Д-р Лилия Димитрова, акушер-гинеколог от Специализираната болница по акушерство, гинекология и репродуктивна Медицина “София“
Какво представлява синдромът на поликистозните яйчници?
Синдромът на поликистозни яйчници (PCOS) е най-често срещаният ендокринен проблем при жената в репродуктивна възраст (около 5-10%) и се смята за една от водещите причини за женски субфертилитет. Клинично се изразява в нарушения в менструалния цикъл, увеличение на окосмяването в определени зони, наднормено тегло, стерилитет.
Менструалните нарушения се срещат при около 70% от жените с PCOS и се дължат на липсата на овулация и на промени във втората половина на цикъла, т. нар. лутеална фаза. Протичат най-често като т. нар. олигоаменорея – нерегулярност на цикъла и липса на менструация до 6 месеца или като неправилни маточни кръвотечения.
Схващанията за синдрома на поликистозни яйчници и терминологията, свързана с него са се променяли в годините след първоначално описания синдром от Stеin и Leventhal през 1935 г.
Напоследък заболяването се разглежда като т.нар. метаболитен синдром с отклонения в обмяната на въглехидратите, в основата на който лежи инсулинова резистентност и повишени инсулинови нива в кръвта.
Като последици на PCOS се явяват нарушения в мастната обмяна (повишен „лош“ холестерол и понижен „добър“ холестерол), които са рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. В резултат на хормоналните промени пък настъпва хиперплазия (разрастване) на лигавицата на матката, която предразполага по-късно към развитие на карцином на лигавицата.
Как се поставя диагнозата?
В момента диагнозата на синдрома се основава на критерии, приети на консенсус в Ротердам през 2003г. от експерти на Европейската Асоциация по Човешка Репродукция и Ембриология (ESHRE) и на Американската Асоциация по Репродуктивна Медицина (ASRM).
Диагнозата е налице при 2 от следните 3 критерии:
- Хронична ановулация,
- Хиперандрогенизъм – биологичен или клиничен,
- Ултразвукови данни за поликистозни яйчници.
Хроничната ановулация (липса на овулация) се диагностицира чрез ултразвукови прегледи, изследване нивата на прогестерона, овулаторни тестове, измерване на базалната температура.
Хиперандрогенизма (повишеното ниво на мъжки хормони – андрогени – в организма) може да бъде клиничен или биологичен. Клиничния се характеризира с хирзутизъм (повишено окосмяване в зони, характерни за мъжа), акне, алопеция (загуба на коса от скалпа), себорея. За биологичния са типични хормоналните промени – увеличен общ и/или свободен тестостерон, променени андрогенни индекси.
Ултразвуковите данни за поликистозни яйчници включват увеличен размер на яйчниците, увеличен брой фоликули или малки кистички – повече от 12 в яйчника, като тези изменения могат да засегнат само единия яйчник. Трябва да се подчертае, че при около 20-25% от здравите жени се срещат поликистозни яйчници само като ултразвукова находка, затова за диагнозата на синдрома е важно наличието на поне 2 от споменатите критерии.
При PCOS могат да се оформят различни комбинации от симптомите, като според критерии на ESHRE метаболитните нарушения не са задължителен елемент в диагностиката на синдрома.
При съмнение за PCOS e необходимо да се снеме анамнеза, общ и гинекологичен статус, да се извършат ултразвуков преглед, хормонални и биохимични изследвания. Важно е да се изключат други заболявания с подобна клинична картина и лабораторни показатели.
Източник: Puls.bg
