поставили му условие да обиколи коридора в болницата, за да му позволят да си отиде вкъщи за празника.
Стилиян признава, че му отнело 43 минути, за да обиколи коридор с дължина от 40 метра.
През това време прочел автобиографиите на Ланс Армстронг и Джеф Томас – известни спортисти, които са преборили рака. Историите им с щастлив край вдъхновили българина и му дали сили да води тежката битка.
Изходът
В крайна сметка лечението на капитана на националите се оказа успешно и в момента Стилиян Петров се възстановява от тежката болест. Звездата е в последния етап от лечението си като се очаква всичко да приключи през февруари, когато приключва и последната серия химиотерапия.
В тази връзка бившият полузащитник благодари на феновете за подкрепата по време на тригодишната му битка с болестта, за която се смята, че е преборил окончателно.
„Със семейството ми минахме през кошмарни времена, но имаше и хубави моменти. Всички мачове на “Астън Вила”, ръкоплясканията в 19-ата минута, писмата от феновете. Накараха ме да се боря и да вярвам, че ще се върна към нормалния живот. Беше невероятно.
Интересното е, че в такива ситуации не знаеш какво може да се случи. Има много неизвестни. Страшно беше, но не се страхувах. Казах на жена ми, че сме наясно, кое може да е най-лошото. Казах й: “Не се страхувам, не се тревожи. Каквото стане – това е. “А тя беше страхотна. Беше до мен във всеки миг”, разказва Петров.
Хиляди подкрепяха Петров по време на лечението. В София беше организиран благотворителен мач, а феновете на “Вила” цяла година го поздравяваха на крака в 19-ата минута на мачовете на отбора.
Тепърва обаче някогашният капитан на България ще се връща към нормалния си ритъм на живот. Вторият етап от голямата битка тепърва предстои.
Източник: Puls.bg
