Ново изследване акцентира върху повърхностната химия на сребристото вещество на основата на живака – амалгама. Амалгамата се използва от почти един век при лечението на кариеси. Оказва се, че съединението, което мнозина осъждат като увреждащо здравето, е с много по-ниска токсичност отколкото се счита.
Изследването е публикувано в уважавания научен журнал Chemical Research in Toxicology и е първото, хвърлящо светлина върху проблема.
Д-р Греъм Джордж и колегите му са заинтересовани от причините, поради които амалгамата се приема за вредна от множество пациенти. Основното притеснение идва от факта, че рязко се увеличава контакта с елемента живак, който е токсичен за човешкия организъм. На малцина е известно обаче, че живакът съществува в множество различни форми, всяка от които носи различни нива на токсичност.
Използвайки специфични рентгенови техники, учените анализират повърността на прясно изготвени амалгамни пломби, както и на 20-годишни такива, предоставени от дентална клиника.
Новите пломби съдържат форма на живака, която е с много ниска токсичност, не представлява заплаха за здравето и не създава предпоставки за натрупване на живачни съединения в тъканите. В старите пломби живакът е под формата на специфично съединение – бета-живачен сулфид или метацинобър. Това съединение на амалгамата не е токсично за човека.
Учените откриват, че повърхността на амалгамовите пломби губи над 90% от живака си, но този в самата пломба остава практически непроменена – губи едва от 4% до 6% от живака си за две десетилетия. Загубата на живак от повърността на пломбата не се дължи на некачествено й изпълнение, въпреки че и непрофесионалното изготвяне и поставяне може да е проблемно.
Основните причини са: изпарение, излагане на силни съставки от продукти за дентална хигиена, киселинност в устата и др. Трябва да се отбележи, че тази загуба настъпва бавно и постепенно, като се отделят пренебрежителни количества живак на редки интервали, които са напълно поносими за детоксикиращите способности на човешкия организъм.
Учените оставят неизследвана само една възможност за рязко и спонтанно натравяне с живак – поглъщане на пломбата. Макар да нямат представителен модел за подобна ситуация, д-р Джордж и екипът му смятат, че подобна ситуация е колкото комична, толкова и опасна. Опасността тук не се крие в натравяне, обаче, а в задавяне…
Източник: puls.bg
