Проф. Людмила Матева: Хепатит С е болест на младите
Проф. д-р Людмила Матева е национален консултант по гастроентерология и завеждащ на Клиниката по гастроентерелогия към Университетска болница “Св. Иван Рилски”. Член е на български и чуждестранни научни дружества и има над 30-годишен стаж по специалността.
- Проф. Матева, бихте ли припомнили какво представлява хепатит С и в какво се изразява той?
Хепатит С е вирус, който живее в черния дроб. След като попадне в кръвта, вече се нарича „хепатотропен вирус“, което значи, че се размножава предимно в черния дроб. Основна клинична характеристика на инфекцията е липсата на симптоматика в около 80% от случаите. Тя може да бъде в латентна фаза 10-20 години.
Една малка част от хората или близо 15-16% от заразените прекарват т. нар. остър хепатит и оздравяват. При останалата част се наблюдава хронична инфекция на черния дроб с вируса на хепатит С. Той е много изменчив и има няколко генетична варианта – от 1 до 6, както и няколко подварианти, които определят от еволюцията на заболяването. Например генотип 1 се развива по-бързо от останалите. Приема се като най-трудният за лечение и от него, чрез интерфероновата терапия, успяват да се излекуват по-малко хора. Той е и най-често срещаният у нас.
- Колко са болните от хепатит С българи и какво е разпространението на болестта в световен мащаб?
Между 100 и 150 хиляди българи са болни от хепатит С или близо 1,5% от цялото население на страната. Честотата варира в различните региони на България, като преди всичко пациентите с хронична инфекция са съсредоточени в най-големите градове.
В световен мащаб болните достигат до 170 млн. души.
- А има ли статистика за смъртността?
Директно свързаната с хепатит С смъртност е изчислена на базата на това, което е съобщавано като причина за смърт. Най-малко 1/3 от смърните случаи при хората с цироза и тези, при които е диагностициран рак на черния дроб, са свързани с вируса.
Недиагностицирането и нелекуването на болните с хепатит С е “бомба със закъснител”, защото струва огромни средства на обществото – под формата на директни разходи за лечението на цироза или рак на черния дроб и индиректни – от загуба на работоспособност. Затова и то е социално значимо заболяване.
Освен това ангажира млади хора. Над 93% от хората, които са диагностицирани и се лекуват към този момент, са на възраст под 50 години. Това е болест на младите хора.
- Лечим ли е вирусът?
Вирусът е лечим, защото не се вгражда в ядрото на клетката. Затова, ако се проведе навременно лечение, то може да бъде ефективно и да го изчисти от организма. Крайната цел на терапията при хроничния хепатит С е шест месеца след приключване на лечението вирусът да не се установява в кръвта. Този резултат се нарича траен вирусологичен отговор. Ако пациентът остане така за две години, се смята за излекуван.
- Съществува ли у нас адекватна държавна политика за профилактика и диагностика на хепатит С?
Профилактиката е трудна, защото няма ваксина срещу хепатит С, но в това отношение важна роля играе образоваността и информираността на обществото. Те трябва да знаят какво представлява болестта, кои са начините за заразяване и предпазване. В същото време служителите на козметичните центрове трябва да бъдат обучавани, както и общопрактикуващите лекари и децата още в училище – да разбират и да се изследват навреме.
Изследването е най-краткият път до излекуването, когато се определят антителата срещу вируса, а при позитивен резултат веднага трябва да се потърси помощ от специалисти.
- Имат ли българските граждани достъп до качествено лечение?
Юридически имат достъп, но на практика не всички, които са се заразили, успяват да стигнат до местата, където могат да бъдат диагностицирани, лекувани и проследявани от специалисти. У нас има над 11 такива центрове. Това са университетските болници в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен.
Диагностиката и проследяването се покриват от Националната здравноосигурителна каса към специфични клинични пътеки, свързани с това лечение, за да може в случай на странични ефекти или нужда от хоспитализация на болните, цената да бъде реимбурсирана на 100%. Действително цялата терапия и диагностичните процедури по клиничните пътеки.
Стандартната интерферон – базирана терапия също се провежда в България. Това, което затруднява достъпа до лечение, е може би дългият път, който изминават пациентите, преди да стигнат до специализираните центрове и някои чисто административни пречки. Проблем е и това, че много хора не знаят, че са носители на вируса, защото никога не са се преглеждали. А при тях има съществен риск за развитие на цироза или рак на черния дроб.
Хубаво е да се провеждат дори и най-елементарни скринингови тестове, защото никой не е застрахован. В почти половината случаи пациентите не знаят как са се заразили, без дори да попадат в рискови групи.
- Кои са рисковите групи и запознато ли е населението с начините на заразяване?
Не смятам, че хората у нас са добре информирани за начините на заразяване. Това, което трябва да се знае, е че хепатит С не се предава по полов път и не е свързан със сексуалната трансмисия, както ХИВ и хроничния хепатит В. Този вирус е в доста по-малки количества в кръвта и не може да бъде предаден, ако цялостта на кожата е запазена. Също така концентрацията на вируса в семенната и вагиналната течност, слюнката и сълзите е много ниска.
Хепатит С се предава по кръвен път, като рискът от заразяване при секс между моногамни партньори и раждане на дете от инфектирана майка е много малък. От друга страна популярни манипулации могат да бъдат много опасни. Пример за това са стоматологичните процедури, татуировките, пиърсинга, опасни са бръснарниците, салоните за красота, защото при изрязването на кожичките при маникюра понякога се наранява целостта на кожата и тази инфекция може лесно да се предаде, кръвопреливанията, трансплантации и други.
- Как стои въпросът с пациентите на хемодиализа?
Няма официални данни. Ръководството на Българското нефрологично дружество, което много се грижи за пациентите с бъбречна недостатъчност и трансплантации, вероятно скоро ще изнесе данни на честотата на заразяване с хепатит С чрез хемодиализа у нас.
- Кога хепатитът прераства в цироза или рак на черния дроб?
Дотам може и да не се стигне, ако човекът почине от друго заболяване или хепатитът еволюира много бавно и умерено. Има фактори, които увеличават риска от развитието на цироза или рак на черния дроб, като най-важните сред тях са какви други придружаващи заболявания има пациентът, консумира ли алкохол, употребява ли тютюневи изделия, има ли захарен диабет или друго, което да утежни състоянието му и да застраши неговия живот.
- Бихте ли разказала за новите постижения в борбата срещу хепатит С?
През 2010 г. към интерферон – базираната терапия на хроничния хепатит С, която остава стандартна линия на лечения, бяха добавени протеазни инхибитори първа генерация, а вече се говори и за втора такава, които още повече увеличават ефективността от лечението и скъсяват неговата продължителност.
Най-революционната част от бъдещата терапия на вируса са свободните от интерферон ензими, при които има много висока ефективност. Както е известно, той причинява множество странични ефекти, които понякога са по-тежки дори и от самото заболяване. Засега резултатите показват 97% излекуване измежду пациентите с генотип 1 на вируса след 8 до 12-седмично лечение, независимо от това дали лекарствата са комбинирани или не с рибавирин.
Другият плюс е, че медикаментите вече ще са под формата на хапчета за перорална употреба, за разлика от досегашните лекарства, които се поставяха интравенозно.
През есента ще започне лечението на първите българи с хепатит С, които ще се подложат на новата терапия срещу смъртоносния вирус. То ще е безплатно, а масово новият медикамент вероятно ще е достъпен от пролетта на 2015 г. Подходящи за лечение с нея са и пациентите, които не са се повлияли от класическата терапия и за тях протеазни инхибитори са противопоказни, както и хора, развили цироза на черния дроб.
- Достатъчно ли се грижи Националната здравноосигурителна каса за инфектираните с хепатит С?
Може да се каже, че се грижи адекватно, въпреки че има доста неща, които трябва да се оптимизират. Надявам се, че в бъдеще всички тези места, които не функционират добре, ще се осигуряват необходимите данни и средствата ще се управляват възможно най-правилно.
Трябва всички специалисти, а и обществото като цяло, съвместно да поработим доста за доброто на пациентите и цялото население.
- Кои са най-спешните мерки, които трябва да бъдат предприети в тази насока?
Очакваме да бъде приета програма за профилактика, ранна диагностика и лечение вирусните хепатити в България, които ще покаже заинтересоваността на Министерството на здравеопазването и останалите регулаторни органи към този проблем и оттам нататък едно добра координация с различните специалисти, за да вървим напред.
Източник: puls.bg
